Skip to content
Манастирът се намира в близост до село Гложене, област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Подстъпът към входа на манастира е бил препречен от скали, които са ломени, за да се прокара по-късно път, а от другите му страни се спускат дълбоки долове. Вижда се отдалеч като кацнал на скала, което го отличава от другите български манастири, строени в закрити места. Гледката във всички посоки е забележителна.
Според недоказани данни той е основан в началото на XIII век. Фреските на старата църква според Никола Михайлов, изпратен да ги проучи през 1905 г., са от епохата на Боянската църква. Преданието разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георгий Глож, на когото цар Иван Асен II му предложил тук земя. Според друго предание князът с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил и получил тази земя. На нея, на днешното място, през 1223 г. основал селище и то било наричано Гложене. На една скала построил и манастир, приличащ на непристъпен средновековен замък крепост. Според легендата князът започнал да строи манастира в ниското, но иконата на свети Георги, която носели от родината си, изчезнала и се появила на скалите. Приели това като знак и го построили там.
По времето на османското нашествие и след падането на Второто българско царство сградата, църквата и кулата не са били разрушени. В старинен ръкопис пише, че манастирските имоти били отнети и манастирът изпаднал в голяма нищета. След това настъпва подем. Чрез дарения манастирът отново се сдобива със земи, монасите се увеличават и манастирът става духовно средище за околните каази, притегателен център за богомолците, недоволни от гръцкото духовенство и желаещи слово на български език. Манастирът открива редица килийни училища.
През годините на Турското владичество, тук са се криели редица бележити революционери като Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Никола Обретенов. По време на националноосвободителните борби манастирът е една от най-сигурните бази и на Васил Левски. В този район се създава и първият революционен окръг. Запазено е скривалището на Васил Левски – под килията му е имало подземен тунел, прокопан още при изграждането на манастира. Посещенията му са пазени в най-дълбока тайна. Книжовникът Васил Друмев е бил осъден на доживотно заточение тук. Днес неговата килия е реставрирана и превърната в малък музей.
През 1904 г. земетресение нанася сериозни щети. През 1908 г. игуменът Дионисий успява да възстанови килиите. 5 години по-късно при ново земетресение падат отломки от скалата, върху която се крепи северната стена на църквата, вследствие на което тя и южната се срутват частично. Настъпва упадък. През 1929 г. всичко е съборено и мястото е разчистено за строеж на нова църква. Изградена е два метра по̀ на юг, осветена през 1931 година. Манастирската кула, устояла на земетресенията, също е разрушена с цел разширяване на манастирския двор.
След като вследствие на земетресението от 1913 г., през 1915 се срутват големи части от северната и южната ѝ стена, фреските по стените са изложени на атмосферните влияния в продължение на 15 години. Те обаче не само не се заличават, а стават все по-хубави и по-ясни.
Кулата на манастира е била с дебелина на стените 1,50 м и височина 4.50 – 5 метра. По градежа и материала, еднакви с най-старата част на църквата, се преценява, че е от същото време. Представлявала е неправилна четириъгълна постройка с масивна врата откъм изток, обкована в железа и ковани пирони. В горната част на източната стена е имало бойница. Отвътре сводът е бил цилиндричен, от травертинов камък. Кулата е била разделена на два етажа, като на горния се е отивало по дървена стълба.
Новата църква е изградена върху здрава железобетонна основа, от камък и тухли. По каменна стълба се излиза на широка платформа, която обхваща църквата от три страни и от която се разкриват красиви гледки. Дължината на църквата е 11 м, широчината е 6 м, височината – общо 11 м, тази на кулата достига 15 м.
Част от иконостаса и някои от иконите са от старата църква, а други от най-ново време. В един малък иконостас вляво се съхранява иконата на свети Георги Победоносец, изработена от чемширово дърво. От нея се вижда само главата, останалата част е в сребърен обков от XVIII век, направен с дарения от тетевенци. Според преданието е донесена от княз Глож през XIII век.
ЗТ