Skip to content
Автоматизацията и навлизането на роботите във все повече сфери на човешкия живот е безспорен факт. Много световни учени, икономисти, политици и международни организации обръщат внимание на ползите, но и на големите предизвикателства пред юридически, социални, етични, застрахователни и други аспекти от влиянието на роботите.
Очаква се половината от съществуващите работни места да станат излишни. Според доклад на McKinsey около 60% от всички работни места имат най-малко 30% дейности, които могат да се автоматизират чрез технологиите. Доклад на Националната агенция за икономически изследвания на САЩ сочи, че всеки промишлен робот, въведен в експлоатация в периода между 1990 г. и 2007 г. е станал причина за съкращаването на средно 6,2 работни места. За този период 670 000 американци са останали без работа. Изследователи от MTI и от Бостънския университет отчитат, че нивото на работните заплати намалява с развитието на автоматизацията на работния процес. Докладът прогнозира, че до 2025 г. броят на промишлените роботи ще нарасне от 3 до 4 пъти.
В Европа ситуацията е сходна. Швейцарските компании, искащи да се разраснат, са принудени или да внедрят роботи, или да напуснат страната заради натиска на високата цена на франка и една от най-високите средни годишни заплати в света. Например голяма парфюмерийна компания е увеличила капацитета си с една трета, без да наема нови служители – инвестирала е 60 млн. долара за автоматизиране на производството си край Женева, производител на помпи пък е закрил базата си в кантон Цюрих и е изнесъл производството си на друго място в Европа.
Все повече се увеличава рискът много хора да останат без средства за съществуване, да имат все по-малко данъци и осигуровки от работни заплати. Парите не влизат в държавата и в осигурителните фондове, а това неизбежно поражда напрежение сред хората в работоспособна възраст и пенсионерите. Идеите за решаване на проблема са разработка на ефективни програми за преквалификация на безработните, субсидиране на ръчните производства, срещат се и такива като въвеждане на безусловен базов доход или облагане на роботите с данък, който да се пренасочи към образователни и социални дейности. Последното е идея на съоснователя на Microsoft Бил Гейтс. През февруари т.г. и в ЕС бе обсъждано (но отхвърлено) данъчното облагане на роботите, както и възможността за гарантиране на общ минимален доход. Дискусията по темата имаше широки параметри като: Създаване на специална агенция, която да изработва препоръки по технически, етични и нормативни въпроси, свързани с роботизацията; Разработване на доброволен етничен кодекс за проектиращите и използващите роботи; Гражданска отговорност за вреди, причинени от умни машини и др. ЕП прие предложенията на правната комисия без тези, засягащи данъчното облагане.
В САЩ, Япония, Китай, Южна Корея и в някои страни-членки на ЕС се работи за правно регулиране на роботизацията.
ЗТ