Будителите

Празничният първи ноември, денят на будителите, отмина. Останаха делниците за всекидневна усърдна работа. Този ден е заслужен празник на просветителите не само, чийто специален ден е денят на великите братя Кирил и Методий, а и за всички българи с различни професии в едно единно чувство и отговорност да подтикват народа си към съзидателен труд, хуманизъм и справедливост.
Изключително важно и голямо е делото на народните будители за освобождението на България от петвековното османско робство. Първият подтик към ново начало в живота на българите се ражда под мъждукащата свещ на един монах от Атонския манастир. Отец Паисий Хилендарски пръв зове народа си: „Ти, българино, не прилицай ся. Знай своя род и език.” В своята „История славнобългарска” той явно и властно пита: „О, неразумни и юроде, що се срамиш да се наречеш българин?” и припомня славните битки на предците ни, на смелите български царе и князе за защита на райската земя българска. Този велик подтик отприщва един духовен бент и руква буйната бурна река на недоволството срещу чудовищното робство. Расте броят на народните будители, храбри български синове, много от които са завършили своето образование в чужди училища. Те са учители, поети, писатели, занаятчии, които повеждат народа си без жал за живота си към епохалната кървава битка за човешка свобода. В тази битка загиват безчет свидни будители и борци.
Народът вечно ще помни и жали за Хаджи Димитър, Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски, Стоян Генчев, поп Грую, безчет са. И иде лелеяната свобода. България се нуждае от ново съзиждане и тогава с всеотдайна обич и всеки според моженето и познанията си, будителите отново повеждат народа си, не само към битово, но и преди всичко към духовно извисяване. Откриват се училища, библиотеки, отварят се книжарници, строят се черкви, започва книгоиздаване. Панагюрецът с високо образование Марин Дринов основава днешната Българска академия на науките.
Отново начело на народния върховен и съзидателен подем са народните будители и най-напред отново учителите. В техните ръце са децата на България, нейните бъдещи стопани. Започва нов културен подем и начело са поети, писатели, големи таланти и родолюбци като Иван Вазов, Добри Чинтулов, Петър Берон, Алеко Константинов, Петко Славейков.
141 години България е свободна държава и отново е в неспокойно битие. Отново е дошло време народните будители да положат своите усилия и да бъдат сеячи на знания сред млади и стари, но и на култура на поведение, трудолюбие и родолюбие.
Петя Костадинова