Обработка на почвата и методи за борба с плевелите в лозята

С обработката на почвата в лозята се цели да се подобрят физичните свойства на обработвания почвен слой и да се създадат условия за активно протичане в нея на химичните и микробиологичните процеси. В резултат на това се подобряват водният, въздушният и хранителният режим на растението.

Една от важните задачи на почвообработката е унищожаване на плевелната растителност. Плевелите се явяват сериозен конкурент на лозовото растение по отношение на влагата, хранителните вещества, светлината и топлината. Това се отразява не само върху добивите, но и върху общото състояние на насажденията.

При производството на грозде борбата с плевелите се води многопланово – чрез традиционните химични методи с използване на хербициди, с повече на брой почвообработки и някои алтернативни физични методи като мулчиране, косене, опламеняване и др., с които развитието на плевелите се потиска максимално.

Обикновено почвената повърхност се поддържа с есенна оран на дълбочина 15-18 cm, пролетна оран на дълбочина 12-15 cm и 4-5 летни обработки в междуредията с дълбочина 7-10 cm, съчетани с обработка на почвата в реда (в защитните зони) с автоматично отклоняващи се органи (вертикални фрези, хоризонтални фрези, активни дискове, плоскорези, четки и др.). Съществува тенденция на замяна на плужната оран с разрохкване. Могат да се използват култиватори за слято култивиране с двустранни стреловидни лемежи или с плоскорезни лемежи. При това се избягва образуването на буци, деформирането на почвената повърхност, намалява се ширината на защитната зона, снижава се разхода на гориво, почвата са предпазва от ерозия.

Есенни обработки (загрибване, оран)

В страната се препоръчва да се загрибват лозя, разположени в райони, където температурите падат под минус 19-20⁰. Не се загрибват лозите при средностъблените, високостъблените и асмовидните формировки. Там където опасността от измръзване е голяма, лозите се отглеждат приземно и през есента след листопада се загрибват.

Фиг. 1. Универсална навесна лозарска машина УНЛМ в режим на отгрибване

В райони, където лозите не се загрибват, се прави оран късно наесен или в началото на зимата. С това се цели запазване на повече влага от есенно-зимните валежи, унищожаване на плевелите, подобряване на аерацията на почвата. Може да има и частичен негативен ефект – унищожаване на повърхностно разположените корени, особено ако се прави на дълбочина 20-22 cm. Такава дълбока обработка дава видим ефект при сухи и тежки сбити почви, но при леките почви е без особено значение.

Фиг. 2. Плугове за лозарството

Оранта с лемежни плугове (фиг. 2) в междуредията има редица недостатъци. При влажна есен силно се уплътняват орният слой и подорницата, което влошава водно-въздушният режим на почвата и условията за правилно развитие на кореновата система. Повърхността се набраздява и опасността от ерозия нараства.

Поради тези причини оранта трябва да се прилага ограничено – при силно заплевеляване с коренищни плевели, при продължителни повърхностни обработки, след наторяване с оборски тор.

Пролетни обработки (отгрибване, оран, култивиране)

Отгрибването на лозите се извършва, след като е преминала опасността от силните мразове, но винаги преди да е започнало набъбването на зимните очи – забавянето на отгрибването може да има лоши последици. След покарването на пъпките в почвата се увеличава опасността от оронването им, а евентуалните валежи през този период предизвикват масовото им загниване. Тези повреди засягат предимно главните пъпки, които се развиват по-рано и са най-родовити.

Фиг. 3. Универсална навесна лозарска машина УНЛМ в режим на култивиране

Първата пролетна обработка се извършва едновременно с отгрибването, като почвата се отхвърля към средата на междуредието и с култивиращите органи се подравнява (фиг. 3). При резитбата на лозите, изнасянето на пръчките, ремонтирането на подпорната конструкция и връзването на плодните пръчки почвата се отъпква и поникват първите плевели. Поради тази причина се извършва още една пролетна обработка, предимно с култиватори.

Летни обработки (култивиране, дисковане, фрезоване)

Летните обработки се извършват плитко на 7-10 cm. Броят им зависи изключително от заплевеляването на почвата. Те трябва да се насрочват така, че да не се допуска развитие на плевели. Същевременно не бива в лозето да се извършват ненужни обработки.

Фиг. 4 Култиватор за лозя с двустранни стреловидни лемежи
При планирането на лозовите насаждения на наклонени терени, за разлика от досега възприетата технология редовете да са напречно на наклона на терена, се изисква направлението на редовете да бъде по наклона. Това е продиктувано поради опасност от ерозия на почвата и от изискването на техниката, преди всичко от унасяне (изместване) на машинно-тракторните агрегати при работа по хоризонталите.

При продължително засушаване, когато няма плевели, обработките се преустановяват. За този вид обработки се използват култиватори с двустранни стреловидни лемежи (фиг. 4), разрохквачи, плоскорези, дискови брани, фрези с вертикални валове, фрези с хоризонтални валове и различни видове отклоняващи се секции за обработка на защитната зона във вътрередовото пространство.

