Skip to content
Картофите са най-важната незърнена култура и се нареждат на четвърто място по обем на производството в световен мащаб след царевицата, пшеницата и ориза. През последните години в България площта на картофите се редуцира непрекъснато като намалява от 519 хил. декара през 2002 г. до 84 хил. декара през 2016, при среден добив 1000-1800 kg/da, който е с 3-4 пъти по-нисък от този на страни като Холандия, Германия, Белгия и др. Съотношението между вложения посадъчен материал и реколтираната продукция от един декар е 1:3, при 1:5 за съседните страни и 1:10 в световен мащаб.
Един от основните фактори за ниското равнище на добива е качеството на посадъчния материал. Лимитиращи абиотични фактори за семепроизводството им са високите летни температури и засушаването.
От биотичните фактори такива се явяват основно вирусните болести и нематодите, които силно редуцираха площите подходящи за сортоподдържане и семепроизводство. Нашата страна се характеризира с много висок инфекциозен фон, при който сравнително бързо се израждат дори сортове имунни на един или няколко вируса. Вегетативният начин на размножаване на културата, масовото намножаване на векторите (въшки, трипс, цикадки) водят до намаляване на добива и влошаване качеството на продукцията. От друга страна вносът на посадъчен материал от картофи през изминалите десетилетия допринесе за появата на редица нови болести и неприятели (наматода, прашеста краста рак, нови вируси щамове и раси на патогени), което наложи промяна в сортовата стратегия и обезличи нашата селекция.
В последните години се наблюдават редица нарушения и в технологичния процес на сортоподдържането и семепроизводството на картофи. Такива са използването на посадъчен материал с влошено качество, масово засаждане на дребната фракция от посевите за консумация като посадъчен материал, неспазване на сеитбооборота и рътенето на семената, ниското равнище на материално-техническата база, липсата на прибираща техника в планинските райони, липсата на съвременни картофохранилища и складове за съхранение.
Изброените причини водят до производството на посадъчен материал с лошо качество и висока себестойност, формират се по-високи вътрешни цени отколкото в съседните държави, което е стимул за внос на посадъчен материал.
Сортоподдържане, семепроизводството и селекция на български сортове картофи се извършва в малък обем единствено в Института по зеленчукови култури “Марица”, Пловдив и неговата база в с. Павелско. Съхраняват се старите български сортове Иверце и Надежда. От по-новите сортове заслужава да се споменат средно-късния сорт Рожен – с червена кожица, продълговато-овални клубени с отличен външен вид, с много добри кулинарни и пазарни качества, както и първият български сорт картофи, устойчив на картофената цистообразуваща нематода – Перун. Най-новите сортове на Института са ранният, устойчив едновременно и на двете цистообразуващи нематоди сорт Орфей и сорт Павелско, който е специализиран сорт за производство на помфрит.
От този кратък анализ на състоянието и проблемите на сортоподдържането и семепроизводството на картофи у нас се налага изводът, че е крайно необходимо да се възстанови системата за сортоподдържане и семепроизводство на български и някои чужди сортове чрез използване на метода на тъканните култури, което ще рефлектира върху повишаване на качеството на посадъчния материал, производството на цени, приемливи за нашата страна и значително по-ниски от тези за внос, преодоляване на зависимостта от вноса, стимулиране на българската селекция и създаване на поминък за значителна част от населението в планинските и полупланинските райони на страната.
доц. д-р Емилия Начева
ИЗК “Марица”, Пловдив