Skip to content
Анета Яламова е родена през 1958 г. в гр. Велико Търново. През 1981 г. завършва живопис в последния випуск на Янаки Манасиев. Работи в сферата на наивизма и както самата художничка споделя, любимото ѝ време е времето на Старо Търново, на ученическите фуражки и барети. Началото на 20 в. – 20-те-30-те г., когато е имало пързалки по Янтра, когато жените са перели чергите си в реката.
През този период Царство България е бурно развиваща се страна, с европейски дух, пътуваща и жадно попиваща всички новости в модата, бита и предприемачеството идващи от Европа. Точно такива са и градските пейзажи на Яламова с красивите калдъръмени улици, по които влюбено се разхождат млади дами с техните кавалери, цветните ретро автомобили, които весело профучават покрай тях, пощальоните носещи дълго чакани писма, зимните пързалки, шарените въртележки, дългите рокли, малките шапки, елегантните костюми и военните униформи – всичко това се носи в една шеметна феерия от светлини, музика и танци. Това отминало време пресъздава в картините си – с майсторска техника и фин усет към композицията, светлината и детайла.
Сякаш биографично се илюстрира раздвояването на душата на човека, чиито корени са в селото, а живото дърво на творческото изразяване витае в атмосферата на романтичния град. Мили и прости сюжети, пропити с наивна влюбеност, носталгична меланхолия и иконографска светлина населяват платната на художничката. Изгражда платната си декоративно, прави впечатление лаконичния език и композиционния похват на наслагване на къщи, хора, чешми, комини във височина. Съчетано с ярък колорит, плътни и свежи цветови хармонии типични за иконографската традиция, допълват усещането за радост от красотата, която създава талантливата художничка. Това, което прави специални и запомнящи се картините ѝ, е ведрото чувство и лекото намигване към зрителя в картините, като например – крайбрежна улица, кафенета, красива архитектура и моряци с китари задирящи момичета, които ни пренасят в една емоционално наситена среда.
Същите празници и веселие откриваме и в нейните селски пейзажи, където селската сватба е централно събитие. Къщите са отрупани със сняг, който свети в нежносиня светлина, но и ни сгрява, защото е облян от топлите светещи жълти прозорци; булката и младоженецът се носят в красивите си носии, подхванати от своите съселяни, и почти се чува цялата глъчка, веселба, песни, тъпани, гайди, хоро… Ето това са писмата от вчера, това е онази носталгия по миналото и неговата запленяваща красота, това е копнежът по това да сме заедно и обединени от празника, да празнуваме самия живот и да чувстваме щастието пълнокръвно, дълбоко и истински.
Анета Яламова владее майсторски четката, техниката й на рисуване е безупречна, пейзажите, които пресъздава, са съвсем истински съществуващи и дори някои търновци разпознават къщите си. Цветовете са богато разработени, преливащи се и говорещи на зрителя толкова, колкото и самият сюжет на картината. Всичко в нейните творби е разказ, история, действие и най-вече – претворяване на празника и възторга от живота.
ЗТ