България не е получила даром свободата си


Тази години се навършват 140 години от Руско-турската война от 1877-1878 г. На 3 март 1878 г. се подписва Санстефанският мирен договор, който прави страната ни свободна.

По време на войната българските доброволци се сражават в редовете на опълчението, други българи подпомагат освободителите, за да напишат някои от най-славните победи в историята ни. За това свидетелстват много документи.

Войната е обявена на 12./24./04. 1877 г. На 09.08. /21 август/ започва героичната борба за Шипченския проход. Генерал-лейтенант Радецки заявява на военния кореспондент на френския вестник „L’Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:

„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни“.

Бойните качества, проявени от Българското опълчение, оценява и неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб:

„Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.“

В сраженията при Шипка участват и цивилни жители на град Габрово. За техния принос пред военния кореспондент на английския вестник „Daily News“ Арчибалд Форбс  руският дипломат граф Николай Игнатиев казва:

„При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност.“

На 23.12. 1877 г. част от силите на Гурко заемат София. Той споделя: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ.“

За поведението на българското население в тази война говори и Сюлейман паша пред съда в Цариград: „Нито един българин не се съгласи да ми сътрудничи!“

доц. д-р инж. Владимир М. Витков