Skip to content
Размножаването на растения „в епруветка“ (in vitro, мироразмножаване) е съвременен метод за вегетативно размножаване на растенията, който се прилага повече от 35 години в Институт по овощарство-Пловдив. Този метод включва четири стъпки – въвеждане в култура, намножаване, вкореняване и изваждане от културалните съдове и адаптиране към нормални оранжерийни условия. Последният етап е ключов за успеха на целия процес, защото в епруветките растенията са поставени при контролирани условия – температура, светлина, хранителна среда. При изваждането им от тези специфични условия е необходим процес на постепенно приспособяване на in vitro растенията към външните нестерилни условия, който е свързан с дълбоки физиологични и морфологични промени.
През последните две години в Института се разработва проект по програмата за „Фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти“ към Фонд „Научни изследвания”, като целта на проекта е да се подобри аклиматизацията на микроразмножените овощни видове чрез прилагане на иновативна „флоатинг система“. Флоатинг системата е алтернативен метод за отглеждане на зеленчукови растения с високо качество и високи добиви при оранжерийни условия, но при дървесните видове е слабо популярен. Флоатинг системата представлява култивиране на растенията във воден разтвор от минерални соли (тип хидропонно отглеждане), като растенията се засаждат с торф и перлит във стиропорни форми, след което се потапят в съдове с хранителен разтвор. Разработването на този тип система за аклиматизация на микроразмножени овощни видове ще доведе до по-лесно преодоляване на стреса при растенията при изваждането им от културалните съдове. Разработването на тази иновативна система ще повиши успеха на микроразмножаването на овощни растения и ще послужи като моделна система за прилагането й при много други растителни видове. В рамките на нашето проучване флоатинг системата се оказа подходящ метод за подобряване на аклиматизацията при микроразмножени растения от переспективните подложки за череша Гизела 6 и Максма 14, както и за крушовата подложка OHF333.
Това изследване е част от проект № КП 06 М26/6 (17.12.2018), финансиран от Фонд „Научни изследвания“, МОН, България.
гл.ас.д-р Наталия Димитрова,
Институт по овощарство, Пловдив