Механизация в трайните насаждения

Прилагането на механизацията в лозарството и овощарството, обусловено от новата технология на производство, както и изменението на климата, е наложително заради тенденцията на неговото развитие и по-добри условия за отглеждане на лозя и овощни градини. Поводът за написването на този материал е статията във вестник „Земеделска техника“ на изтъкнатия експерт-академик Атанас Атанасов, публикувана в брой 21 от 2019 г. Тя представи една много интересна и важна връзка между изменението на климата и механизацията в селското стопанство. В този материал ще се спра на прилагането на нова механизация, обусловена от изменението на климата и нуждите от нов начин на обработка в лозарството и овощарството.

В Северна Македония традиционно при всички междинни обработки използвахме корпусни плугове в конструктивнo изпълнение три, пет, седем и девет корпусни, като междуредовото разстояние беше определено според техния работен захват, както и необходимата оптимална мощност на самите трактори. Наред с това, след много години работа и анализи установихме, че оранта в трайните насаждения има както положителни, така и много отрицателни аспекти. При самата обработка плевелите се унищожават добре, но почвата се преобръща и по този начин влагата се губи много бързо, като наред с това създават неравности в междуредието, което се отразява при по-нататъшни работни операции. Плуговете имат повишено съпротивление, което води до по-висок разход на гориво и по-ниска производителност, което увеличава работния процес на хектар. В последното десетилетие в Република С. Македония започва внедряването на нова техника за обработване на междуредието, като машината поддържа равно междуредието, унищожава плевелите и извършва повърхностна обработка на дълбочина от 1 до 2 сантиметра. До есента, когато насажденията се изорават, се използват само разрохкващи култиватори, т.е. през цялата вегетационна година до есенния период. По този начин повърхностната обработка се извършва максимум на 10 см дълбочина, почвените слоеве се повдигат, не се преобръщат и натрупаната влага от дъждовете през зимния и пролетен период се задържа, за да се използва от растението през лятото. От направените анализи е доказано, че прилагането на разрохкващи култиватори намалява производствените разходи на тези работни процеси с около 40%, което се вписва идеално в тенденцията за постигане на по-евтино селскостопанско производство, т.е. по-евтини селскостопански продукти. Като добра комбинация се оказа основната есенна обработка с корпусни плугове или с разрохквачи, защото почвата трябва да се смесва с органични отпадъци, като по този начин се подобрява нейната структура, която се нарушава при преминаване на различни машини, а през лятото се използват разроквачи или мулчери. Това изисква да обменяме повече опит и научни знания не само от двете страни, но и от съседите на Балканите, за да можем по-добре да решим този въпрос на терен.

Проф. д-р Живко Давчев

Университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Скопие