Skip to content
Електрическите коли са бъдещето, но тяхното минало е не по-малко интересно.
Електрическите автомобили са бъдещето на индустрията и то вече се случва. И макар тези коли да изглеждат като нещо ново, всъщност далеч не са новаторска идея. Тяхната трудна история датира почти от самото начало на автомобилите, като в тяхната зора е имало доста по-голям избор от такива модели.
За разлика от първия автомобил, който е ясен кой е, то коя е първата електрическа кола е малко по-сложен въпрос. Отговорът му зависи от данните и мнението на различни историци и записки.
Една от най-ранните дати е чак 1828 г., но тя не е призната от мнозина. През тази година унгарецът Аниос Йелик разработва малък електрически мотор и успява с него да задвижи кола, но тя е играчка. През 1832 г. шотландецът Робърт Андерсън пък създава електрическа каруца. Две години по-късно американецът Томас Дейвънпорт създава електрическия локомотив, което пренасочва изобретателите в тази посока и нерелсовите електрически превозни средства остават на заден план.
Макар електрическите коли да остават в сянка, работата по електрическото задвижване не спира. Развитието на такива локомотиви продължава, а междувременно изобретатели търсят нови по-добри мотори и захранвания. През 1859 г. французинът Гастон Планте създава акумулатора, а негов колега подобрява дизайна и го прави по-мощен, сигурен и лесен за производство.
През тези години има интерес от страна на изобретателите към електрическите велосипеди и триколки, но нито една от тях не влиза в серийно производство. След известна пауза, едва през 1884 г. се появява и смятаният от мнозина за първи електрически автомобил. Той е дело на британеца Томас Паркър – същият човек, който преди това електрифицира лондонското метро. Според него електричеството може да е доста по-ефикасен начин за задвижването на превозни средства спрямо другите горива.
Три години по-късно американецът Уилям Морисън взима каруца и ѝ слага разработен от него електрически мотор. Използва я и за експериментиране с различни батерии и акумулатори. Започва да я продава с името Morrison Electric, но без особен успех.
През 1890 г. пуска на пазара подобрен модел с повече батерии и подобрена кормилна уредба и шест места. Батериите са 24 и се зареждат за 10 часа, а моторът развива около 4 к.с. Електрическата кола на Морисън може да измине около 160 км. с едно зареждане. Максималната скорост на колата е била около 16 км/ч.
Едновременното развитие на електрическите автомобили в САЩ и Европа ги прави доста атрактивни за известен период от време. Появяват се множество компании, които предлагат електрически коли. През 1897 г. тръгват първите 12 електрически таксита в Ню Йорк. Две години по-късно броят им вече е над 100. През 1900 г. една трета от колите по пътищата в САЩ са електрически.
Исторически данни на Sulzberger показват, че през 1900 г. в Ню Йорк, Чикаго и Бостън е имало 2370 автомобила. От тях 800 са били изцяло електрически. 1170 са използвали парни двигатели, а само 400 – бензин. Интересът е голям, като дори се организират и състезания за такива коли.
Първоначалните реакции на хората към електрическите автомобили са сходни като днешните – тихи, екологично чисти и макар не чак толкова ефикасни, могат да се използват редовно. Особено подходящи са за кратки пътувания и се оказват по-надеждни от бензиновите коли по това време, които се оказват по-чупливи.
Възходът на електрическите автомобили започва да се забавя след 1910 г. По това време вече другите компании са поизгладили повечето проблеми на колите с двигатели с вътрешно горене. Техният прогрес е много по-бърз и видим. Модели като Ford Model T пък правят именно тези коли много по-достъпни и лесни за производство. Ниската им цена също е много по-привлекателна.
Междувременно напредъкът при електрическите коли е твърде малък. Пробегът им остава сравнително малък, но хората вече искат да пътуват на по-дълги разстояния. На никого не му се чака с часове, когато може просто набързо да зареди бензин и да продължи. Освен това скоростта на движение на електрическите коли остава твърде ниска.
Производителите бързо усещат това и превръщат тези предимства на бензиновите си коли в основен щрих в рекламните си послания. Шумът от двигателите пък става символ на атрактивност и мощ.
Така интересът към електрическите коли рязко намалява. Не помага и Първата световна война, която пренасочва производството. А през 20-те години на 20-ти век техният пазар е практически несъществуващ.
Интересът към електрическите коли след това се възражда в САЩ едва през 60-те и 70-те години заради недостига на горива по това време, както и първите признаци, че двигателите с вътрешно горене не се отразяват особено добре на околната среда и са нужни алтернативи.
И една любопитна подробност: Toyota Prius може да е смятана за първият модерен хибрид, но тя далеч не е първият подобен автомобил. Всъщност тази чест се пада на Lohner-Porsche Mixte. Това е кола, която Фердинанд Порше разработва през 1900 г. и използва същата концепция – електрически мотор и бензинов работят заедно, за да задвижват автомобила.