Skip to content
Теодора Вълова, овцевъд, с. Писарово, обл. Плевен, пред в. „Земеделска техника”
На Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери проектът на Теодора бе отличен с грамота за най-устойчив проект. Честито!
В нашата страна има условия за развитие в секторите земеделие и животновъдство. Един ден си поговорихме със съпруга ми и решихме да си направим собствен бизнес. Купихме 50 овце, това беше преди 5 години. Оттогава се занимаваме с овцевъдство. Днес стопанството ни наброява над 1000 овце. Породите, които отглеждаме са асав, аваси и черноглава плевенска. Това са породи в млечно направление. Пътят беше доста тежък и труден. Животновъдството не е лек сектор и не всеки е склонен да се занимава с него, тъй като работата е тежка, мръсна, няма почивен ден. Животните постепенно се увеличаваха, трябваше да се доят 2 пъти на ден. В момента в стопанството освен семейството ми работят още 5 човека. Работниците са постоянни, не са сезонни, този сектор не търпи почивка. Беше много трудоемко, затова решихме да направим доилен център, за да облекчим работниците си. През 2015 г. кандидатствах по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” и проектът ми беше одобрен, за което много се радвам. В края на март месец тази година доилният център започна да работи. Той доста облекчи работата ни, млякото се увеличи, тъй като животните не са стресирани. Това е модернизация и иновации за нашето стопанство. В бъдеще съм решила да затворим цикъла на производство – да направим една малка мандра, в която да преработваме млякото, което произвеждаме.
Проблемите, с които се сблъскваме, са доста. Цената на млякото тази година е пагубна. Последните 2 години има спад, а тази година цената е срината до минимума. Влагаме много средства за храна, медикаменти, работна ръка и в същото време получаваме една ниска изкупна цена, която не покрива разходите. Тази година цената в Северозападна България падна до 1 лев. Малките стопанства не могат да се справят с разходите си и фалират. Всичко е свързано – ниските изкупни цени не им влияят добре. Според мен ще оцелеят само големите окрупнени стопанства освен ако изкупните цени не се променят.
Относно механизацията на фермата, имаме мини челен товарач, с който почистваме помещенията на животните, разнасяме храна по боксовете. Имаме и трактор със сеносъбирач, с балировачка, тъй като си произвеждаме сеното за животните.
Аз съм родена в село Писарово, дядо ми се е занимавал с животновъдство. Може би и аз така започнах, като наследствена черта. Завърших аграрна икономика. Животновъдството е трудоемко и тежко, но смятам, че в него има поле за изява и то има бъдеще в България.
Доника Асенова