Към въпросите за българския език, азбука и писменост в 1190-тата годишнина на Св. Кирил


Третият въпрос е как и защо глаголицата, която като свещенопис е осветена  в 855 г.  се подменя с кирилицата. Какви са причините да бъде подменена, защо се нарича кирилица? И пропускаме документираните факти, че след яростния диспут на Константин Философ с триезичници във Флоренция, когато в защита на правото българският език да е църковнослужебен казва забележителните думи, че всеки народ има право да слуша Божието слово на своя език, след което (интересно от какво) заболява и виждайки края си се замонашва и приема духовното име Кирил. При замонашването му римският папа Адриан освещава цялото дело на Константин Философ. С тоя акт и първосъздадената и основна азбука на българския език става свещена като глаголицата. И когато 50 дни след приемането на името Кирил Константин Философ умира на 14.II. 869 г., учениците му в негова чест наричат първоазбуката кирилица и никога не правят разлика между двете еднозначни графични форми на азбуката на българския език. И тъй като кирилицата е с по-универсални знаци и по-лека за изписване, с голямото книжовно дело, което учениците на Св. Св. Кирил и Методий приемат с връщането си в България и в памет на създателя на азбуката на българския език Св. Кирил, започват да пишат на кирилица.Тя е еднозначна с глаголицата и кирилицата се налага в българската ни книжовност.

Кина Къдрева