В България има добри сортове тютюн

Интервю с проф. Христо Бозуков, ИТТИ

 – Проф. Бозуков, как се осъществява връзката на науката с производството и бизнеса?

– Значението на науката е голямо. То е признато от всички развити страни. В България като че ли все още тя не се оценява от земеделските производители, сякаш все още се робува на чуждестранните сортове, технологии и препарати, за сметка на българските. Уверявам Ви, че ние имаме не по-лоши от техните.

В Селскостопанска академия (ССА) има над 25 научноизследователски института, където научните работници усилено работят въпреки тежките финансови условия. Те създават сортове, технологии, породи, които са готови да предоставят на производителите. Все още обаче връзката между фермерите и българската наука не е достатъчно добра. Земеделците не жалят пари за чужди семена, технологии и пари, а като че ли им се свиди да отделят средства за българските. Това според мен е много учудващо. Ще дам пример от сферата, в която работя. При тютюна има много добри хетерозисни сортове тип „Вирджиния”. Цената им е под 2 000 лева. Българските производители дават между 3 и 4 0000 евро за килограм чуждестранни семена. Това се наблюдава във всички сфери, не само в тютюнопроизводството – среща се в зеленчукопроизводството, в лозарството и в други отрасли. Все още като че ли не можем да преодолеем недоверието към родното и да се справим с чуждопоклонничеството. Смятам, че ще дойде и този момент, когато фермерите ще се обърнат към родното производство. Само по този начин българската наука може да оцелее – ако има тясна връзка със земеделците.

Когато бях председател на ССА, при мен са идвали много бизнесмени, които са искали да работим заедно. За съжаление, законодателната база в момента не позволява с институт на Академията да се прави публично-частно партньорство и да се работи съвместно с бизнеса, защото има много ограничения. В действащия закон за публични-частни партньорства има неясноти и несъвършенства, които все още стопират сътрудничеството между науката и бизнеса.

– Каква част от българското земеделие е тютюнопроизводството?

– За съжаление, аз, който бях един от най-големите оптимисти за бъдещето на българското тютюнопроизводство, вече започвам да губя кураж в това отношение. Фактите го потвърждават. Веднага може да се направи паралел между България и Гърция. До преди 3 години България беше на второ място в Европа по производство на тютюн. В момента може би сме на шесто или седмо място в ЕС. Това се дължи на недалновидната държавна политика спрямо този сектор. Въпреки че се знае, че той е извадил българската икономика от няколко национални катастрофи и е осигурил е приходи за националния бюджет. До скоро тютюнът беше третата по значение култура по приходи на валута и по износ в България. Постепенно тя отстъпва назад, защото не е приоритетна. Затова, разбира се, има много субективни и обективни фактори, най-вече агресивната кампания на Световната здравна организация по тютюнопушене. Не знам защо някои хора сметнаха, че борбата срещу тютюнопушенето има връзка с тютюнопроизводството. Това е все едно да водиш борба с лозарството, защото алкохолът е вреден. Тютюнът е легална култура, все още не е забранена като канабиса или опиумния мак. Вече масово се въздейства върху националните правителства да разрешават употребата на канабис за лекарски нужди. Разликата между канабисът и тютюнът е един-единствен алкалоид. Цялото друго съдържание на дима в тези две растения е еднакво. Алкалоидът в канабиса канабинол и алкалоидът в тютюна никотин не са най-страшните отрови за човешкия организъм. Те са пристрастяващи вещества, въпреки че 1 грам никотин може да убие кон. Това съдържание много трудно може да се създаде в кръвта на човек. По-опасни са другите съставки на тютюневия дим, особено нитрозамини, има алдехиди, формаалдехиди, бензопирени и други вещества, които са много по-опасни за човешкото здраве.

