Младите в земеделието

Петър Величков, земеделски производител, с. Лозен, община Септември, пред в. „Земеделска техника”

На 28 години съм и реших да се насоча към земеделие, защото това е семеен бизнес за моите близки. Баща ми се е занимавал с този отрасъл. Това за мен беше като естествено продължение на бизнеса. Нямам образование в тази сфера, по професия съм електротехник.

Стопанството ми съдържа 15 декара оранжерии с домати и около 300 декара външна земя. На нея отглеждам картофи, зеле и сладка царевица. Семейството ми помага при нужда, включват се и външни хора – общи работници. Имам изкарани курсове за растителна защита и се справяме и без агрономи.

Пазар на продукцията си намираме в квартал „Дружба” в София. Самият аз продавам стоката си и пътувам всеки ден до там. Част от продукцията на стопанството даваме на големи хранителни вериги. Не съм се включвал в земеделски организации, не съм и мислил по въпроса.

Техниката, която имаме не ми е напълно достатъчна. Сега кандидатстваме по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”. Заявили сме, че ни трябва трактор с инвентар. В момента имаме 3 трактора (един голям John Deere)  и 2 „Болгара”, както и инвентар към тях. За нуждите на стопанството разполагаме с плугове, дискови брани, сеялка за царевица, разсадопосадъчна сеялка, фрези, окопни култуватори.

Относно планираното намаляване на субсидиите за фермери след 2020 година не се притеснявам. Ние сме работили преди да ги има тези субсидии и можем да работим и без тях. Определено обаче има значение, ако ги има. Ще се справим и без тях, но ще е по-трудно, а знаем, че те са добър финансов стимул. За съжаление обаче, не е лесно да се вземат.

Доника Асенова