От любов към конния спорт

Майстор на спорта Ангелина Асенова и Милен Пашев пред вестник „Земеделска техника”

Казвам се Ангелина Асенова. На 54 години съм и се занимавам с конен спорт от 9-годишна. Преди 45 години гледах един невероятен полски филм „Карино” и аз се запалих от него, защото ездачката в главната роля беше руса и непрекъснато яздеше. Даже се изрусих. Синът ми веднъж ме пита дали винаги съм била руса и аз му отговорих, че съм станала като реших да ставам ездачка. Преди 20 години при мен яздеше посланика на Полша Станислав Лем. Даже му разказах как съм се запалила по конния спорт и той каза, че знае за този филм, защото той беше много известен в Полша по това време. Много деца са започнали да се занимават с конен спорт имено заради него.

Завършила съм спортното училище „Олимпийски надежди” в Дианабад. След това се записах в Националната спортна академия и завърших специалност „Конен спорт”. Отидох по разпределение в едно пловдивско село Войводиново за 2 години. Помолиха ме да помогна с конния спорт там и отидох с коня си. Още на първата година станах републикански шампион за клуба. От тогава не съм спирала, отсъствала съм само за една тежка операция миналата година за един месец и за раждането на сина ми. До деветия месец на бременността яздих и се качвах на кон. Всички ми казваха, че това е лудост, обаче никой не можеше да ме спре. Даже в четвъртия месец участвах на балкански игри в Букурещ и там всички съдии бяха много учудени. Конете са моята страст и любов и вярвам, че Бог ме е пазил.

Сега работя в конна спортна база „Хан Аспарух”, в която всички коне са частни. В моя клуб 3 коня са мои, а останалите 3 са на частни лица. Грижите за животните са много големи. Имаме конегледач, подковач. Конната езда е доста скъп и труден спорт. Да си сложиш коня в бокс струва 200 лева. Заковката е между 120 и 150 лева, подковаването е всеки месец, конегледачът е 100 лева на месец. Той идва в 5.30 сутринта, изрива всички боксове, сменя им постерите. Държа аз да храня конете, тъй като знам какво точно яде всеки от тях и колко се натоварва. Най-страшно е, когато се разделям с възрастните животни, когато умират. Тежко е, все едно губиш член от семейството си. Преди около половин година почина една стара наша кобила на 30 години, с която се разделихме много трудно.

Тренирам деца от самото начало на кариерата си, тоест от около 30 години. Обичам да работя с тях, защото знам, че мога да ги науча, че мои ученици стават шампиони и деца, които след това тръгват по пътя на конния спорт, могат да побеждават. Една колежка ми каза, че не може да разбере как така правя децата толкова борбени и всички започват да си вярват, а това е най-важното. Трябва да вярваш, че можеш да го направиш. В конната ни база идват не само деца, но и родителите им. Известни мои клиенти са Филип и Елена Димитрови, Монтгомъри, бивш шеф на американското посолство, както и много посланици. Сред учениците са ми и Нона Йотова, Богомил Бонев, Катето Евро, Таня Илиева, жената на Руши Видинлиев, журналистката Ваня Бойкова, Любо Киров, Яна Маринова и синът ѝ. Наталия Симеонова и дъщеря ѝ също идваха. Белослава също имаше коне при мен, дъщеря ѝ Дара още идва да язди. Възрастта не е ограничение да се научиш да яздиш. Например, научих една адвокатка да язди на 65 години, Петър Манджуков, бившия шеф на ББТ (Балкан българска телевизия) също е мой ученик, на 60 години го научих да язди, доц. Тома Пожарлиев, завеждащ Окръжна болница също се научи да язди на 60 години. Възрастта не е пречка.

Много е важно как се създава връзката между човека и коня. Уча учениците си преди всичко да обичат животните и да знаят, че конят е техен партньор и приятел, а не, че е средство за спортна дейност. Конят също чувства, обича и мрази. Конете усещат какви са хората и са много умни същества.

Синът ми пък е на 12 години и играе футбол, засега няма интереси към конете. Научих го да язди, но няма страстта, която имам аз. Донякъде се радвам, защото това е много тежък спорт. Не можеш да имаш нормален личен живот. От 7 години не сме ходили на почивка, не съм почивала и един ден. Дори на Нова година и Коледа бях в конната база. Даже като питах сина си какво иска за Нова година, ми каза, че би искал да бъда у дома два дни, което аз пак не можах да изпълня. Просто няма как – конете трябва непрекъснато да бъдат наблюдавани. Важно е да се следи здравословното им състояние, дали някой куца или нещо друго. Преди няколко дни забелязах веднага, че един кон е болен и го изкарах, затова се възстанови бързо. Конете много лесно получават колики, защото имат 6 или 7 стомаха. Когато ги заболи корема, започват да копаят с крак земята, след това лягат и започват да се въргалят, което води до преплитане на червата. Много скоро след това умират. Може и червата да им се надуят и да се спукат. Имат и газови колики, на което малко хора обръщат внимание. Конете са много фини и уязвими животни.