За 2015 година тютюнопроизводството в България беше 23 000 тона, в Гърция – 22 000 тона. За 2016 г. в страната ни производството е 15 000 тона, а в Гърция е над 30 000 тона. Там има държавна политика. Гръцкото правителство е сключило договор с мултинационални фирма, по-специално с „Филип Морис”, за изкупуване на 50% от продукцията. Правителството дава по 200 евро на декар на производителите, отпускат се и други облекчения и много хора разбират значението на този отрасъл за Северна Гърция, където няма друга алтернатива.

–  Има ли алтернативна култура на тютюна? Каква е механизацията в този отрасъл?

– Алтернатива за тютюна има само в полските райони, където се отглеждат едролистните златни сортове. В тези зони има добри почви, възможност за напояване и там могат да се съществуват други култури, които да бъдат по-продуктивни от тютюна. В планинските и полупланинските райони, където почвите са слаби и плитки и хумусното съдържание е много ниско, не може да се отглеждат други култури, освен картофи, боб и тютюн. Никоя култура обаче не може да даде от декар такъв доход, какъвто производителите могат да получат от тютюна.

Що се отнася до механизацията, в последно време големите производители, главно на едролистни тютюни, използват доста машини. В тютюнопроизводството единствено механизация може да се използва при едролистни тютюни, които се отглеждат на по-големи площи, затова те са и най-механизираните – там се използват трактори, почвообработваща техника, пръскачки. Много производители вече започнаха да купуват тютюнокомбайни за бране, така че механизацията е сериозно навлязла в отрасъла. Освен това, тези производители отглеждат и други култури. Ориенталският тютюн, който се отглежда на малки площи от 5 до 10 декара, не позволява механизация и все още се работи с животинска тяга. Само на някои малки места има малогабаритна техника, която може да използва на наклонени релефи. Затова производството на ориенталски тютюн е трудоемко.

– В България има ли нови сортове тютюн или се използват традиционни?

– При ориенталските тютюни доскоро в България имаше над 40 български сорта. Те бяха районирани. В един момент погрешно се взе решението, че трябва един или два от най-комерсиално продаваните сортове да се разпространят в цялата страна. Това доведе до унищожаване на сортовата структура. В момента в страната са разпространени 3-4 български сорта и 2-3 интродуцирани. Можем да кажем, че все още българските ориенталски тютюни имат превес. При тютюн Бърлей изцяло се премина на чуждестранни сортове, при тютюн Вирджиния ситуацията е 50% български сорт, 50% чужд. Българските сортове засега удържат конкуренцията с това, че са пригодени за нашите почвени и климатични условия и дават по-добра суровина с по-малко поливки и капиталовложение за опазване на културата.

 – Каква е ролята на Института по тютюна и тютюневите изделия за потребителите?

– Може да се каже, че ИТТИ е центърът на тютюнопроизводството в България. Той е в центъра и на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Все още на него са делегирани сериозни права. Институтът извършва семепроизводство на всички български сортове и ги представя на производителите. Създават се технологиите за отглеждане на тази култура и ги предоставя на МЗХ. Производителите се допитват за всичко до ИТТИ. Бих казал, че Институтът е една уникална комплексна структура, която разглежда тютюна от семето до цигарата. Няма друго научно звено, което да изследва една култура от семето до крайния продукт. Обикновено се дели на продукция и технология за производство на храната или готовия продукт. Ние сме комплексни и затова обединяваме около себе си не само производителите, но и търговците и тютюневата индустрия. С тях работим в много близко сътрудничество и може би затова все още успяваме да задържаме тютюнопроизводството в България да не си е отишло безвъзвратно. Тази задача става все по-трудна, защото нямаме средства и възможности да поддържаме тютюнопроизводството. Институтът се явява като будител на тютюнопроизводителите постоянно да им дава куражи и сили и да им помага, за да поддържат това нелеко производство.

Честитим на проф. Бозуков наградата „Принос в приложната аграрна наука”, връчена му на 16 януари по случай „Деня на растителнозащитника”. Пожелаваме му ползотворна дейност за просперитета на българското земеделие.

Доника Асенова