животновъдство

Съвременно животновъдство – наука и практика


Животновъдството е един от традиционните и най-важни отрасли в селското стопанство. През последните години темповете на развитието му са ясно очертани и измерими – ръст в броя на животните и използване на генетика на световно равнище.

Специално в овцевъдството се наблюдава една много положителна тенденция за увеличаване на продуктивността на животните. Практически всички развъдни асоциации декларират повишаване на млечната продуктивност. Това говори за ефекта от подобряването на генетичния състав.

Традиционно в България се отглеждат породи за комбинирано използване – мляко, месо и вълна. За съжаление, селектирането в посока на един признак, почти винаги води до влошаване на другите показатели. В развитите страни този проблем е решен чрез развитие на породи само за мляко или само за месо. Генетичният потенциал на нашите породи овце като Черноглава плевенска, Старозагорска и други е добър и чрез правилна селекция и добро хранене може да се подобри още и да се развъждат успешно.

Млечното говедовъдство е традиционно за България. При нас за разлика от други държави, в които за закуска се използват зърнени продукти в комбинация с прясно мляко,  млякото се преработва в млечни продукти и само малка част се използва за пряка консумация. В българската кухня се използва свинско, пилешко и агнешко месо и в по-малка степен телешко и говеждо. В последните години се наблюдава тенденция за развитие на месодайното говедовъдство. Има вече доста ферми, които са се специализирали в това направление. Качественото месо води до промяна на хранителните навици и в бъдеще консумацията на телешко месо ще се увеличи.

Общото между месодайното говедовъдство и овцевъдството е, че те позволяват да се оползотворява пашата в планинските и полупланинските райони и се освобождават площи за културни растетия или култивирани пасища в равнините.

Проблемите в животновъдството са много, но накратко могат да се обобщят в: липса на работна ръка, пазари и усложнена епизоотична обстановка (т.е. заболявания вкл. и екзотични). Нашата месопреработваща индустрия използва вносно месо за направа на колбаси и други трайни продукти, а българската продукция се използва основно за прясна консумация. По една или друга причина, загубихме традиционни пазари и повторното им завоюване е сложна задача. В тази част трябва да има стабилна държавна политика, която, за съжаление, липсва. Един от най-големите проблеми е липсата на кадри. Животновъдството е тежка и непривлекателна професия и все по-малко хора искат да се занимават с него. В България фермерите нямат традиции и не използват потенциала на кадрите, с които разполага страната. Ние имаме специализирани научни институти в системата на Селскостопанската академия, които могат да подпомагат земеделските стопани в много области, но връзката между теорията и практиката се къса.

Механизацията също навлиза полека. В големите овцевъдни комплекси вече залагат на машинно доене. Селекционират се животни, подходящи за този вид доене. За съжаление, все още има дисбаланс във фермите – с годините се получиха малко големи и много на брой малки ферми. Това е и в овцевъдството, и в говедовъдството. Малките ферми разчитат на семеен тип отглеждане, но това икономически не е изгодно. В говедовъдството този процес вече се регулира, но овцевъдството проблемите с малките ферми все още съществуват.

Междувременно през последните години, освен традиционните заболявания като шап и други, се появяват заболявания, които не бяха познати в страната. Най-пресен е примерът с чумата по дребните преживни животни, а преди това и син език при говедата. Заболяването е разпространено в съседна Турция, но все още не е ясно как точно заразата е проникнала у нас. Чумата засегна десетки животновъди и стотици овце и кози бяха умъртвени. Тук ролята на държавата е много голяма. Трябва да се води интензивна информационна кампания, да се разяснява на фермерите защо е необходимо тези животни да бъдат ликвидирани и държавата да въведе заплащане, което да компенсира преките и непреките щети на стопанствата.

Конкуренцията между растениевъдство и животновъдство е жестока. Трябва да се търсят начини да се оползотворяват отпадъчните продукти от преработката на растителни продукти за храна на животните. Необходимо е двата сектора да подпомагат взаимно развитието си.

В заключение мога да кажа, че животновъдството не е проста задача. Съвременно животновъдство без тясно взаимодействие на наука и практика не може да има.

Доц. д-р Янчо Тодоров,

зам. директор на ИЖН, Костинброд