Skip to content
През годините на голямата стопанска криза 1929-1934 г., от която не убягва и нашата страна, експлоатацията на дребните стопани млекопроизводители се засилва извънредно много. Мерките в държавата със Закона за облекчаване на длъжниците не облекчават тяхното положение. Частните търговци мандраджии имат за главна цел печалбата от мандрите. Дребните стопани-производители и консуматори търсят спасение в кооперациите.
Образуването на първите млекарски кооперации са добър пример за подражание. Благодарение на грижите, които те полагат, се увеличава млечността на овцете и се подобряват качествата на млякото. В резултат се образуват нови кооперации, като до 1939 г. те наброяват 23 говедовъдни и 25 овцевъдни, а към 1944 г. стават 63. Тези кооперации донасят първия подем и първите успехи сиренарството в България. Кооперациите са все още малко, като се има предвид, че през 1939 г. в страната има над 1 159 мандри, при това те са специализирани дружества.
Частните мандраджии имат свои магазини, амбалаж, а кооперативните нямат и каквото произведат го продават на частни търговци. Това налага образуването през 1933 г. на отдел „Млечни продукти” към Обшия съюз на българските земеделски кооперации с началник Кръстю Ангелов от Павликени.
През 1935 г. се издава Наредба – Закон за млекопреработването. В бр. 129 на „Държавен вестник” от 13.06.1936 г. се обнародва Правилник за организиране и контрол на износа на млечни продукти. Той регламентира правилата и задълженията на частните търговци, но не и на кооперациите, които все още не участват в него. Едва през 1938-1939 г. отдел „Млечни продукти” при ОСБЗК прави опит за износ с продукти от кооперативните мандри в Кайро.
По материали на в. „Мляко+”