Skip to content
Институтът по земеделие е основан през есента на 1925 година с указ № 74 на Негово величество цар Борис III, издаден на 28.11.1925 г.
В самия указ е записано: Ние Борис III с божията милост и народната воля Цар на българите по предложение на нашия Министър на земледелието и държавните имоти, представено нам с доклада му от 26 ноември 1925 г. под №10154 и съгласно решението на Карнобатския общински съвет, Карнобатска околия, взето в заседанието му на 2 август 1924 г. надлежно одобрено от нашия Министър на вътрешните работи и народното здраве на 5 май 1925 г. с предписание №3727 Постановихме и постановяваме: Одобряваме протоколното решение на Карнобатския общински съвет, Карнобатска околия под №29 от 2 август 1924 г., с който се отстъпя на държавата, респективно Министерството на земледелието и държавните имоти, за опитно поле 600 дка от общинската мера, с подробно описани граници по приложената към доклада скица. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на нашия Министър на земледелието и държавните имоти. Издаден в София на 28 ноември 1925 г. На първообразния с собствената на Негово Величество ръка написано: Борис III. Приподписал – Министър на земледелието и държавните имоти Янаки Моллов.
Институтът е създаден като Държавно земеделско опитно поле с ръководител отначало агроном, а по-късно академик Кирил Павлов (1925-1928 г.). Намира се в Югоизточна България в град Карнобат, район, който се отличава със сравнително благоприятни условия за селскостопанска дейност. В Годишния отчет за 1931 г. Таню Шарков – Ръководител на Държавното земеделско опитно поле пише следното:
„Опитното поле е повикано от живота да обслужва земеделските стопанства от Югоизточна България, която по своите почвени и климатически условия се различава твърде много от останалите климатически области в страната. Сушата, черните ветрове и чалгъна тук са постоянните спътници на земеделието. В последните 10 години в Бургаски окръг не е имало нито една реколта, без значителни повреди било от суша, било от чалгън или измръзване.“
В първите години броят на научните кадри е твърде ограничен. Към 1947 г. те нарастват на 6-8 души, а към 1959 г. на 16-18. Постепенно се разширява материалната база. Наред с изследвания по селекция на пшеница, ечемик, овес, маслодаен лен и агротехника на основните полски култури, впоследствие се работи още със селекция на царевицата, борбата с ерозията на почвата, по селекция и агротехника на лозата. Към 1953-1958 г. е възстановена и се поддържа в чистопородно състояние Карнобатската местна порода овце.
През 1962 г. Институтът е тясно специализиран като национален център по ечемика с основна тематика по селекция и агротехника на ечемика и агротехника на основните за Югоизточна България полски култури. Преустановена е селекционната работа с пшеницата, а пет години по-късно с царевицата. В периодите 1967-1969 г. и 1984-1994 г. работата по селекция на пшеницата е временно възстановявана. От 1988 г. се работи отново по селекция на пролетен и зимен овес.
От създаването до сега материално-техническата база на Института се разширява и подобрява. Въведени са в експлоатация нова лабораторна сграда, култивационни съоръжения (вегетационна къща и оранжерия), складови помещения и съоръжения за почистване и съхранение на семена. Доставена е малогабаритна техника за интензификация на изследователската работа. Всичко това способства за подобряване условията на експерименталната дейност. Създадени са редица нови сортове ечемик, които по много показатели не отстъпват на най-добрите образци от световната селекция. Разработени са нови съвременни технологии за интензификация производството на ечемик и основните в региона полски култури.
Сега в Института по земеделие – Карнобат са оформени два основни сектора – „Наука“ и „Производствено – експериментална база“. В сектор „Наука“ работят 15 научни работници, специалисти с висше и средно специално образование, механизатори и селскостопански работници.
Обособени са секция „Селекция“ и секция „Растителна защита и технологии“, специализирани лаборатории по биохимия, агрохимия, физиология, фитопатология, биотехнологии и пивоварно – технологична лаборатория, обединени в отдел „Лаборатории“. От 2001 г. е възстановена дейността на Бюрото за научно обслужване и маркетинг. В института има библиотека с над 15 000 тома научна литература.
