Skip to content
Въпреки че картофите заемат сравнително малък дял от обработваемата площ на страната (около 1%), те имат важно значение за селското стопанство. Биологичните възможности на картофите осигуряват добиви до 60-80 t/ha. Тази възможност за високи добиви, постижими при подходящи условия и използване на съвременни технологии и машини, прави производството на картофи привлекателно за българските производители.
Основно картофопроизводителите са физически лица, които обработват среднопод 0,1 хектар. По-големите средни площи, засаждани от еднолични търговци, кооперации, търговски дружества и сдружения, са една малка част от общото производство. При тези производители основно се произвеждат при полски условия картофи за консумация обособени в големи картофопроизводни фермерски стопанства с площи от 10-100 ha, при някои от тях е осъществен и затворен цикъл на производство.
В нашата страна се осъществяват три начина на производство на картофи, което води и до обособяването на производствените райони: Производство на ранни картофи в зеленчукопрозводствените райони на Южна България; Производство на картофи за семе и за консумация в планинските райони на страната – в Рило-Родопския масив, Средногорието и северните склонове на Стара планина; Производство но картофи за консумация при полски условия – във високите полета на Западна България, в района на Русе, Бургаска и Варненска област. На базата на това обособяване на производството на картофи у нас се прилагат и различни технологии на производство с различна степен на механизация на производствените процеси.
От прегледа на статистическите данни се вижда, че основните площи за производство на картофи у нас са в Южна Централна и Югозападна България – 85% от общо засадени площи за страната и 67% от стопанствата. Това показва, че основните производители се намират в планинските райони на страната, а площите са маломерни, с наклони, труднодостъпни и изискват по-специална техника. Размерът на стопанствата са до 10 ha. Поради това степента на механизация на технологичните процеси е много ниска, има голям разход на труд, трудно се спазват и агротехническите срокове. Всичко това води до ниски добиви, вариращи в границите на 10-12 t/ha. Ниските добиви, големият разход на труд и ниската производителност водят до формиране на по-високи изкупни цени. Това намалява конкурентоспособността на производителите и до невъзможност за реализация на продукцията. Това личи и от ежегодно спадащото производство на картофи у нас. За разрешаването на тези проблеми е необходимо да се приложи комплексен подход с активното участие на държавата, ориентиране на производителите към биологичното производство, картофи за семе и др. Необходимо е да се разработят и прилагат технологии с по-високо ниво на механизираните операции и облекчаване и намаляване на непривлекателния ръчен труд и повишаване на производителността на труда.
Технологичните операции при производството на картофи могат да се разделят условно на следните групи: За подготовка на площите до засаждането на картофите – извършват се с машини за обработка на почвата; Манипулиране и съхраняване на картофите за семе; Засаждане на картофите; Технологични операции свързани с отглеждането на картофите; Прибиране на картофите; Следприбираща обработка на картофите.
От изпълнението на всяка технологична операция в оптималния агротехнически срок и в съответствие с агротехническите изисквания зависи нормалното протичане на производствения процес и получаване на високи добиви при ниска себестойност.И въпреки това, относителната тежест на формираните по-горе групи технологичната операция в общия технологически процес не е еднаква. За производството на картофи при полски условия у нас на един хектар се изразходват 566,859 ч.ч. В действителност този разход на труд е много по-висок, поради неспазване на агротехническия срок, от неизпълнението на нормите за отделните технологични операции. Това важи в най-голяма степен за прибирането на картофите, при което се изразходват близо две трети от общия разход на труд за производство на картофи от единица площ – 62,23%. Ако към него се прибави и разходът на труд за първична обработка на картофите след прибирането им, този разход ще достигне 73,7%. На второ място по разхода на труд са операциите, свързани с манипулацията и съхранението на посадъчния материал – 19,23%. При тези две групи операции делът на ръчния труд в общите трудови разход е най-висок – съответно 94,4% и 96,8%. Тук трябва да се търсят резерви за повишаване на производителността на труда. Следователно прибирането на картофите може да се счита като основен проблем в картофопроизводството.
В зависимост от степента на механизация на основните процеси и операции прибирането на картофите може да бъде: Чисто ръчно прибиране, при което всички технологически операции, с изключение на транспортирането на продукцията на картофената нива до стопанския двор, се извършват на ръка; Полумеханизирано прибиране на картофите. При него следните технологични операции са механизирани; Изваждане на картофите с тракторни картофовадачки от картофените гнезда на повърхността на почвата; Превозване на продукцията от картофената нива до стопанския двор. Ръчно се изпълняват следните операции: Събиране на извадените от картофовадачкатаклубени от повърхността на почвата; Частично сортиране с отделяне на подстандартната фракция и на силно повредените, на болните и позеленели клубени, както и на непоникналата част от посадъчния материал. Понякога тази операция се извършва в рамките на следприбиращата обработка на картофите; Разравяне и събиране на подкопаните, но засипани картофи. Вместо него в някои стопанства се извършва повторно преминаване с картофовадачката; Събиране на картофите в чували; Товарене на пълните чували от картофената нива в транспортните средства; Разтоварване на пълните чували от транспортните средства в картофосортировъчния пункт.
Решаването на проблема с механизираното прибиране на картофите изисква качествено механизирано провеждане на предшестващите операции. Това е възможно с обосновани операционни технологии и система машини за механизирано отглеждане и прибиране на картофите в зависимост от размерите на площите и производственото предназначение на продукцията. Необходимо е внедряване на енергоспестяващи машини и технологии особено за прибирането, защото неговата енергоемкост е от 2,5 до 3 пъти по-голяма от тази на дълбоката оран. Цената на един технологичен комплект от машини е висока и в много редки случаи е възможно да се осигури от един фермер. В ИПАЗР София са разработени някои машини. Затова е необходимо обосноваване на икономически ефективни структури, които обединяват производителите и управляват всички процеси – за отглеждане, прибиране, съхранение, преработка и пласмент на картофи. Уместно е изграждане на малки предприятия за преработка на картофи, които може да се разположат в регионите с традиционно картофопроизводство. Те ще създадат условия за оползотворяване на непласираните картофи, а също на тези, за които съществува риск от заболяване поради тяхното механично повреждане.
Доц. д-р инж. Иван Мортев, Доц. д-р инж. Юрий Енакиев, ИПАЗР „Н. Пушкаров”,
Доц.д-р инж. Кирил Стефанов, ЛТУ,
Доц.д-р инж.Стоян Ишпеков, АУ Пловдив