Механизирано земеделие

Тодор Николов, председател на Бата Агро, пред в. „Земеделска техника”

По решение на членовете на Асоциацията Бата се върнахме на първоначалния формат – да има изложение Бата Агро веднъж годишно и то да бъде през месец май. Искам да благодаря на община Стара Загора, която ни подкрепя по всякакъв начин. Тази година изложението се развива изключително добре. В тазгодишното издание имаше 218 фирми, всички свързани със сектор „Земеделие”. Тази година за първи път бяхме обособили сектор „Животновъдство”, представено бе оборудване на ферми и необходимите техники и технологии за този сектор.

Винаги сме твърдели, че за нас като търговци е по-добре да няма субсидии, отколкото да има някакви, но да не е ясно какви ще са и кога ще дойдат. Аз от 4 години се опитвам да разбера къде са анализите за предишните програмни периоди, за да се види дали те са били ефективни. Пазарът на техника през 2016 г. спадна драстично спрямо 2015 г., с 33%. Земеделските стопани, докато чакат реализирането на проектите, не купуват техника и това е нормално. За съжаление, данните за тази година досега не са по-добри. На България ѝ е необходима дългосрочна програма за развитие на земеделието. Като търговци ние се стремим да сме адекватни на всяка пазарна ситуация.

В България, за да се подобри възрастта на тракторите, за 10 години е необходимо да се внасят по 3 500 – 4 000 машини годишно, за да се стигне до някаква средна възраст от 10 години. При комбайните числото е някъде около 800 – 900 машини. Това обаче не се случва и статистиките стават все по-лоши. Темпът на амортизация на машини в България е от 2 до 4 пъти по-висок от този в Западна Европа. Машини, купени със средства от предишния програмен период, са вече амортизирани. Лошото състояние на машинния парк прави неконкурентноспособна продукцията на земеделците. Знаем, че земеделието в България е един много важен сектор, с голям принос в брутния вътрешен продукт.

Във Фонд „Земеделие”, дори по времето на г-н Порожанов, се допускаше една грешка свързана с оценките на проекти. По време на първия прием бяха представени около 3 000 проекта, след това станаха около 800. Трябва да се оцени желанието на хората да участват в проектите, а не да се създават административни пречки. Системата за точкуване на проекти не е адекватна. При трайните насаждения имаше изискване да имаш постоянен трудов договор минимум с 5 или 6 човека. Аз съм гледал 200 декара праскови и имах само един такъв човек. Останалите се назначават на граждански договор по време на кампании, за да има ефективност.

Относно колективизацията, аз не съм от хората, които смятат, че тя е негативен процес. Мисля, че създаването на едро земеделие през 50-те години е дало шанс на България да стане голям земеделски производител, който да излезе на световните пазари. Знаете, че пътуваха композиции с грозде, домати, ябълки. След това се създадоха агропромишлените комплекси, тогава се даде възможност за индустриално производство в земеделието, а то беше свързано с изискванията на хранително-вкусовата промишленост. Голямата грешка в България беше направена по време на правителството на Филип Димитров, когато се ликвидираха кооперациите в рамките на 2 дни. Тогава се унищожи животновъдството. Голяма част от техниката, която подлежеше на ползване, беше изнесена в чужбина на много по-ниска цена от тази, на която трябваше да се продаде.

Аз не считам, че българското земеделие трябва да бъде разбито на малки парцели от по 15 декара. В сегашния си вид то е добро. Не съм съгласен, че субсидиите трябва да са само за големите стопанства. Много е важно земята да се работи грамотно, да се инвестира в нея.

доц. д-р инж. Милка Бобева