Над 30 браншови организации ще пишат българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 година

Над 30 браншови организации ще пишат заедно българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 г. За това се разбраха представителите на съюзите и асоциациите, които се включиха в Националния земеделски форум за бъдещето на  Общата селскостопанска политика след 2020 година, който се проведе в Стара Загора. Още по време на първото си заседание, което ще се състои веднага след приключването на кампанията по директните плащания, участниците в работната група ще очертаят неблагополучията и слабостите, с които са се сблъсквали по време на предходния и настоящия програмни периоди. Работната група ще бъде постоянен работещ орган, който ще обобщава позициите, които имат участниците в нея.

„Целта е преди края на годината да имаме изработена позиция, около която да е обединен целият сектор, тя да бъде представена на ръководството на министерството, на комисията в Народното събрание и се надяваме това да стане официалната българската позиция.“, каза председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. С решенията на работната група ще бъдат запознати също и българските евродепутати. Върбанов уточни, че форумът е отворен и за малкото останали неправителствени организации от сектора.

Министър Румен Порожанов обобщи, че основните акценти ще бъдат отново подкрепата по първи стълб – директни плащания, както и обвързаната подкрепа, която да бъде отчитана не само по количество, но и по качество, предложение направено от животновъдите. Биологичното производство и запазването на околната среда и природата също ще имат своето важно значение в бъдеще.

На срещата присъстваха представители на земеделски бизнес в България, всички браншови организации от преработвателната индустрия. Много е важно позицията, която България ще приеме за защита в дебата за новата ОСП да бъде формирана от реалния земеделски сектор, от бенефициентите, от производителите, които пряко са усетили и недостатъците на предходните програмни периоди, но и ефекта от приложените мерки за подкрепа, препоръча Десислава Танева след края на събитието.

Мариела Йорданова от Национална асоциация на зърнопроизводителите настоя първата задача на работната група да бъде да се направи анализ на предишния програмен период, както и на настоящия, както и да бъдат подготвени предложения за позиция на браншовите организации и на държавата, които ще доведат до подобряване на благосъстоянието, доходите и устойчив ръст на земеделския бизнес.

ОСП не успя да осигури работни места в периодите, които минаха, беше категорична Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тя обаче приветства предложението на някои от браншовите организации по време на дискусията, след 2020 г. в работната ръка в земеделието да бъде приоритет.

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите, препоръча да се направи балансиран подход за подпомагането, така че в края на дебатите всички да по-малко недоволни, а не някои отрасли да са силно облагодетелствани, а други ощетени. Според него трябва да се запазят приоритетните сектори, които бяха и досега – зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, където се наема повече работна ръка.

Обвързаната подкрепа трябва да бъде сериозно застъпена в ОСП след 2020 г. и България трябва да отстоява това пред Европейската комисия, защото има още много какво да се развива в овощарския сектор у нас, каза от своя страна Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Според него много сериозно внимание трябва да се обърне и на сдружаването. Колев е категоричен, че трябва да се намери нов начин, по който да се стимулират производителите да се сдружават и да продават заедно. По думите му само това е начинът овощарите да излязат на външен пазар.

Ако България не стане страна със силно производство с добавена стойност, тя няма да излезе от кризата“, каза от своя страна акад. Атанас Атанасов. Доайенът на българската земеделска наука напомни, че България има уникален шанс да развие биологично земеделие. Той наблегна и на демографския проблем, без чието решаване страната ни няма да успее да се развива добре и  препоръча на фермерите да обърнат повече внимание на дигиталното земеделие, което ще има все по-голямо значение за икономиката. Участниците в срещата не подминаха в дискусията болезнената тема за порочните практики, които доведоха да отглеждането на различни екзотични култури и развиване на странни дейности, каквито в крайна сметка се оказаха тиквите и опазването на дивите гъски.

АЗПБ