В момента предизвикателствата в моята работа се състоят в това, че сме затруднени финансово. Даже в момента съм в тежък период, добре, че има хора, които от време на време ми помагат. Но е много трудно, защото е скъпо и все още няма закон за спорта и въобще в България няма спонсорство, особено за възрастните коне, които не могат да работят вече. Издръжката за тях е абсолютно същата както за другите и ми е много трудно финансово. Понякога се чудя какво да правя, но не мога да оставя работата си. Това е все едно да си оставиш детето.

Не мога да изброя всички свои постижения. Два пъти съм балкански шампион по обездка –  висша езда, тя представлява танц на конете. Около 15 или 20 пъти съм републикански шампион по същата дисциплина. Балкански шампион съм и по скачане на препятствия, станах шеста на световна купа в Атина на фрийстайл – обездка или танцуване на конете с музика.

Член съм на Международната федерация по конен спорт и съм картотекирана в международната федерация, тъй като участвам в международни състезания. Там се картотекира и всеки треньор. Аз съм била и треньор на националните отбори. Бях треньор на юношеския отбор в Румъния през 2006 година. Има и Българска федерация по конен спорт, в която всяка година има събрания и комисия от различни институции, които малко трудно биха се обединили, тъй като са частни лица. А и конният спорт у нас не върви в необходимата посока. Нашата база също не е в най-доброто състояние, а е най-хубавата в столицата. Не се поддържа както трябва, взеха ни и част от базата, която беше манежи и се провеждаха международни турнири. Имахме и хотел към базата.

Ще имаме състезание на 16 март, Тодоровден, и след това повечето състезания са в провинцията. В София няма много, защото базите в провинцията базите са по-големи и могат да приемат повече хора. Има в Житница, Царацово, в Арбанаси. Трудно е да се придвижим за състезания, защото се изисква транспорт с каравана, за който се слагат допълнителни надценки. Трябва да се осигури престоят на конете, хотели и други неща.

Последното състезание беше в началото на февруари в чест на един млад състезател, който почина в чужбина в катастрофа. Беше много интересно състезание, на което дойдоха много участници. От моя клуб участваха 3 от най-добрите деца – Милен, Емили и Алекс. И тримата се представиха блестящо. Имаше и едно малко англичанче. Милен беше един от най-малките. Тренировките му вървят много добре и може би скоро ще го видим на големите състезания, но още няма право. За да участва, трябва да има навършени 11 години, а той има още 2 години да се подготвя, което е страхотно за него, защото е започнал точно когато трябва.

Накрая искам да поздравя всички коневъди, които обичат тези животни с професионалния им празник Тодоровден. Нека на този ден има много кушии!

Да откриеш конния спорт

Казвам се Милен Пашев и съм на 9 години. Ученик съм, но обичам да спортувам и намирам време за спорт. Тренирам хокей, шахмат, езда, плуване и футбол. Най-много харесвам ездата.

Ходя на конен спорт от 2 години и половина. Има три вида водене на коня – манежно, галоп и тръст. Научил съм ги още в началото. Най-много на езда съм ходил 7 пъти в седмицата три поредни седмици, когато се подготвяме за състезания. Иначе ходя по 2 пъти в седмицата и правим бързо и бавно водене, а тренировката ми е индивидуална. Тренирам с два коня. Имам си екипировка – каска и ботуши.

Участвал съм на няколко състезания. Последното ми състезание беше в началото на февруари с 14-годишен състезателен кон, който е един от най-бързите в базата, в която тренирам. На него спечелих купа за първо място и розетка за коня. На състезанията има препятствия, които конят трябва да прескочи с различна скорост, като ти го насочваш. Ако го подкараш ходом преди финала, няма да те наградят. Трябва да запомниш всички 24 препятствия, за да ги минеш поред. Скоро ще ходя на състезание за обездка, на която ми предстои да се науча.

От самото начало тренирам с г-жа Ангелина Асенова. Тя е била няколко пъти световен шампион и ѝ пожелавам да спечели още много състезания. Наградата, която спечелих на последното си състезание, искам да я посетя на нея по случай рождения ѝ ден.