Skip to content
Интервю с Петър Петров, с.Съботковци, обл. Габрово
На Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери Петър Петров, занимаващ се с млечно говедовъдство, бе отличен с грамота за най-интегриран проект. Честито! /ЗТ/
– Как започнахте да се занимавате със земеделие?
– Имам завършен икономически бакалавър, в момента уча магистратура в Тракийския университет, свързана с консултантска дейност и развитие на проекти в животновъдството. Започнах да се занимавам с говедовъдство още когато бях на 18 години, през 2010 година.
– Колко човека за заети във Вашето стопанство? Разкажете повече за него.
– Стопанството ни е семейно. Има двама заети човека във фермата, по време на кампания наемаме още 3-4 за сезона. С кафяво американско говедо се занимаваме най-много, в момента имам около 50 говеда. Правим и кръстоски с белгийско синьо говедо, лимузин. Имаме 400 декара земи, които използваме за пасищно отглеждане на животни. Имаме и около 30 овце Ил дьо Франс, които са под селекционен контрол. Отглеждаме ги за другата част на работата ни – комплексът за гости. Според мен размерът на фермата е оптимален към моментното ѝ състояние.
– С какви предизвикателства се сблъсквате?
– Намираме се в Централна Северна България. Там районът е сравнително планински, трудно е това земеделие, особено с оформянето на парцели с цел обработка, пасища. Предполагам, че на всеки му е проблем невъзможността да окрупни масивите си.
Цената на млякото в Северна България не отговаря на тази в Южна, макар че работим при по-трудни условия. В момента имам одобрен проект по наредба 26 за специфични изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Почти готов съм с мандрата, надявам се скоро да започнем работа.
– Имате ли техника?
– Да, но за жалост не мога да се похваля с нова. Имаме трактори, челен товарач, балировачки, сеносъбирачки.
– Според Вас има ли промяна в животновъдството след 10-годишното ни членство в ЕС?
– Не съм забелязал положителна промяна относно младите хора, които се занимават с животновъдство, след влизането ни в ЕС.
– Как се роди идеята за къщата за гости?
– Сградата, в която е тя, беше училището на селото, което е построено преди повече от 100 години, но за жалост сега няма деца, които да ходят в него. Това е родното село на баба ми. Успяхме да купим сградата, преустроихме я в къща за гости. Имаме допълнително няколко животни във фермата, които отговарят на нуждите на къщата за гости, за да можем да приготвяме чиста храна. Отглеждаме зайци, кокошки, пъдпъдъци. Имаме и 2 малки оранжерии. С времето туристите ни се увеличиха, затова решихме да разработим няколко програми за запознаване на децата от училища и детски градини с бита и културата на българите. Освен къщата за гости, направихме няколко сгради, които са като демонстрационни центрове и вътре събрахме станове, пещ за хляб, за чеверме и други. Работим с общината, организираме групи и показваме на децата пътя на хляба, на млякото, какви съдове са използвали. Становете са работещи, има жени, които показват на децата как се работи с тях.
– Какви са плановете Ви за развитие?
– По наредба 4 за специфични изисквания към производството на суровини и храни и животински произход в кланични пунктове, тяхното транспортиране и пускане на пазара кандидатствам за малка кланица. В момента имам един проект по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”, той е свързан със зелено хранене и аквапонична система с овес. Имам планове да се включа и в още европейски проекти.
Доника Асенова