Земеделската наука помага на човечеството

На 25 октомври ще се проведат две важни мероприятия – професионалният празник на земеделската наука и научната конференция „Климатичните промени – глобална заплаха за хранителната верига”. Денят на земеделската наука стана традиция и се превърна в празник. На този ден се прави анализ и отчет на постигнато през последната година, какъв прогрес е направила науката и разбира се, какво още е останало нерешено.

Мисля, че новото ръководство на Селскостопанска академия (ССА) събира много прогресивни хора, като новия ѝ председател проф. Мартин Банов, научния секретар проф. Елена Тодоровска и новия зам. председател проф. Виолета Божанова. Според мен те са отличен и допълващ се екип, който би могъл да направи крачки напред в развитието на земеделската наука. Струва ми се, че първата стъпка е да се постигне пробив в отношенията с Министерството на земеделието, храните и горите, които са охладнели от дълго време. Втората е, да се изгради напредък в контактите с агробизнеса – било то едър, среден или дребен. Най-добре би било да се организира национална конференция в тази връзка. Тези две инициативи, които аз бих предложил на ССА, безспорно се нуждаят от една актуализирана програма за развитието на Академията за периода 2021-2027 в унисон с няколко по-важни обстоятелства. Едното е свързано с новата обща селскостопанска политика на Европа и България, в която Институтът по аграрна икономика на ССА играе много важна роля. Вторият въпрос е свързан с разработването на стратегия за развитието на ССА в контекста на глобалните климатични промени. Те, както се вижда, настъпват и като че са ни оставили без лимит на време. Трябва да се види ССА къде се намирав този аспект и дали сме готови да посрещнем т. нар. „устойчиво развитие”, тоест да гоним по-висока продуктивност с два пъти по-малко ресурси – два пъти по-малко вода, работна ръка и обработваема земя. На България ѝ е дадено много, но и тя е изправена пред тези проблеми. Веднага в тази връзка изниква въпросът – ССА може ли да обедини усилията на всички научни работници, не само тези в нейната структура, но и в БАН, където също много от разработваните проблеми са свързани със земеделски въпроси, а не по-малко важни са и аграрните университети и техните научни изследвания. ССА и да иска не може да реши всички проблеми пред земеделието, могат да я допълнят висшите учебни заведения, БАН с нейния потенциал, в редица дисциплини, като в областите на микробиологията, на физиология на растенията, на органичната химия, на изследванията, свързани с изкуствения интелект, съвременните компютърни и информационни технологии, включително по механизацията. Например, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания(БАН) може да помогне по въпроса с генетични ресурси и тяхното съхраняване, редките растения и биоразнообразието, които са свързани с прилагане на математически модели в развитието на прецизното земеделие и дроновете и могат да бъдат съвместни разработки. Това означава нов подход и обединяване на усилията на научните институции по земеделие.

В този контекст Центърът за оценка на риска по хранителната верига, който неотдавна стана самостоятелна организация, също се стреми да обедини научните ресурси.  На 25 октомври на ежегодната конференция на Центъра на тема „Климатичните промени – глобалната заплаха за хранителната верига” ми беше предложено да представя агросектора  и да изнеса доклад, свързан с развитието на земеделието, храните и климатичните промени. В него ще се опитам да представя връзката, взаимодействието, обратната зависимост, която съществува между тези важни направления. Човечеството е изправено не само пред заплахата дали ще го има или не, но и дали ще съумее до голяма степен да се справи и да не се допусне поредния катаклизъм за планетата.

Въпросът дали климатичните промени до голяма степен се дължат на междупланетните взаимодействия, на Слънчевата система или на човешка дейност се обсъжда все повече в научната общност и навлиза във всекидневието. Според 15 000 учени, които неотдавна подписаха петиция, излиза, че човешката дейност е не само причина, но и тя би могла да спре евентуално настъпването на поредния кризисен процес, ако редуцира вредните емисии като въглероден двуокис и метан в атмосферата. До голяма степен това ще помогне на температурата през 2050 година да не нарасне с два градуса, а да бъде по-малка. Това означава, че можем да нормализираме ситуацията. В това отношение изглежда новото европейско ръководство, в лицето на Урсула фон дер Лайен, ще обърне сериозно внимание на този проблем като го постави като приоритетен пред Европа. За целта се предвижда осигуряване на голям финансов ресурс, за да може още през 2030 година да се постигне значително редуциране на вредните емисии.

В доклада ще се опитам да представя приноса на земеделската наука и нашите виждания по какъв начин България може да върви напред и да бъде пример не само за региона, но и за Европа. А това би могло да стане благодарение на даденостите, които имаме. Например, всички съседни страни, особено тези на юг от нас, към 2050 година ще страдат сериозно от климатичните промени. Ако от сега нямат правилна стратегия, ще се чудят как да изхранят населението си. Ние сме на 54-то място в момента по заплаха в света и сме в благоприятна ситуация. Отсега трябва да се научим как да използваме всяка капка вода и всяка педя земя най-рационално и как да запазваме тези ресурси и да ги подобряваме. Трябва да сме наясно как ще използваме водата, как ще се върнем към полупланинските и планински региони, за да можем да имаме не само да имаме ефективно лесовъдство, но и ефектно планинско животновъдство и земеделие и то с висококачествени продукти, които биха могли от своя страна да доведат до подобряване на икономическо благосъстояние на българите. На тази база ще можем да произвеждаме продукция с висока добавена стойност, което означава, че нишовият пазар ще бъде до голяма степен задоволен с наши продукти. Интензивният вече туризъм ще бъде задоволен не с чужди, а с родни земеделски продукти. Това означава ръст на икономическото благосъстояние и най-накрая, хранейки се с висококачествена, по-малко преработена първична, чиста и свежа продукция, ще се опитаме да направим рязък скок в подобряването на здравното състояние на българския народ. В момента той се е превърнал в едва ли не най-боледуващата нация в Европа по статистика от 2008 година, а преди България се славеше с големия брой столетници.

Докладът, който разглежда земеделие, храни и климатични промени има за цел да докаже, че нашите възможности са много големи, но трябва да мислим заедно с тези, които определят политиките, с тези, които работят на полето, с агробизнеса и с тези, които са задължени да представят новите виждания, технологии и пътища, по които земеделието и храните ще бъдат още по-икономически рентабилни за България.

Академик Атанас Атанасов, директор Съвместен геномен център