Skip to content
Интервю с Денис Дурал, с. Брадвари, обл. Силистра
На Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери Денис Дурал, занимаващ се с биологично пчеларство и отглеждане на шафран, бе отличен с грамота за най-предприемчив проект. Честито!
– Г-н Дурал, представете се на нашите читатели.
– Аграрен инженер съм по образование. От 2011 година инвестирам в пчеларство. Работих в чужбина, една година работих за закупуване на кошерите, една за инвентар. Първоначално започнах с 68 кошера, сега имам 111 пчелни семейства. Вече съм биологично сертифициран производител. Пчелите трябва да ги наблюдаваш и да имаш усет кога да ги пипаш. Един пчелар трябва да си води дневник и чрез него да следи работата си – кога да направи преглед, кога да смени майката и други. Важно е да обичаш работата си.
– Намирате ли пазар за продукцията си?
– За меда има пазар, но невинаги има цена, с която да се оцени труда на пчеларя. Аз още съм нов, но имам близки приятели пчелари, които също са на това мнение. Тази година цената до момента е задоволяваща.
– Какво мислите за неоникотинодните пестициди?
– Това е една много сериозна тема за пчеларството. Преди баща ми се заминаваше със земеделие, имаше над 3 000 декара земя. Разбирам и земеделците. Аз имам обработваема площ и съм приятно изненадан, че нямам проблеми – пръска се вечер и има предварителни предупреждения. До момента нямам оплаквания, но трябва да има голям контрол на тези пестициди, ако не може да се спре употребата им.
– Отглеждате и шафран.
– Преди 2 години реших да отглеждам и шафран и намерих във Франция голям производител на шафранови луковици с високо качество. Купих 40 000 броя за около 2 декара. В нашия край не е препоръчително да се отглежда тази култура, но аз рискувах и се получи. От началото на лятото до октомври шафранът не дава цвят, но нивата трябва да се поддържа. Максимум през 2 седмици е необходимо да се копае. След средата на октомври се бере и няма нужда от техника. Французинът, от когото взех първите луковици, има техника, но той отглежда много повече шафран, около 68 декара. Сам е проектирал машините си, за да са подходящи за стопанството му и да го улесняват в брането, като вадят безопасно луковицата. За отглеждането на шафрана майка ми много ми помага, нямаме постоянни работници. Когато се наложи, наемаме млади хора от селото.
– Срещате ли предизвикателства в работата си с шафрана?
– Да, има и трудности. Понякога има мишки или други животинки, които гризат луковиците. Трудно намирам пазар за продукцията. На французина, от когото купих луковиците, дадох втората реколта, но той вече не изкупува. В България все още, поне аз, не знам да има пазар за шафран, търсил съм доста. Имаше човек, който обещаваше, че ще помогне, но в крайна сметка това излезе само приказка. Шафранът е много полезен за чай, ястията с него също се получават доста вкусни.
– Имате ли планове за развитие на стопанството си?
– Искам да увелича пчелните си семейства, но за мен е важно качеството и правилното им отглеждане. Всеки си има капацитет, важно е желанието.
– Какво е състоянието на земеделието у нас според Вас?
– Според мен земеделието в България е механизирано – техниката е много модернизирана, автоматизирана, хората, които работят с нея не се цапат. Вече има предимно големи земеделци. Малките земеделски стопани не могат да се класират за проекти, които да помогнат на работата им. Едрите фермери вдигнаха рентите, цените на продукцията паднаха, което е малко неприятно за малките производители.
Доника Асенова