Драгалевски манастир

Разположен е над София в планината Витоша, в живописна природа сред букови гори до Драгалевска река.

Някога пастири от село Драгалевци намерили в полето наоколо икона на Света Богородица и я занесли в селската църква. На другия ден, когато дошли да пасат добитъка, иконата пак била на същото място в полето. Пастирите приели това като Божи знак, че тук трябва да построят манастир. Започнали да носят камъни от близката река и други материали за строежа. Построили малка църква в чест на Божията майка. Около нея се заселили монаси, които съградили малко жилище и така възникнал мъжки манастир.

Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (подчинен пряко на патриарха), освободен от данъци и намесата на градоначалника или владиката. Той става прочута обител, бил е покровителстван от царската династия, поради което е наричан „царски”, и макар да не е централен, е най-издигнатият сред 14-те манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.

Османските завоеватели пощадили обителта от пълно унищожение, но въпреки това тя запустяла и не са запазени писмени сведения за нея до 70-те години на XV век. След това неизвестен благодетел възстановил манастира и в него отново се събрало монашеско братство.

Манастирът представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида и на двамата му синовете Никола и Страхил са с особена стойност.

Възстановен е в средата на ХV век и става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV-ХVІ век е центърът на Софийската книжовна школа. Там са преписани и създани редица български християнски книги. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света гора в Атон.

През XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII век. Никола Образописов изографисва някои от иконите в манастира. През XVII век е основано килийно училище с постоянен учител. През 1818 г. църквата е разширена на север.

През 1871 – 1872 г., при основаването и работата на софийския комитет, Васил Левски многократно отсяда в манастира. Игумен тогава е йеромонах Генадий Скитник – четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски, където се запознава с Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. След ареста на Левски игуменът временно оставя расото, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир на Света гора. Наследникът му дякон Игнатий Рилски също забравя националното освобождение. През 1873 г. той възобновява тайния революционен комитет в София.

Около половин век след Освобождението, през 1932 г. манастирът станал женски. Оттогава са жилищните сгради и църквата. Новата църква „Св. Мина“ включва старата църквичка „Успение Богородично“. Двете са обединени с общ покрив и са обявени за паметници на културата. През 1952 г. прогонените от Кремиковския манастир монахини се преселват в Драгалевската обител. Те пренасят тук и мощите на Св. Георги Софийски, представляващи част от кост на ръката на светеца, обкована в злато и сребро.

Днес манастирът е много добре поддържан и към него, особено в празнични и почивни дни, се стичат потоци от хора. Така е и на 15 август, храмовият празник на Драгалевския манастир. Едни идват водени от вярата, други да се насладят на природата наоколо и така потокът от хора тук никога не спира.

ЗТ