Лечебният манов мед привлича туристите в Странджа


Странджанският манов мед, който е с доказани свойства за лечение и укрепване на имунната система, привлича все повече туристи в Странджа. През 2019 г. ароматният мед стана първият български продукт, регистриран със защитено наименование за произход по европейските схеми за качество.
Мановият мед се произвежда от медоносни пчели, които събират медената роса по растенията и сладката течност от жълъдите на странджанския дъб благун. Медът от Странджа има аромат на печени плодове и карамел и е с много ниско съдържание на полени. Благодарение на комплекса от биологично активни вещества – минерали, незаменими аминокиселини и витамини, той се използва за повишаване на имунитета и за лечението на различни проблеми от грип до бъбречни и чернодробни заболявания. Помага при анемия, проблеми със сърцето, астма и бронхит, при кашлица, облекчава стомашните спазми, дава енергия и предпазва от образуване на ракови клетки.
„В есенния сезон все повече хора мислят как да укрепят имунната си система с натурални и природни продукти. Затова предложихме специален маршрут, който представя отблизо мановия мед от Странджа планина и биологичните пчелни продукти, които се произвеждат в горите край река Велека“, коментира Екатерина Терзиева от туристическата компания „СлоуТурс.БГ“. Туристите имат възможност да посетят два пчелина, разположени в нестинарските села на Странджа. Едната пчелна ферма току-що получи национален сертификат за производство на ЗНП „Странджански манов мед“, а в другата се добива биологичен мед, меден оцет и пчелни продукти, които повишават имунитета.
Успоредно с посещенията на пчелини, програмата показва вътрешността на мистичната Странджа планина, нейните древни светилища, традиции, природа и местни храни. Ако днес Странджа е най-рядко населеният район на България, някога е обитавана от тракийски племена, които изграждат в нея своите каменни обсерватории и светилища, извършват жречески ритуали и орфически мистерии, добиват мед и злато, гадаят по вино, мед и мляко. В ранното Средновековие Странджа става център на исихазма, в който се възпитават български духовници като Теодосий Търновски и Ромил Видински. Странджа е наричана и Ноевият ковчег на Европа, тъй като при последния ледников период планината е била пощадена от заледяване и е съхранила растителни видове от епохата на терциера на повече от 60 милиона години. Единствено тук на територията на целия Европейски съюз се срещат Странджанската зеленика, наричана символ на Странджа, както и Странджанският чай и дъбът благун, благодарение на който пчелите добиват прочутия Странджански манов мед.