От своя страна тази промяна е причина за съществени промени в технологията на почвообработката. Премахва се плужната обработка на почвата, а се прилага плоскорезна разрохкваща обработка и затревяване на междуредията. С това се ограничава водната и ветровата ерозия на почвата, и се постига по равна повърхност на почвата  в междуредията.

Механичната обработка на почвата в лозята в равнинните терени се извършва с машини подобни на българската универсална навесна машина УНЛМ. Тази машина се използва успешно в нашето лозарство близо 40 години. С нея се извършват следните операции: – оран на гребен (отгрибване), оран на разор (загрибване), култивиране, култивиране с едновременна вътрередова обработка, разрохкване, дълбоко разрохкване. Машината се произвежда в два варианта – за тесноредови лозя – УНЛМ-2,0 и за широкоредови лозя – УНЛМ-3,5. Може да бъде поръчана за изработка в завода за земеделски машини в гр. Карнобат.

За почвообработка в лозя на наклонени терени и особено когато редовете са по наклона се прилагат машини с плоскорезни работни органи. Такава съвременна машина е Hexagon на фирмата Clemens (фиг. 5). Тя има компактна шестостенна рама с телескопично, хидро-механично безстепенно разширяване, към която се монтират сменяеми работни органи и приспособления. С нея се извършват както дълбоки почвообработки, така и по-плитки култивации. Едновременно с това могат да се изпълняват комбинирани операции като разрохкване, дисковане, активно брануване и други.

Фиг. 5. Култиватор за лозя Hexagon на фирмата Clemens

Машината може да се агрегатира с отклоняващи секции и работни органи за едновременна обработка на вътрередовите пространства. Акцентът при тази машина е използването на плоскорезни работни органи, с които се премахва плужната обработка, т.е. обръщането на почвения пласт, като се осигурява надеждна защита на почвата от водна и ветрова ерозия и се постига равнинност на междуредията в напречна посока, необходима за следващите механизирани операции и процеси и особено при използването на гроздокомбайните.

Освен плоскорезната обработка и разрохкването се прилага успешно и дисковата брана (фиг. 6). Тя интензивно разтрошава почвата и унищожава до 90% от плевелите. Работи при високи скорости 6 – 8 km/h. Ъгълът на предните дискове спрямо посоката на движение (ъгъл на атаката) се регулира от 10 до 20 град., а на задните – от 18 до 30 град.

Основен недостатък при често приложение е уплътняването на подорния слой. Това налага дискуването да се редува с разрохкване и периодично да се изменя дълбочината на работа.

Фиг. 6. Дискови брани за лозарството

В лозарството се използват и почвообработващи фрези (фиг. 7). В сравнение с култиваторите и дисковите брани те значително по-добре раздробяват почвата и заравняват обработената повърхност. Степента на унищожаване на плевелите е над 90%. Ефективността на тяхното използване до голяма степен зависи от типа на почвата. На тежки глинести почви те са нископроизводителни – скоростта им е до 2 km/h.

Фиг. 7. Почвообработваща фреза с хоризонтален вал

На по-леки почви скоростта им достига до 5 km/h и производителността им расте. Работната им ширина е от 1,6 до 2,0 m  и се агрегатират с трактори с мощност над 50 hp (конски сили).

Някои от моделите са несиметрични (обикновено изнесени надясно от трактора), което им дава възможност да се движат по-близо до стволовете на дърветата и да оставят по-тясна необработена ивица в реда. Недостатък при тях е високата енергоемкост и ниската производителност.

За обработване на защитната зона (вътрередовата обработка) на лозята се предлагат разнообразни работни органи и приспособления. Такива са ножовата секция, отклоняващо се плужно тяло, автоматично отклоняваща се вертикална фреза (фиг. 8), автоматично отклоняваща се фреза с хоризонтален вал (фиг. 9), дискова брана с активни дискове и други, както и комбинации от тях. Те могат да се агрегатират към почвообработващи машини или към собствена рама отстрани на трактора.

Като машина за борба с плевелите фирмата Clemens предлага и ротационен четков работен орган, който работи в зоната на главините на лозето. Той се използва едновременно за унищожаване на плевелите чрез разрохкване на почвата на дълбочина 4-5 cm и за отстраняване на филизите в основата на главините. Барабана е с диаметър 38-40 cm и е съставен от пластмасови нишки с голяма твърдост и здравина при диаметър 5-6 mm. Той отхвърля почвата от реда към междуредието.

Когато междуредията в лозето се поддържат в затревено състояние, като за целта се използват подходящи тревни смеси, борбата с плевелите се извършва с косене. Използват се косачки както с упорно-палцев режещ апарат, така и ротационни косачки. Вторите дори са по-добри от гледна точка на това, че наситняват окосената маса и я разпръскват по цялата повърхност на междуредието, като впоследствие тя се използва за мулчиране. За работа в защитната зона по редовете на насаждението са подходящи роторни косачки с автоматично отклоняващо устройство, което свежда до минимум неокосената зона около главините при добро копиране на неравностите на терена.

Фиг. 8. Машини с активни работни органи за обработка на защитната зона

Фиг. 9. Машина с активни работни органи за обработка на защитната зона

Доц. д-р инж. Ангел Трифонов, Аграрен университет – Пловдив