Skip to content
Рангел Матански пред в. „Земеделска техника”
Рангел Матански е победител в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери. Той ще представя България в рамките на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел. Желаем му успех!
Преследвайки мечтата в България да има сдружения като цяло, днес съм съпредседател на Национален съюз на говедовъдите в България. Смятам, че сдружаването в България има почва и бъдеще и трябва да продължи да се развива. Проектът, с който участвам в конкурса, включва важни аспекти в земеделието не само в България, но и в Европа. Той представя устойчивост на семейни ферми, които са гръбнака на земеделието в Европа като част от организация на производители. Устойчивостта е приоритет и в България. Проектът ми включва иновации и къси вериги на доставки.
В семейната ни кравеферма в с. Момино село, обл. Пловдив, отглеждаме около 100 млечни говеда и имаме 200 хектара земя. Тя стартира преди 2000-та година и постепенно се развиваше през времето. Основата да се насоча към този сектор е положена от дядо ми, моите родители също се занимават със земеделие. Роден съм и съм израснал в семейство на фермери. Съпругата ми също се занимава със земеделие. Надявам се двете ни дъщери да продължат в тази насока в България и да я има приемствеността, за която винаги говорим.
Проблемите, които идентифицирах, работейки в нашата ферма, са липса на приемственост, защото много от стопанствата изчезват, нямат тази история, като в Западна Европа, където има четвърто или пето поколение фермери. Знанието запазено през годините, е нещо уникално, затова и ние трябва да се стремим към това. Също и към внедрени иновации.
Решение на проблеми като нежелание за сдружаване и липса на информация видях точно чрез сдружаването на 3 нива. Първо, семейните ферми са пример за сдружаване, тъй като в семейството се учим да работим в екип. Второто ниво са групите и организациите на производители, които са признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Третото ниво са браншовите организации. Сдруженията на производители са търговски дружества и те се грижат основно за печалбата на земеделския производител, а браншовите организации се грижат законодателството да бъде приложимо за фермерите.
В семейното стопанство имаме приемственост и модернизация. Това отчитам като положителни ефекти от това, че то членува в организация на млекопроизводителите „Фермерско мляко”. Тя е и основното нещо, което ми помогна да се развия. Организацията на млекопроизводителите създадох през 2012 година. Тя беше втората в сектор мляко в България. При членовете на организацията през годините има 40% средно ръст на броя притежавани говеда и то в условия на тотална криза в сектора. Организацията „Фермерско мляко” бе представено на изложението в Сливен. От 200 презентирани животни, двама наши членове получиха награди за постижения в селекционната дейност. На първия фермерски пазар, който беше организиран миналата година в Пловдив, с помощта на МЗХГ, нашата организация, съвместно с група на производители на розов домат, бяхме на общ щанд и презентирахме български розов домат и българско сирене.
По мярка 121 „Модернизиране на селските стопанства” закупихме трактор със 150 конски сили, имаме и друг със 105 конски сили. Закупихме и миксер. Техника винаги трябва. Тя ни позволява да намалим работната ръка, която така или иначе нямаме. Създадохме проект по мярка 142 „Създаване и организация на производители”, за цялата програма 2007-2013 г. по тази мярка има 2-3 проекта. Един от тях е нашият. Продължаваме да го изпълняваме, в четвъртата година сме. Това е базата, на която да стъпи мярка 9 за учредяване на групи и организации на производителите. Благодарение на нашите заявки за плащане и становищата, които искаме от управляващите органи от Държавен фонд „Земеделие”, се натрупа известен капацитет, който ще бъде ползван при прилагането на мярка 9. Така ще продължим да развиваме сдружаването в България. Аз съм част от работната група, която ще разработи проекта по прилагане на тази мярка и смятам да допринеса тя да бъде по-лесно приложима от мярка 142.
Като добра практика мога да спомена и внедряването на иновация в земеделското ни стопанство, която се мултиплицира и в Организацията ни на млекопроизводители. Съвместно с Фондация „Биоселена“ и Тракийския университет внедрихме система за производство на топла вода, която изцяло работи с възобновяеми енергийни източници. От танка, в който се охлажда млякото, се отделя голямо количество топлина и тя се използва за първоначално загряване на водата. Впоследствие, ако не бъде достигната желаната температура, се използват слънчеви панели, а ако няма слънчева светлина, се включва котел на пелети. В краен случай се използват нагреватели на бойлери. Тази иновация е финансирана от норвежката програма за сътрудничество.
Темата с работниците е болен проблем. Трудно се намира работна ръка. В повечето случаи се налага членовете на семейството да се грижат за нещата, за които не можем да намерим хора. За съжаление, повечето хора, които са съгласни да работят в нашия сектор, живеят на помощи и парите, които получават като помощи, са не малко или най-малкото не полагат усилия да получат допълнителни средства. Това е най-големият ни проблем – липсата на работна ръка и нежеланието на хората да работят.
Основната мисия, която чувствам като свое призвание, е да мотивирам хората да се сдружават и да започнем постепенно да променяме мисленето в посока на работа заедно, за да се развиваме по-успешно.
Доника Асенова