Skip to content
Интервю с академик Джемал Кацитадзе, професор в Грузинския аграрен университет
– Академик Кацитадзе, какви са основните въпроси при механизираното земеделие?
– Тук в Бургас, на Международната конференция за земеделска техника представям Грузинската академия по селскостопански науки. Аз съм професор по механизация на земеделието в Грузинският аграрен университет, който е водещ в сектор „Земеделие” в страната. Подготвяме специалисти в областта на механизацията на селското стопанство, което се явява главно направление в отрасъла.
Механизацията е трудоемък процес. В операциите, които се занимават с отглеждане на селскостопанските култури, механизацията заема 60-70% от разходите. Това наистина е важно и налага разработването на нови съвременни конструкции, комбинирани агрегати за отглеждане на селскостопански култури. В последно време се отделя внимание на разработване на комплексни технологии, които позволяват значително и ефективно да се използват комбинираните агрегати. В това направление у нас се провеждат изследвания по разработването им, които позволяват едновременно почвообработка, сеитба и торене на културите. Особено внимание се отделя и на вносната техника, която предлага нови технологии и комбинирани агрегати, даващи по-голям икономически ефект, като същевременно опазват почвата, тъй като няколко операции се извършват едновременно.
В същото време голямо внимание се отделя на въпроса за надеждността на машините. В световен мащаб селскостопанската техника не отговаря напълно на изискванията за ефективна експлоатация. Ще посоча няколко цифри. По разчета на специалистите и учените от стойността за експлоатация на новите трактори и селскостопански машини 22% от разходите се отделят за работа, 34% – за ремонт и обслужване, а 44% са за резерви части. Това значи, че надеждността на машините е много ниска. И обратното, например, ако увеличим надеждността на машината с 2-3%, това ще повиши ефективността им без допълнителни капиталовложения.
– Има ли млади подготвени кадри в механизацията?
– Лично аз се занимавам с проблемите и обучението на младите хора по механизация на земеделското производство. Бил съм ръководител на 22 доктори на науката. Младежите са нашето бъдеще, защото когато се насочат към бизнеса, той просперира. Ние сме длъжни да създадем необходимите условия за тях, за да останат или да се върнат в земеделието. В Грузия има национален научен център за финансиране на практически занимания. Този фонд трябва да се насочи и към финансиране на науката. В Грузия нямаме министър на науката, но научните изследвания не се финансират, ако са без участието на млади учени. В момента приблизително 15% от младите хора участват в научните проекти. Младежите в последно време не проявяват особен интерес към изследванията. Винаги се старая, когато чета лекции, да избирам по-напредналите от тях и да ги насоча към аграрните науки.
В момента автоматизацията на машините е много важна и се разработват и ползват иновативни системи – GPS системите позволяват да се отчитат разходите, да се контролират тракторите и чрез сензори. Това вече е нужно и се прилага. В промишлеността се използват роботи, но при нас засега е необходимо да се разработят практически устройства, които извършват контрол на разхода на гориво, качеството на сеитба, прибиране на културите и т. н. За тази техника трябват подготвени механизатори. Само така ще имаме съвременно механизирано ефективно земеделие.
– Вие не за първи път участвате на Международния научен конгрес „Машини за селското стопанство”.
– Това е едно значимо събитие за научната общност в света в областта на механизацията. Научно-техническият съюз по машиностроене в България вече за седми път успя да организира и да проведе на високо равнище това събитие. При откриването поздравих присъстващите от името на Грузинската академия на науките и им пожелах ползотворна среща. Но сега, при закриване на конгреса, искам и лично от мое име, да благодаря на организаторите за възможността да обменим идеи, да информираме за постигнатото и така да помогнем за обединяване на съсловието и да спомогнем за развитие на науката „Механизация на земеделието”. До нови срещи.
Доц. д-р инж. Милка Бобева