25 години вестник „Земеделска техника“


НАЧАЛОТО

Първи декември 1991 година е рождената дата на вестник „Земеделска техника”. Изданието е създадено в бившия НИМЕСС, а сега Направление „Механизация и хидромелиорации” към Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров”.  Вестникът се списва на 8 страници, в черно-бял вариант, на първа страница с надпис „рекламно-иформационен вестник Земеделска техника”, обградена от линия, символизираща тракторна верига. На последната страница е само логото на НИМЕСС, адрес и банковата сметка.

За периода 1991-1992 г., до продаването му на „Стопанин-ООД” (1993 г.)  от изданието излизат общо 51 броя, с периодика отначало на месец, след това е седмичник. От брой 36 започва изписването на редколегията – главен редактор ст. н. с. ктн Йордан Панайотов, заместник главен редактор ст. н. с. ктн Георги Тасев, отговорен секретар ст. н. с. ктн Милка Бобева. Но трябва да се подчертае, че в списването на вестника участва целият научен потенциал  на Института. През 1992 г. НИМЕСС, съответно и  изданието, стават учредители на Сдружението на производителите на земеделска техника.

Мисията на вестник „Земеделска техника” е „да бъде професионално издание, отговарящо на изискванията на своите читатели – да бъде вестник на инженера, машиностроителя, механизатора, ремонтния работник и фермера; да информира за последните новости от света на земеделската техника; за най-новите постижения и разработки на научните институти и заводи, за съвети на учени и специалисти, за пазарните цени на земеделски машини на български и чуждестранни фирми. На неговите страници читателите да могат да направят предложения и да получат отговори на своите въпроси”. С удовлетворение може да се посочи, че за тези 25 години  изданието запазва заложената насоченост, и доразвива мисията си, като включва обединителна роля на образование, наука и бизнес в областта на земеделието.

Вестник „Земеделска техника” е регистриран под номер ISSN 0861-511Х. Цялото течение от нулевия до последния брой може да бъде разгледано в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и в редакцията на изданието.

 (Следва)

/ЗТ/