В секция „Селекция“ се провеждат селекционно-генетични изследвания за създаване на нови сортове ечемик, овес и кориандър с повишена продуктивност, подобрени качества на зърното и повишена устойчивост към абиотичен и биотичен стрес. Изпълнява се селекционно-подобрителна програма в областта на овцевъдството, целяща поддържане и подобряване на породите овце – Карнобатска местна, Карнобатска тънкорунна и Синтетична популация „Българска млечна“.
В секция „Растителна защита и технологии“ изследванията са насочени към разработване и внедряване нa технология за интегрирано производство на традиционни и алтернативни зърнено-житни култури като основа за производство на безопасни храни, опазване на екосистемите и толерантност на културите към екстремни климатични въздействия и технология за биологично производство на зърнено-житни култури като основа за производство на семена за биологично земеделие.
Научните работници обобщават резултатите от своята дейност в публикации, които се отпечатват в реномирани списания в България и чужбина. Голям е и броят на научно-популярните статии, които имат за цел да отговорят на потребностите на фермерите. През 2012 г. в Института по земеделие – Карнобат бе издаден първият брой на международното списание „Научни трудове“.
Институтът по земеделие – Карнобат има сключени договори за научно-техническо сътрудничество с Тракийски земеделски научноизследователски институт – Одрин, Турция и с Университет „Гоце Делчев“ – Щип, Македония. Ежегодно се извършва обмен на селекционни материали, извършват се съвместни опити и се подготвят научни публикации. Институтът по земеделие на договорна основа работи с Професионалната гимназия по селско стопанство – Карнобат, което позволява учениците да провеждат своите практики в Опитното поле и лабораториите на института. Институтът има сключени договори и с Аграрния университет – Пловдив и Аграрния факултет към Тракийския университет – Стара Загора, които позволяват студентите да провеждат своите производствени стажове в реални условия, а така също да подготвят дипломни работи със съдействието на нашите научни работници. Тези договори имат за цел да се изгради връзката гимназия – университет – институт и да позволят да се подберат подходящи млади специалисти, които да започнат научна работа като асистенти.
Производствено-експерименталната база в Института по земеделие – Карнобат е изградена през 1955 г. със задача да извършва внедряване научните постижения, ускорено размножаване на нови сортове зимен ечемик, зимна мека пшеница и зимен овес, производство на висококачествени предбазови и базови семена и разплодни животни от трите породи овце.
Учените от Института по земеделие – Карнобат не крият самочувствието си на специалисти от един дееспособен и резултатно работещ екип. Тук са създадени над 30 сорта зимен пивоварен и фуражен ечемик, които заемат над 90% от площите засяти с тази култура в България. Някои от тях се представят много добре в съседна Турция, където има сключени лицензионни договори за изпитване и семепроизводство. Интерес към сортовете на Института проявяват и фермери от Молдова и Македония. Институтът по земеделие – Карнобат ежегодно предлага на фермерите над 1000 т автентични и висококачествени семена от 10 сорта пивоварен ечемик, 4 сорта фуражен ечемик, 1 сорт пшеница и 1 сорт зимен овес.
Основна задача на Бюрото за научно обслужване и маркетинг е бързото навлизане на новите научни продукти на института в производствената практика чрез популяризирането им сред фермерите. За тази цел се организират периодично срещи, семинари и кръгли маси със земеделските производители и специалисти. Институтът участва на всички големи селскостопански изложения, където представя новите сортове пивоварен и фуражен ечемик и овес, породите овце, селекционирани в Карнобат и нови технологични решения в отглеждането на основните полски култури, произведената стокова продукция в сертифицираното поле по биологично земеделие.
Земеделските производители и представителите на селскостопанската научна общност в страната уважават и високо ценят постиженията на Института по земеделие – Карнобат.
Проф. д-р Драгомир Вълчев
директор на ИЗ, Карнобат