Тодор Тодоров пред в. „Земеделска техника”
Казвам се Тодор Добринов Тодоров, на 23 години, от град Добрич. Студент съм в 4-ти курс в Русенския университет „Ангел Кънчев“ в специалност „Земеделска техника и технологии”.
Основните знания за земеделието получих в Професионална гимназия по аграрно стопанство, гр. Добрич, където завърших средното си образование. Смятам, че Русенският университет дава много добра основа от знания на студентите си, които искат да се развиват в сферата на земеделието. От следващата учебна година смятам да продължа образованието си, като запиша магистратура отново в същия университет. Колебая се между две направления в земеделието, като едното е за сервиз на техниката в специалност „Мениджмънт и сервиз на техниката”, а другото е насочено към растениевъдството в специалност „Биологично земеделие”.
В момента работя във „Варекс“ ООД на длъжност „техник селскостопанска техника“. Фирмата се занимава с продажба и следпродажбено обслужване и ремонт на селскостопанска техника. Длъжността ми е пряко свързана с нещата, изучавани в университета и интересите ми, насочени към земеделската техника. Тук се сблъскам с практическите операции, свързани с диагностициране и отстраняване на неизправности по машините. Също така работата в тази среда ме среща с много хора, занимаващи се със земеделие, благодарение, на които постоянно научавам нови неща, свързани с поддържане, ремонт и експлоатация на селскостопанската техника. Успявам да съчетая работата със следването си. За успеха в университета съм благодарен на преподавателите, които винаги намират време да дообяснят или покажат нещо ново, свързано с учебния план.
Имам наблюдения върху съвременното механизирано земеделие и голяма част от тях са благодарение на работата и като цяло от практическите занятия. По време на летните практики съм се сблъсквал, както със съвременни машини, така и със стари, които въпреки годините си все още се използват.
Според мен младите хора заемат основна роля не само в сферата на земеделието, ами като цяло в технологичния свят, тъй като технологиите се развиват с всеки изминал ден и с това гладът за млади и образовани кадри нараства. Затова е много полезно, ако можеш да съчетаеш работата с ученето.
Щастлив съм, че бях отличен в конкурса „Принос в механизацията на земеделието”. Приемам тази награда и се радвам, че усилията, които съм положил, са оценени подобаващо. За мен събитието беше важно и с това, че на едно място успях да се срещна с професионалисти, които се занимават със земеделие и да се уча от тях.