Кирил Майски и неговата „Легенда за розата“

Роден e на 19 март 1926 година в град Попово, Търговищка област. През 1950 година завършва монументална живопис в Художествената академия в София при проф. Георги Богданов. Ученик е на Илия Бешков, Иван Ненов, Дечко Узунов, Никола Панайотов, Димитър Гюдженов. Работи като художествен редактор във Военно издателство (1954-1964), завеждащ рекламен отдел в „Родопаимпекс“ (1964-1972), художник-оформител на сп. „Турист“ и сп. „Защита на природата“ (1969-1978). Кирил Майски твори предимно в областта на реалистичната и романтична живопис – създава пейзажи, композиции на историческа темaтика, легендарни и митологични сюжети, батални сцени, натюрморти с цветя, черпи вдъхновение от старите възрожденски къщи. Художникът има подчертан интерес към фината техниката на акварела, но работи във всички жанрове на живописта. Провежда над 12 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на много галерии, частни и обществени художествени сбирки в България, Холандия, Италия, Япония, Унгария, Русия, Гърция и др. Живописните платна в експозициите му винаги са обединени от поетично мото: “Впечатления от чужбина”, “Зима в армията”, “Родният град”, “Из легендите на България”, “Граница свещена”, “Старите къщи разказват”, “За жива вода” “Есен в Чорбаджийско”, “На гости при старата майка”, “Агушевият конак”, “Цветя от стария агроном“, „С България в сърцето“ и др.

Негова е и оригиналната идея за „преобърнатата изложба“, в която не художниците рисуват по стихове, а поетите пишат поезия по картини на твореца. Така за неговите акварели са създали стихотворения  Елисавета Багряна, Павел Матев, Христо Фотев, Марко Недялков и др.

През 2005 година Кирил Майски е удостоен със званието „Почетен гражданин” на град Попово. През 2008 дарява над 70 свои творби в родния си град. Желанието на твореца е те да бъдат постоянно изложени в художествената галерия на града, която носи неговото име.

Умира на 29 декември 2013 година в град София.

ЛЕГЕНДА ЗА РОЗАТА

Било преди 400 години. Тя цъфтяла в градините на богат търговец в Дамаск. Всяка сутрин прекрасната му дъщеря отивала в градината и с целувки събуждала пъпките. Така им поверявала своите момински копнежи…

Веднъж с един от керваните на баща й пристигнал момък. Бил от далечните северни планини. Със своята сила и храброст той закрилял кервана от опасните бродове и пустини. Косите му имали цвета на узрели житни ниви, очите – цвета на планински езера. Когато го зърнала, девойката усетила, че това е той, момък от мечтите и сънищата й… Търговецът го наградил богато, но най-скъпия подарък получил от дъщеря му. В ранното утро на неговото тръгване, дотичала разплакана хубавицата. Подала му стръкче с напъпила роза. Целунала я и казала: „Не мога да дойда, но с целувка ти поверявам своята любов. Всяка пролет тази роза ще цъфти за тебе и за всички, които копнеят един за друг. Сбогом…“

Момъкът взел розата и я скрил до сърцето си. В своята родина я засадил в Казанлъшката долина. Поливал я с любов. Тук тя намерила закрилата на две планини и вода от бистри планински потоци. Всяка пролет се обсипвала с пъпки. Скоро изпълнила цялата долина и дала името ѝ – Казанлъшка Розова долина. Тук тя избрала за своя цъфтеж най-хубавите дни на годината – края на май и началото на юни. От деня избрала утренните часове. Далеч от сухите повеи на пустинята, под ласката на българската пролет и свежия лъх на долината, тя добива изключителен аромат. Нарекли я Царица на розите. Розовото масло, добивано от нейните цветове е с неповторимо и до днес качество.

България се прославя по целия свят като земя на розите!

ЗТ