Skip to content
За избягване излишното замърсяване на въздуха и почвата с пестициди колектив от ст. н. с. д-р инж. Ц. Присадашки, ст. н. с. д-р инж. З. Курдов и н. с. инж. Ал. Цанков от ДИЦ Пловдив разработи на базата на Перла 9 през 1989 г. улавящ екран (фиг. 1). Същият бе изпитан в условията на АПК „Стамболийски“ и показа, че улавя от 28-50% от течността, която би замърсила въздуха и почвата. Икономическият ефект от уловената течност беше значителен. Настъпилата криза след това не позволи тези изследвания да продължат и да завършат с адекватен образец. Сега при наличните леки материали при по-тесните междуредия, при по-добре оформените и поддържани насаждения и при значително по високите цени на растителнозащитните препарати подобни изследвания и конструктивни решения биха осигурили значителен екологичен и икономически ефект. Затова говори и фактът, че в момента много фирми в света произвеждат подобни пръскачки.
фиг. 1. Пръскачка Перла-9 с екран. Намалява замърсяването на околната среда и разхода на работна течност с 30-40% (1988 г.)
През периода 1988 – 1989 г. се направи опит за намаляване, замърсяването на работното място на тракториста чрез вграждането на филтрираща система „Каско” в кабината на трактор ”ЮМЗ” (фиг. 2). Липсата на подходящи филтриращи елементи, отговарящи на нашите пестициди по това време и на адекватна информация не доведе до желаните резултати.
Фиг.2. Трактор ЮМЗ с филтър на кабината
Големи усилия се положиха през периода 1996-1998 г. за внедряването на система за контрол на растителнозащитната техника. След запознаване с опита на Германия, Франция и други страни от ЕС за целта бяха разработени: Наредба, методика за провеждане на контрола, апаратура и контролен лист, утвърдени съответно от МЗГАР (Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа). На базата на контролните листове бе създаден програмен продукт за обработка на база данни върху 32 показателя, който да даде пълна характеристика на наличните в страната машини, техните параметри, състояние, показатели, собственици и др. Едно направление, в което България изостава с десетилетия спрямо страните от ЕС. Ръководейки се от тесни ведомствени интереси и късогледството на някои служби, този въпрос бе изоставен и нашата страна тепърва ще понася негативите. Световният опит отдавна е доказал, че само чрез годишен и текущ контрол на РЗМ може да се намали излишното замърсяване на околната среда и земеделската продукция.
През 2000 г. бяха преведени и анализирани почти всички стандарти от ЕС, отнасящи се до растителнозащитната техника.
Освен създаването на нови машини и възли в групата на растителнозащитните машини се изготвяха десетки агротехнически изисквания за най-разпространените летателни и наземни растителнозащитни машини. Разработи се система от РЗМ – въздушни и наземни за периода 1980-1985 г., 1985-1990 г. и 1991-1995 г. през тези периоди групата участваше в разработването на технически комплект от машини за отглеждането на лозята, овощните насаждения и др.
За подобряване на качеството на работа при пръскане на домати с Перла 9 колектив от ст. н. с. д-р инж. Ц. Присадашки и н. с. Ал. Цанков през 1988 г. разработи два типа въздохопроводи от метал и гъвкави от брезент (фиг. 3). Проведеното изследване в АПК „Стамболийски“ не показа достатъчно подобрение на качеството. Поради липсата на средства и голямата стойност на конструкцията по нататъшната работа бе преустановена.
Фиг. 3. Пръскачка Перла 9 приспособена за пръскане на зеленчуци (1987 г.)
Независимо, че в изследователската и конструкторска работа се стремяхме да бъдем в крак със световните тенденции, то липсата на достатъчно средства, малката собствена експериментална база и стабилна организация за внедряване на постигнатите решения от науката, то резултатите са твърде скромни. Необяснимо е защо такива конструкторски решения като агрегати за автоматично водене на култиватора за пръскане на хербициди, а също и пръскачка ПНЩ-300 Еко си останаха на експериментален етап. Със своите резултати по намаляване на замърсяването на околната среда те си остават актуални и сега.
Без широко многогодишно изследване, а сляпо и бързо прилагане на някаква новост рано или късно ще даде своите горчиви плодове.
През 40-годишния период по тематиката на механизацията на растителната защита бяха защитени 2 докторски дисертации и 4 хабилитации – 2 доцента и 2 професора. Създадени бяха 4 изобретения, написани 3 книги, над 74 научни публикации и 85 научно-популярни статии. Беше взето участие в над 16 международни и национални симпозиуми и конференции. Направеният четиридесетгодишен преглед показва, че в ИПАЗР е провеждана значителна работа в областта на механизация на растителната защита, придобито и създадено е оборудване и натрупан опит за изследване и конструиране на растителнозащитна техника и технологии. Проведените изследвания и конструктивни решения позволиха широко да се внедрят съвременни технологии, позволяващи рязко да се намали разходът на работна течност от 3 до 100 пъти.
През този период поради липса на адекватно заплащане двама научни сътрудници напуснаха, а други двама се пенсионираха, с което възниква заплаха създадената база и натрупан опит да бъдат пропилени. Независимо от положените значителни усилия нашата страна винаги ще има нужда от провеждане на съответните изследвания и в някои случаи създаване на конструкции, свързани с механизацията на растителната защита, които в максимална степен да задоволяват изискванията на нашите фермери при специфични климатични и почвени условия и земеделски култури. Само при тези условия нашата страна може да разчита на адекватна растителна защита и ефективно земеделие. В бъдеще институтът трябва да продължава да играе координираща роля в областта на механизацията на растителната защита, от която страната ни тепърва ще се нуждае, за да бъде достоен партньор на останалите страни членки на ЕС. Това предполага търсене и привличане на нови кадри, които на базата на натрупания опит и знания и материална база, да продължат изследванията в това научно направление. Тази група има потенциала и необходимата апаратура, за да се превърне в учебно демонстрационно звено към системата за Контрол на растителнозащитната техника, в изпълнението на която Директива на ЕС страната е в изключително закъснение.
гл. ас. д-р инж. Иван Мортев,
проф. д-р инж. Георги Костадинов,
доц. д-р инж. Цачо Присадашки