Skip to content
През месец юли 2014 г. беше приет изцяло нов закон за защита на растенията. С него се въвеждат мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128/ЕО за постигане на устойчива употреба на пестициди. Новият закон въвежда спазването на общите принципи за интегрирано управление на вредителите; урежда реда за прилагане на спешни фитосанитарни мерки при установяване на карантинни вредители, които са нови за страната или са ограничено разпространени; урежда правила за упражняване на първоначалния и последващия контрол върху търговията, преопаковането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита; подобрява се процесът на разрешаване на продуктите за растителна защита. Дейностите, които по закон растителната защита има да изпълнява, са изключително много и изключително важни предвид тенденциите в развитието на земеделието в страната. Като се включат и дейностите, които се възлагат със заповед на министъра, свързани с: програмите за финансиране на земеделските производители; кръстосано съответствие; нитратна директива и др., те се увеличават неколкократно.
В навечерието на 120 годишнината на дейността на Растителна защита в България, усещането е, че най-вероятно тази дейност постепенно ще остане в миналото. Трябва да е ясно, че в момента численността на агрономите по растителната защита в системата на БАБХ е под санитарния минимум за извършване на дейностите, а ако се случи поредна нова „административна реформа”, свързана със съкращаване на агрономи, това ще доведе до срив на цялата система, свързана с прилагането на Закона за защита на растенията и подзаконовите нормативни актове.
Независимо от настоящата действителност, всички агрономи по растителна защита в системата на БАБХ продължават да показват своя професионализъм и опорство и се надяват някой все пак да обърне внимание на проблема. Това е видно и от резултатите, които се постигат през годините в различните области на растителната защита. Дейностите в областта на растителната защита продължават да се изпълняват качествено и в срок по основните направления.
В областта на фитосанитарния контрол (ФСК) и растителното здраве през 2015 г. всички усилия на фитосанитарните инспектори в страната бяха насочени към постигане на общата цел на фитосанитарния режим на Общността и приоритетите в областта, включени в Програмата на МЗХ, а именно защитата на растенията и растителните ресурси от навлизане, нападение и разпространение на регулирани вредители в и на територията на ЕС.
Основен приоритет в областта на фитосанитарния контрол, във връзка с прилагането на общностното законодателство е контролът при производството на растения и растителни продукти чрез разработване актуализиране и провеждане на различни мониторингови програми по култури и вредители, изцяло съобразени с изискванията на комитета по растително здраве към ЕК. В официалния регистър за ФСК задължително се регистрират всички производители на растения и растителни продукти, включени в обхвата на фитосанитарната нормативна уредба. Средно годишно това са около 3000 – 3500 производители, на които са извършени над 6000 задължителни проверки, вземат се проби за лабораторен анализ – минимум между 3000 и 4000 проби, които се анализират в регионалните лаборатории по карантина и в ЦЛКР.
Следващият основен приоритет е осигуряване износ на растения и растителни продукти, съгласно фитосанитарните изисквания на страната вносител. Независимо от икономическата криза, се наблюдава тенденция към повишаване на нивото на износа, сравнено с 2013 г., издават се средно годишно над 30000 фитосанитарни сертификата за износ и над 8000 сертификата за реекспорт. За висококачествената професионална дейност на фитосанитарните инспектори говори фактът, че към момента няма нотификации за установени карантинни вредители при износ от страната.
По отношение на фитосанитарен контрол при внос на растения и растителни продукти от трети страни, като външна граница на ЕС, в съответствие с МКРЗ, Директиви 2000/29, европейските стандарти и др., в граничните инспекционни фитосанитарни пунктове на външните за ЕС ГКПП са извършени проверки на над 20000 партиди, подлежащи на фитосанитарен контрол .
В областта на фитосанитарния контрол, през 2016 г. ни предстои работа, най-вече свързана с предстоящите промени на Общностното законодателство в тази област, като целта е засилване на официалния контрол и опит за намаляване на натиска на фитосанитарния контрол върху международната търговия и обмен на стоки. Предстои прилагане на нови Решения на ЕС, както и актуализиране на националните мониторингови програми в резултат на приети промени на общностно ниво.
В своята дейност, отдел фитосанитарен контрол към дирекция ”Растителна защита и контрол” /РЗК/ поставя като приоритет добрата комуникация и сътрудничество с Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), ДФ Земеделие, с които предстои актуализиране на подписаните споразумения за двустранно сътрудничество и съвместни действия, относно контрола на производството. Изключително важен момент в дейноста на ФСК през 2016 г. ще бъде също подобряване на комуникацията със заинтересованите страни, независимо дали са сдружения, граждани, фирми или специалисти, при управлението на фитосанитарните рискове.
Друго основно направление е контрол върху предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ) и торове. Българската агенция по безопасност на храните е компетентният държавен орган, който осъществява официалния контрол при условията, по реда и съгласно правомощията, уредени в Закона за защита на растенията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Основната цел на контрола е: Да се гарантира предлагане на пазара, съхраняване, преопаковане и употреба в земеделието само на разрешени, годни за употреба, ефикасни, максимално безопасни за здравето на хората и животните, щадящи околната среда продукти за растителна защита, които са с етикети на български език, в оригинални запечатани опаковки на производителя или преопаковани от лице, което притежава разрешение за това; Да се защитят интересите на потребителите при закупуването на продукти за растителна защита; Да се гарантира правилната употреба на продуктите за растителна защита при първично производство на растения и растителни продукти, предназначени за храна или за фураж, при спазване принципите на интегрираното управление на вредителите и добрата растителнозащитна практика.
