Skip to content
В България маслодайната роза е внесена от Близкия изток преди повече от 300 години. В средата на 19 век вече се говори за формиралата се „Розова долина“, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.
Култивираното отглеждане на рози е започнало в дълбока древност в Индия и Египет. Отначало розата е използвана за добиване на благовонни масла, необходими за религиозни ритуали. По-късно намира широко приложение в медицината под различни форми (розови листа – свежи и сухи; прах от сухи листа; сок от свежи листа; розов сироп; семе от рози, листа и стебло) при заболявания на отделни системи и органи в човешкия организъм. Розите са обявени за свещено растение.
Отглежданата в България маслодайна роза (известна като Казанлъшка роза) е от типа Rosa damascena (R. damascena var. trigintipetala). Цветовете ѝ се използват за производство на розово масло. От сухите цветове се получава розов конкрет, абсолю и розова вода. Преработените венчелистчета и плодовете от казанлъшката роза са богати на витамин С, а също така успешно могат да се ползват за фураж на животните. Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в района, в който се отглеждат.
Българското розово масло е с изключително високо качество. Всички световноизвестни парфюмерийни фирми го използват в своите рецепти освен заради особения приятен аромат и за свойството му да придава на парфюма голяма трайност. Заради високата му цена не рядко го наричат „течно злато“. Освен България, производители на розово масло са Турция, Мароко, ОНД, Мексико, Иран, Ирак, Индия, ЮАР, Саудитска Арабия, Египет, Китай и др.
Качествата на Казанлъшката роза се определят в много голяма степен от условията, при които се отглежда. Изключителното съчетание на климат, почва и приоритетно отглеждане на Казанлъшката роза в Розовата долина, определят до голяма степен качеството на розовото масло.
Развитието на маслодайната роза е свързано с Розовата долина. Тя включва Карловската и Казанлъшката котловини, които са част от източните задбалкански полета. За Розовата долина е характерен сравнително мек, преходно-континентален климат. Преобладаващият пренос на влажни въздушни маси е от Средиземно море, но често нахлуват и континентални вълни. Средните месечни и годишни температури в Розовата долина са по-високи от тези на съседните райони. Зимата е топла, а лятото – по-хладно, което е особено благоприятно за развитието на Казанлъшката роза. Характерно за Розовата долина е по-бавното повишаване на температурата през март-април. Това допринася за по-бавното развитие на Казанлъшката роза и предпазването й от измръзване. Пролетта в Розовата долина е по-дълга и по-хладна, с добре изразена денонощна температурна амплитуда. Това е благоприятно и решаващо условие за добива и качеството на розовия цвят.
Годишната сума на валежите е над средната за страната. Най-много валежи има през пролетта и началото на лятото, а най-малко – през зимата. Разпределението на валежите по месеци е благоприятно за развитието на розовите храсти, както и за формирането на генеративните органи и натрупване на етерично масло. Най-обилни валежи има през май, юни и юли, като максималните са през юни.
Розовата долина е защитена от силни ветрове. Отделни розопроизводителни райони в климатично отношение имат сравнително близки условия, но в известна степен се диференцират в микрорайони – Карловски район – Розински, Калоферски, Сърнегорски; в Казанлъшки район – Заподноказанлъшки и Източноказанлъшки.
Маслодайната роза е многогодишно храстовидно растение. На едно място се отглежда повече от 20 години. Като растение тя вирее почти навсякъде в умерения климатичен пояс. При отглеждане за производство на розово масло има по-специални изисквания към климата, особено по време на цъфтежа. Най-благоприятни условия за нея има в района на Подбалкана, където температурите са умерени и има висока атмосферна влажност.
Маслодайната роза изисква сравнително нестудена зима и прохладна и влажна пролет. Поради южния си произход тя няма изразен период на покой. През есента вегетацията продължава до настъпване на много рязко застудяване. През зимния период при температура на въздуха над 10 С за 10-15 дни, тя започва да се развива. Поради тези причини при по-късно застудяване се наблюдава измръзване в различни степени на розовите храсти.
Казанлъшката роза е светлолюбиво растение и не понася засенчване.Тя е сравнително невзискателна към почвената влага. Мощната ѝ коренова система осигурява снабдяването с вода от по-дълбоките почвени слоеве, въпреки това при по-леки почви и засушаване Казанлъшката роза страда от недостиг на влага. Почвеното преовлажняване, както и високите подпочвени води също се отразяват негативно върху нормалното развитие на розата заради възпрепятстване на проникването на въздух до кореновата система. На такива места розата сравнително лесно измръзва през зимата. Тя е особено взискателна към въздушната влажност по време на цъфтежа. Високата въздушна влажност от порядъка на 75-90% удължава цъфтежния период и предпазва маслото от бързо изпаряване.
Маслодайната роза се развива най-добре върху дълбоки, водопропускливи и богати на органични вещества почви. Неподходящи за розата са черноземните почви, които благоприятстват хлорозата, както и тежките глинести почви, при които по-често се наблюдава измръзване и по-силно нападение от ръжда. Плитките почви също са неподходящи, тъй като не осигуряват условия за нормално развитие на кореновата ѝ система.
В нашата страна се отглежда основно червена маслодайна роза – Rosa damascenа. Бялата маслодайна роза – Rosa alba се отглежда ограничено в Казанлъшкия район. Тя проявява по-голяма устойчивост спрямо гъбните болести, по-малко взискателна е към почвите, по-издръжлива е на ниски температури, дава значително повече цвят от декар, но съдържа почти два пъти по-малко масло в сравнение с червената маслодайна роза. Рандеманът при бялата роза е двойно по-нисък, но ароматният еликсир от него е двойно по-скъп. Освен в скъпата парфюмерия и козметика, маслото от бяла роза се използва и в хранително-вкусовата промишленост. Например в Япония от него се произвеждат бонбони, които премахват лошия вкус в устата. Азиатската страна е дългогодишен вносител на българско розово масло. В Института по розата и етеричномаслените култури се поддържа колекция и от други видове маслодайна роза, които се използват главно в селекционната работа.
Доц. д-р Ганка Баева, ИРЕМК – Казанлък