– Представете се на нашите читатели.
– Казвам се Сашо Стоилов Златков. Роден съм през 1995 година в едно китно родопско село до град Златоград. През 2014 година завърших средното си образование в град Казанлък с направление “Предприемачество и бизнес” в СОУ “Екзарх Антим 1”. През 2015 бях приет в Аграрен университет, Пловдив със специалност “Аграрно инженерство”, а през 2018 г. завърших висшето си образование със сертификат за отличен успех за бакалавърската си специалност ”Аграрно инженерство”. През същата година, на 4 декември в град София, бях награден с отличие “Принос в механизацията на земеделието”. Щастлив съм от знанията, които получих в Аграрния университет, но не забравям, че човек се учи цял живот.
– Вече работите в областта на земеделието. Какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате и как се справяте с тях?
– Предизвикателствата в сектор “Земеделие” са много, но основните проблеми са времето и работната ръка. Времето за работа е ограничено, защото документите, свързани със земеделието, отнемат много от него. Липсата на работна ръка също се забелязва като проблем. Няма достатъчно подготвени специалисти, а това за земеделието е особено важно – неговото състояние се отразява значително на икономиката на страната. Много хора сякаш се страхуват от калта и от пръстта, но все пак има още такива, които обичат земята и се грижат за нея. Важно е да я ценим, защото от нея винаги е идвала прехраната за човечеството.
– Разкажете ни повече за фирмите, в които работите.
– ЕТ “Слав Комерс” е семейна фирма, създадена преди 15 години. В нея работят 30 човека, сред които двама трактористи, а през пролетно-летния сезон се наемат сезонни работници. Отглеждаме 150 дка тютюн, 100 дка картофи, 600 дка ливади, 500 дка пшеница, 100 дка пипер, 100 дка царевица, а от миналата година и 50 дка домати. Продаваме продукцията си на българския пазар, директно на фирми, например пиперът го продаваме на една фирма в Пловдив, която го пакетира като подправка. Разполагаме с разнобразна техника – картофовадачка, картофосадачка, дискова брана, 4 плуга, сеялка за пшеница, сеялка за разсадо-посадъчен материал, 4 самосвални ремаркета, 4 трактора, 2 култиватора, единият от които е с торовнасяне. С един мой приятел успяхме да проектираме шнек, с който пренасяме зърно. Проектирахме и изработихме картофосортираща машина, чиято производителност е 2 тона на час. Имаме нужда от подновяване на тракторния парк.
От 2 години работя и в клона на гръцката фирма “Куманис” в Пловдив като “Инженер продажби”. Тази търговска фирма предлага елементи за транспортни системи, оборудва тежката и леката промишленост с електомотори, редуктори, зъбни колела и други. Обслужваме и някои земеделци.
– Имате ли наблюдения за съвременното механизирано земеделие?
– Смятам, че определено технологиите в земеделието и иновациите ни помагат много, но все още за повечето земеделци, за съжаление, те са мечта. Финансите за закупаване на някоя машина често не стигат поради факта, че те зависят от метереологичните условия и опасностите са много.
– Как виждате мястото на младите хора в земеделието?
– Смятам, че в земеделието задължително трябва да има млади хора, защото те са бъдещето, но, за съжаление, ценностната система се промени. Смело мога да го заявя, тъй като аз съм на 23 години и виждам, че моите връстници не искат да работят каквото и да е, но малкото които застават зад мечтите и идеалите си да успеят, ще се справят. Аз вярвам в тях и според мен те се увеличават. Безспорен е фактът, че технологиите и младите хора вървят ръка за ръка.
Петя Ноева