На 15 и 16 януари в хотел „Аугуста” в град Хисаря, под патронажа на Министъра на земеделието и храните Десислава Танева, се отбеляза Денят на растителната защита. Този празник има 120-годишна история в България – началото се поставя през 1896 година с указа на княз Фердинанд. 40 години по-късно проф. Атанасов създава Института за защита на растенията. Марияна Лагинова, директор на Централната лаборатория по карантина на растенията, откри официално събитието. Тя напомни, че растителната защита е навсякъде около нас и че е от особено значение да се обединят образование, наука, бизнес и администрация, за да се осигури храна за растенията. Добринка Павлова, директор на дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство” към МЗХ, прочете приветствено слово от Десислава Танева и напомни, че през 2015 година политиката на МЗХ и БАБХ бе насочена към увеличаване броя на разрешените за употреба препарати за растителна защита. През 2014 година започна прилагането на новия закон за защита на растенията.
Проф. д-р Тотка Митова, председател на Селскостопанска академия, също поздрави растителнозащитниците с техния празник и призова да пазим екологията и ресурсите на България, за да се радваме на контролирано екологично производство.
Проф. д-р Оля Караджова от ИПАЗР „Никола Пушкаров” отбеляза предизвикателствата пред науката. Тя припомни историята на растителната защита в България, историята на Института за растителна защита и извършените през годините методи за борба с вредителите.
Антон Величков, заместник изпълнителен директор на БАБХ обърна внимание на предизвикателствата пред оперативния сектор. Той поздрави растителнозащитниците по случай 120 години растителна защита в България и отбеляза, че 120 тази цифра е повод за гордост. Той сподели впечатления от срещите си със земеделските производители, които са удовлетворени от работата на растителнозащитниците и се радват на високи добиви. Антон Величков посочи някои от постигнатите резултати от администрацията на БАБХ за 2015 година. За миналата година БАБХ е извършила проверки на различни места, на които се предлагат препарати за растителна защита и торове. Вниманието било насочено към нелегален внос на продукти от Турция. Конфискувани са 942 кг прахообразни и 1900 литра течни продукти за растителна защита – общо 3 тона продукти са спрени от продажба. През 2015 година БАБХ въвежда система сертифициране на лицата, които боравят с такива продукти в рамките на професионалната си дейност. Към момента БАБХ е одобрила програми на 20 научни институции в системата за професионалното образование, които да могат да обучават земеделски производители да получават сертификат за боравене с продукти за професионална употреба. В изпълнение на мярка 5 към плана за действие за устойчивата употреба на пестициди по отношение на въздушното пръскане, България продължава да изпълнява директивата и забрани употребата на продукти за въздушно третиране. По отношение на нападението от вредители 2015 е била по-добра от 2014 година. През 2015 секторите по растителна защита на БАБХ са работили по 3 национални програми, финансирани от бюджет от МЗХ – национална програма за доматен миниращ молец; национална програма за мерки за контрол на почвените неприятели по картофи – телени червеи; национална програма за контрол на вредители по трайните насаждения през зимния период и овощните култури. През 2015 са извършени 287 предписания по растителнозащитни карантинни мероприятия. Кандидатствали са около 14 000 декара домати и 600 декара пипер за доматен миниращ молец, за телени червеи са подадени 153 декларации за площ около 14 000 декара картофи. Най-голям е напредъкът за култури като малини и ягоди, те са включени към национална програма. Тази кампания е разделена на пролетна и есенна. През пролетта на 2015 са кандидатствали около 1400 земеделски производители на площ около 110 000 декара овощни култури. През есента на 2015, с включени малини и ягоди, 1456 земеделски производители са подали декларации за площ отново 110 000 декара овощни култури и 3100 декара малини. Друга извършена дейност от БАБХ е в сферата на фитосанитарния контрол. Тук се прилагат различни европейски политики за растителна защита. Всички мониторни програми са изпълнени. Извършени са над 6 000 инспекции на обекти, взети са над 5 000 проби за лабораторен анализ. Фитосанитарните инспектори са проверили над 30 000 пратки с растителни продукти, предназначени за европейски внос. Допълнително са проверени 1500 обекта – борси, тържища, пазари и други търговски обекти. Съставени са 200 констативни протокола. Резултатът е по-малко установени нарушения. Приоритети за фитосанитарния контрол през 2016 година са: продължаване на ангажиментите на България като държава членка; дискусии за растително-здравен режим; дебати по изготвяне на нов закон за растително здраве; ревизия на регламент № 882, отнасящ се за растително здраве. През 2015 се отчита увеличаване броят на СПРЗ в сравнение с 2014 (108 продукта за 2014 към 178 продукта за 2015). През 2015 са доведени до край и 2 проекта, финансирани от ОПАК – първият е приключил в началото на 2015 и е за анализ на риска от вредители по горски декоративни видове (обучени са 170 служители от агенцията как да правят анализ на риска и как лесно да установяват вредители в горски и декоративни растения); вторият проект е приключил в края на 2015, той е за създаване на електронен регистър в областта на ПРЗ и торове. Целта на тази система е всички заинтересовани страни (бизнес, земеделски производители) да правят справки за разрешените продукти; за одобрените продукти за въздушно пръскане; дали търговецът на ПРЗ има разрешение за дейността си и други. Целта е да се подобри контролната дейност. Предвижда се инспекторите по растителна защита на терен да въвеждат информацията в реално време. Планира се през 2016 този софтуер да се разшири.
Нели Йорданова, генерален директор на Асоциация растителнозащитна индустрия България, говори за предизвикателствата пред бизнеса. Тя припомни историята на асоциацията; проектите, по които е работила АРИБ, сред които са „Инициатива за безопасна употреба на пестициди”, „Управление на опаковките от ПРЗ”, „Не на фалшивите и нелегални пестициди”.
Според д-р Петър Николов, председател на Българската асоциация по растителна защита силно земеделие се постига чрез силна, активна и приложна наука, важно е образованието да е съобразено с нуждите на държавната администрация, търговията и производството. Той разказа историята на БАРЗ и нейната дейност. Асоциацията доказва, че растителната защита е жива, въпреки че тази професия търпи упадък в национален мащаб. Обособени бяха и проблемите на Асоциацията, един от които е нелегалният внос на ПРЗ, както и липса на капацитет в държавната администрация. Проблемите пред бизнеса според него са законовата рамка и изграждане на здравословна конкурентна среда. Петър Николов смята, че гражданските асоциации трябва да се обединят в Национална земеделска камара, подобно на Франция, Германия и други страни, за да се изгради гражданско общество. Според него е важно да се приеме и закон на БАРЗ.
Проф. Георги Тренчев, преподавател в ЛТУ София, напомни за проект на БАБХ и Държавен фонд „Земеделие”, по който служители на БАБХ от всички областни дирекции са обучени да работят с ПРЗ.
Вестник „Земеделска техника” присъстваше на събитието. Първият брой на вестника за тази година е посветен на 120 години растителна защита в България. В него може да намерите подробна информация за интересуващите Ви въпроси в тази област.
/ЗТ/