Skip to content
Основните фуражи, с които се хранят птиците, са фуражните смески в брашнест или в гранулиран вид. Еднородността на фуража позволява инсталациите, които разнасят фуража на птиците, да бъдат напълно механизирани и автоматизирани.
Видът на автоматичните съоръжения в птицевъдството се определя от системата за отглеждане на птиците. При подовото отглеждане процесът на хранене може напълно да се автоматизира.
За целта се използват два типа системи за раздаване на хранителните смески – верижно-коритни транспортьори и тръбно-спирални транспортьори.
Фиг. 1. Птицеферма с подово отглеждане на птиците и тръбно-спирална инсталация за раздаване на фуражите
Верижно-коритна инсталация (фиг. 2). Състои се от бункер за фуража 1, задвижващ електродвигател с редуктор 2, транспортираща верига 6, корита 4, ъглови обръщателни станции 3, фиксатори на височината 5 и очистител на фуража 7.
Принципът на действие е следният. Транспортиращата верига при своето движение загребва част от фуража от бункера и го разнася по цялата дължина на коритата (хранилките). Неизползваната храна, преди да се върне в приемния бункер, преминава през очистителя, където се отделят замърсяванията на фуража.
Фиг. 2. Верижно-коритна система за раздаване на фуража
Системата за хранене се автоматизира чрез времеизмервателно устройство (таймер), с което се програмират временните интервали на работа и престой. При програмирането на таймера трябва да се има предвид, че по-големите интервали на престой водят до по-големи разходи на фураж, отколкото при по-честото включване на хранилката. Това се дължи на по-голямото разпиляване на фуража от натрупването на птиците в началната част на коритата хранилки, която се запълва първа. Непрекъснатата работа на инсталацията с постоянен приток на фураж също не се препоръчва, тъй като не стимулира птиците към интензивна консумация, а освен това се прави преразход на електроенергия.
Инсталацията има обща дължина на хранилките до 450 m. Скоростта на движение на веригата е в границите от 2 до 6 m/min за малки пилета до 18 m/min за възрастни птици. Количеството на фуража, разнасян от веригата, може да се регулира с клапан (разположен в бункера) в границите от 700 до 1600 g/m по хранителния улей. По този начин се осигурява транспортирането на 130–400 kg/h фуражна смеска. При този метод на раздаване загубите на фураж не надхвърлят 1%, но замърсяването на фуража в някои случаи е значително.
Инсталация с тръбно-спирален транспортьор. Може да се използва през целия период за отглеждане на птиците. Основен елемент в нея са тубусните хранилки (фиг. 3 поз. 2), изработени от пластмасови материали. Тези хранилки се използват предимно при угояване на бройлери на дебела постеля главно поради лесното манипулиране с тях и честата подмяна на постелята. Нивото на фуража в хранилката се регулира с дозатор в зависимост от възрастта на птиците. При малки пиленца регулаторът е поставен на минимум, а с нарастване на възрастта количеството на фуража в хранилката непрекъснато се увеличава, докато се стигне до максималнотo.
Фиг. 3. Елементи на инсталация с тубусни хранилки: А – тубусна хранилка; Б – задвижваща станция; В – главен бункер; 1 – тръбно-спирален транспортьор; 2 – тубусна хранилка; 3 – задвижваща кутия; 4 – кабел; 5 – електрическа кутия;
6 – електродвигател; 7 – скоростна кутия; 8 – въжена подвеска
На фиг. 4 е дадена схема на инсталация с тръбно-спирателен транспортьор тубусни хранилки:
Фиг. 4. Схема на инсталация с тръбно-спирален транспортьор и тубусни хранилки: 1 – главен бункер; 2 – изнасящ тръбно-спирален транспортьор; 3 – междинен бункер; 4 – тубусна хранилка; 5 – тръбно-спирален раздаващ транспортьор;
6 – задвижваща станция (електродвигател с редуктор); 7 – табло за управление и автоматика; 8 – въжена подвеска; 9 – регулатор на височината; 10 – задвижваща станция (електродвигател с редуктор); 11 – таванна конзола; 12 – верижна подвеска
Фиг. 5. Регулиране на височината на тубусните хранилки съобразно с подрастването на птиците
Електрозадвижващата станция се монтира в противоположния край на транспортьора. При напълване на всички хранилки системата се изключва посредством сензор, монтиран в последната тубусна хранилка. Интервалите на работа и престой се програмират и управляват с релета за време или с датчици за ниво. При спадане на нивото на фуража в хранилките под минимално допустимото, раздаващата система се включва.
Производителността на тези транспортьори е около 300–400 kg/h, а дължината им достига до 200 m.
Фиг. 6. Възможности на отделните видове хранилки да поемат определен брой птици на линеен метър: А – хранещи се птици; Б – птици без място за хранене
Цялата система може лесно да се вдига нагоре с подвеските 8 и 12 и с регулатора 9, когато трябва да се смени подовата постеля (прави се най-вече при смяна на стадото) или за повдигане на хранилките при растежа на птиците (фиг. 4).
С използването на тубусни кръгли хранилки и тубусни елипсовидни хранилки може да се постигне гъстота на птиците при хранене до 20–24 бр. на линеен метър.
Доц. д-р инж. Ангел Трифонов,
Аграрен университет