Skip to content
Всеки се стреми към развитието на селското стопанство, за да получи по-високи и по-качествени добиви, но и по-икономично земеделие. В Р.Македония е така, но съм забелязал, че и в Р. България има определени условия за създаване и съживяване на машинно-тракторните станции (кооперации). Можем спокойно да кажем, че по-рано земеделските кооперации бяха много активни в обединяване на средствата и механизацията за по-голямо експлоатационно натоварване, но сега титулярят се промени и не съществуват държавни стопанства (МТС), те са приватизирани. В производството се срещат средно големи фирми, както и малки земеделски стопанства, които създават се изключително добри условия, за да се формират машинно-тракторни кооперации, които да имат за цел съвместно снабдяване с техника, обща експлоатация, поддържане и обработка на земеделски земи, които са собственост на самите кооператори. За да напредва селското стопанство, е необходима съвременна техника, но често тя е скъпа. Вземането на заеми носи висок риск, а е нужно навременно изплащане. Това може да се постигне, ако машините имат голямо натоварване по време на селскостопанската година – много работни часове, които създават основата на мащабно земеделско производство. Именно приемане на идеята за машинно-тракторни кооперации, създаването им и членството на земеделските производители са напълно оправдаван подход и се вписва в програмата за свободен търговски обмен, в който нашето селскостопанско производство може да бъде конкурентноспособно.
Как да се обединят, снабдяват и организират земеделските производители за съвместни покупки и експлоатация на нови машини? Естествено, основата започва от дефинирането на аграрната политика на общата обработваема земя, която искаме да сеем и отглеждаме. Важен е сегментът на програмните дейности в аграрната политика и като първа такава са образователните процеси. Следват законовите разпоредби, общият събран анализ на машинно-тракторските кооперации от развитите страни, където те работят успешно. Има модели в общата европейска селскостопанска политика, но съществуват и някои специфики, които са разделени на два типа – задължителни (обвързващи) и адаптирани. За да бъде успешно начинанието, е необходимо и двете да се анализират с корекция в съответствие с правните разпоредби и условията на труд в страната. Закупуването на техника може да се извърши чрез обединяване на средства за конкретна линия машини, например машини за отглеждане на захарно цвекло или промишлени домати. Това са високопроизводителни машини и за малка площ от 20-30 хектара закупуването им не се изплаща, но ако няколко производители са ориентирани към тази култура, купуването, експлоатацията и изплащането ще бъдат по-опростени. Голям дял в цялата процедура имат и банките. Цялостната банкова система трябва да разбира по-добре подобни кооперации и да им даде възможност за по-лесна покупка на машини с по-дълъг гратисен период и мининална банкова лихва.
Проф.д-р Живко Давчев,
Университет „Св. Кирил и Методий”, Скопие