Величествената крепост Царевец

Царевец е хълм във Велико Търново, както и едноименна крепост в средновековния Търновград. Била е главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185 – 1393), на което Търново е столица.

Най-ранните следи от живот на хълм Царевец датират от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). Хълмът е обитаван и през бронзовата и желязната епохи. Открити са останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр. н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.). Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. В края на V в., по времето на император Анастасий I (491 – 518 г.), на хълма Царевец е построена ранновизантийска крепост. Тя била една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров. През VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище.  Към средата на XII век започва изграждането на крепостта и феодалния замък. Най-голямото развитие градът получава по времето на Втората българска държава, когато става нейна столица.

Укрепителната система на средновековната крепост е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2.4 м, а на някои места стигаща до 3.6 м, има бойници и кули. Проучена е главно от 1958 до 1963 г.

В крепостта на хълма „Царевец” можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част на хълма.  Макар и естествено труднодостъпен, входът бил снабден с пет последователни порти. Вторият вход на крепостта е Малката порта (Асеновата), намираща на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, „Трапезица” и „Новия град”. Третият вход, т.нар. Френкхисарска порта, се намирал северно от югоизточната бойна кула. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2.5-метров път, запазен до 1910 г. В югоизточния край на крепостта Царевец се издигала бойна кула, свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула.

В централната част на хълма е разположен Дворцовият комплекс, строен от цар Иван Александър около 1360 г. Той представлява сбор от постройки, включващи тронна зала, дворцова църква и царски покои. Обграден е от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Главният вход е бил от север и е защитен с три кули. В източната част на двора била разположена дворцовата кръстокуполна църква.

Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 30 дка. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна – подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули.

В централната част на комплекса, на най-високото място на хълма, се извисявала патриаршеската църква „Възнесение Господне”. Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква. Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън.  Декоративно-художественото оформяне на интериора ѝ е дело на художника Теофан Сокеров. Църквата представлява храм-паметник, в който чрез мащабни фигурни композиции, художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава. Отворена е за посещение през ноември.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто българско царство (1185 – 1393 г.) Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Стотиците цветни светлини и трите лазерни лъча представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османското владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България. Аудио-визуалният спектакъл е създаден от българско-чехословашки екип. Най-доброто място за наблюдение е от площад „Цар Асен I“, намиращ се на главния вход към Царевец, както и от панорамната площадка в близост до катедралния храм „Рождество Богородично“.

ЗТ