Отчитайки рисковете от все по-широкото разпространение и употреба на нелегални продукти за растителна защита, БАБХ съвместно с Гранична полиция, Национална полиция, Агенция „Митници” и браншови организации предприема мерки за ограничаване и предотвратяване на нелегалния внос и употреба на такива ПРЗ. Провеждат се регулярни срещи със земеделски производители и търговски фирми, за разясняване опасностите и вредите от употребата на неразрешени ПРЗ. Тази информация се публикува и в Бюлетините, които ОДБХ издават за поява, развитие, разпространение, плътност, степен на нападение, срокове, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури.
БАБХ продължава да работи в изпълнение на мерките от Националния план за действие за устойчива употреба на пестициди на Република България, изготвен и приет на основание чл. 4 от Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и Закона за защита на растенията.
В изпълнение на мярка 1. от Националния план „Обучение на професионални потребители на пестициди, дистрибутори и консултанти”, БАБХ въведе системата за сертифициране на лицата, които боравят с ПРЗ в рамките на професионалната си дейност. Агенцията е одобрила програми на двадесет институции в системата на професионалното образование и обучение, които провеждат обучение на лицата, които боравят с ПРЗ от професионална категория на употреба – професионални потребители, дистрибутори и консултанти.
В изпълнение на мярка 6. от Националния план „Интегрирано управление на вредителите” на територията на цялата страна се проведе информационна кампания за запознаване на земеделските производители с общите и специфични принципи за интегрирано управление на вредителите при земеделските култури и осигуряване на необходимите условия и мерки за прилагането им.
В изпълнение на мярка 5. „Въздушно пръскане” България изпълнява изискванията на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди и на Закона за защита на растенията, за забрана на въздушното приложение на продукти за растителна защита, с допускане на дерогации в специални случаи. Продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на ОДХБ, при опасност за растенията и растителните продукти и когато са налице определени условия. Оповестяването за извършване на въздушно пръскане се извършва от Областните дирекции по безопасност на храните, съгласно начините, посочени в Закона за защита на растенията.
При организиране дейностите по наблюдение върху развитието на икономически важните вредители, ежегодно, със заповед на министъра на земеделието и храните, се утвърждава списък на икономически важните вредители по земеделските култури по административно-териториални единици – области. Вредителите, включени в списъка, са обект на системни и постоянни наблюдения от инспекторите по растителна защита във 28-те Областни дирекции по безопасност на храните. На базата на тези наблюдения се изготвя ежемесечна оперативна информация за фитосанитарното състояние на земеделските култури.
Българската агенция по безопасност на храните продължава да предоставя възможност на лицата, които използват пестициди в рамките на професионалната си дейност, да получават информация относно появата, разпространението и развитието на икономически важните вредителите по земеделските култури и средствата за борба с тях, чрез издаваните периодични бюлетини. През 2015 г. с издавания и разпространяван от ОДБХ „Бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, срокове, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури”, са информирани 469 земеделски производители, областни и общински служби. Броят на издадените Бюлетини зависи от икономически важните вредители, които подлежат на постоянно наблюдение и диагностика в съответната административна област, от метеорологичните условия през година и варират от 6-10 до13-17 броя.
През 2015 г. БАБХ приложи, разработените през 2012-2015 г., три Национални програми за контрол на вредители, съгласно чл. 26 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 702/2014 НА КОМИСИЯТА от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони: „Национална програма от мерки за контрол срещу Доматен миниращ молец”; „Национална програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи; „Национална програма от мерки за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”.
През 2015 г. е разработена и нотифицирана държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец – Tuta absoluta Meyrick, 1917 (Lepidoptera)”, за компенсиране на част от разходите на земеделските производители по закупуване на средства за растителна защита”. През отчетната година в страната са издадени 287 бр. предписания за извършване на растително-карантинни мероприятия. Обследвани са 1,739 хил. дка оранжерийни домати, 13,959 хил. дка домати и 0,06 хил. дка пипер полско производство.
На основание „Национална програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae)”, одобрена със Заповед № 12-6/07.03.2013 г от министъра на земеделието и храните, през 2015 г. е разработена и нотифицирана държавна помощ. В Областните дирекции по безопасност на храните през 2015 г., декларации са подали 153 земеделски производители с 14,085 хил. дка картофи.
През 2015 г на работни срещи в Министерството на земеделието и храните и в Българската агенция по безопасност на храните, с представители на Българската асоциация на малинопроизводителите и БАБХ, е постигнато съгласие за включване на култури ягоди и малини в „Национална програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”.
След обстойно проучване и обсъждане е изготвен изцяло нов проект на „Национална програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”, с включени вредители по ягоди и малини и необходимите мерки за контрол срещу тях, който е одобрен със заповед № РД 12-14 от 21.10.2015 г. на министъра на земеделието и храните. На основание на програмата е разработена и нотифицирана държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма за контрол на вредителите по трайни насаждения през зимния период”.
В областните дирекции по безопасност на храните през пролетта на 2015 г. са кандидатствали 1399 бр. земеделски производители. Обхванати са 15,299 хил. дка ябълки, 1,596 хил.дка круши, 14,698 хил. дка праскови, 13,597 хил. дка кайсии, 23,467 хил. дка сливи 41,442 хил. дка череши и вишни. През есента на 2015 г. са кандидатствали 1456 бр. земеделски производители. Обхванати са 15,467 хил. дка ябълки, 1,764 хил. дка круши, 15,775 хил. дка праскови, 11,859 хил. дка кайсии, 20,434 хил. дка сливи 45,361 хил. дка череши и вишни и 3,174 хил. дка малини.
инж. агроном Антон Величков, зам. изп. директор БАБХ