Skip to content
(Продължава)
Поради нараснала необходимост от инженерни кадри за машиностроителните заводи и за механизация на кооперативното селско стопанство в България, с Постановление на Министерския съвет от 26.09.1954 г. факултетът по механизация на селското стопанство се обособява като самостоятелно висше училище с името: „Институт по механизация и електрификация на селското стопанство” (ИМЕСС) и се премества в град Русе.
За ректор на ИМЕСС е назначен Кръстьо Петков, а за заместник ректор – доц. Емил Данков. Тъй като Кръстьо Петков е с образование по география, цялата дейност по организиране на учебния процес, изработване на учебни планове и програми, строителството на централния корпус и обзавеждането на лабораторни корпуси, се ръководи от доц. Емил Данков. От 1 юли 1958 г. той е избран за ректор и ръководи ИМЕСС до 30 юни 1960 г. като едновременно е преподавател по „Ремонт на трактори и селскостопански машини”.
По време на едногодишното съществуване на факултета по механизация в София (1964-1965 г.), катедрата по механизация на селското стопанство се ръководи от проф. инж. Борис Илиев и асистенти: инж. Иван Николов Георгиев – Селскостопански машини; инж. Богомил Тотев Антонов – Трактори; инж. Нако Иванов Наков – Ремонт на машините; инж. Митьо Калев – Експлоатация на машинно-тракторния парк.
Тези преподаватели се преместват в ИМЕСС Русе, но от есента на 1954 г. катедрата „Селскостопански машини” започва работа само с проф. инж. Борис Илиев и редовен асистент инж. Стефан Иванов Станев. През 1955 г. се назначава и инж. Райчин Янкулов Пръмов. Към тази катедра са включени и дисциплините „Земеделие” – Панайот Станев и „Животновъдство” – Стефан Парпулов. Инж. Иван Николов Георгиев също се премества в ИМЕСС, но веднага заминава на редовна аспирантура в Московския институт по механизация на селското стопанство. През 1957 г. се завръща като кандидат на техническите науки и поема ръководството на катедра „Селскостопански машини”.
Проф дт.н. Иван Николов Георгиев е роден 1925 г. в село Болярово, Бургаско в семейство на бежанци от Източна Тракия. Висше образование като машинен инженер завършва през 1951 година в Държавната политехника в София. След като работи три години в производствено предприятие, е избран за асистент по „Селскостопански машини” във факултета по механизация на селското стопанство при Селскостопанска академия в София. Завършва редовна аспирантура в Москва през 1957 г. и се завръща във ВИМЕСС като преподавател и ръководител на катедра „Селскостопански машини“.
През 1961 г. к.т.н. Иван Георгиев се хабилитира като доцент и е избран за заместник ректор на ИМЕСС, при ректор проф. Атанас Ганев. По-късно се хабилитира като професор и защитава докторска дисертация. Известно време е директор на Института по селскостопанско машиностроене в Русе. Бил е и председател на Специализирания научен съвет по механизация на селското стопанство.
Присъдена му е почетната научна степен „Доктор хонорис кауза” на Дрезденския технически университет, а през 1992 г. и на Русенския университет „Ангел Кънчев”.
Проф. д.т.н. Иван Георгиев е централна фигура във ИМЕСС и в България по проблемите на механизацията на селското стопанство в продължение на 33 години. Около него израстват голям брой специалисти, аспиранти и кадри за катедрата. Умира на 04.11.2000 година на 75 години.
До 1960 г. като асистенти в катедра „Селскостопански машини” са назначени: инж. Николай Косев и инж. Славчо Славов – завършили ИМЕСС; инж. Цани Пенчев, инж. Стефан Шишков и инж. Иван Парашкевов – завършили в Руската федерация; к.с.с.н. Надежда Гаврилова – завършила Агрономическия факултет на Селскостопанска академия в София.
През есента на 1955 г. във ИМЕСС Русе се откриват две специалности: „Селскостопанско машиностроене” и „Ремонт и експлоатация на автомобили, трактори и селскостопански машини”. За първи курс се приемат за първата специалност 12 студенти, а за втората – 110, разпределени в 4 групи. От 1959 г. се откриват още две специалности: „Двигатели с вътрешно горене” и „Технология на машиностроенето и металите” и броят на студентите нараства на 945 човека. Студентите приети през 1955 г. , освен в катедрата „Селскостопански машини” се обучават и в следните катедри с ръководители и преподаватели: Висша математика – доц. Божидар Божилов, Дескриптивна геометрия – Райко Райков; Техническа механика – проф. Марко Тодоров, Съпротивление на материалите – доц. Борислав Банков; Физика – проф. Стоян Петров, Електротехника и Електрозадвижване – инж. Невяна Борцова; Икономика и организация на селското стопанство – доц. Атанас Ганев, Икономика на селското стопанство – Димитър Синапов, Диалектически и исторически материализъм – Цанко Цанков, Политическа икономика – Димитър Янчев; Двигатели с вътрешно горене – к.т.н. Цвятко Лилов, Трактори и автомобили – инж. Асен Йотов, Химия, горива и смазочни материали – инж. Неделчо Дренчев;Технология и обработка на металите – доц. к.т.н. Вълчо Мичев, Металорежещи машини и инструменти – инж. Богомил Антонов, Металознание и термообработка – инж. Нако Наков, Заваряване и рязане на металите -инж. Рафаел Бераха; Машинни елементи и ТММ – инж. Минчо Хаджиминев. Той преподава Машинни елементи и Охрана на труда; Теория на механизмите и машините – доц. инж. Иван Неделчев,Хидравлика и хидравлични машини – инж. Петър Златарев, Машинно чертане – инж.Минчо Цочев; Ремонт и експлоатация на машинно-тракторния парк – доц. инж. Емил Данков. Той преподава Ремонт на трактори и селскостопански машини, а по Експлоатация на машинотракторния парк – инж. Сабетай Леви.
Учебните програми са разработени за петгодишен курс на обучение – десет семестъра занятия и единайсети семестър – изготвяне и защита на дипломна работа. Полагани са общо 42 изпита, като оценките са приложени като официален документ към дипломата.
Дипломиралите се на 27 декември 1960 година млади машинни инженери са разпределени от Държавна комисия за работа в държавни и кооперативни предприятия и учреждения, според направените заявки. Значителен брой са назначени в ИМЕСС като асистенти, тъй като през следващите години се откриват нови специалности и се приемат повече студенти. Тези асистенти защитават дисертации, хабилитират се като доценти и професори, избирани са за ръководители на катедри, декани на факултети, заместник ректори и ректори. Другите инженери са изпратени в машинно-тракторни станции, кооперативни стопанства, ремонтни заводи, машинностроителни заводи и изследователски институти. Те стават конструктори, технолози, заместник-директори и директори и имат значителен принос за превръщането на българското земеделие от изостанало и примитивно, в модерно, с висока степен на механизация.
ИМЕСС Русе претърпява редица промени в наименованието си: 1966 г. – „Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство, 1981 г. – Висше техническо училище „Ангел Кънчев“, 1995 г. – Русенски университет „Ангел Кънчев“. Откриват се нови факултети и специалности и се превръща в университет със световна известност.
доц. д-р инж. Тодор Хаджиев