137 години земеделска наука

58 години Селскостопанска акдемия

Интервю с проф. Мартин Банов, председател на ССА

– Проф. Банов, приет е нов закон за Селскостопанска академия. Как той се отразява на дейността на институцията?

– Основната промяна, която е направена с новия закон за Селскостопанска академия е по отношение на самостоятелността ѝ. Тя се превръща в първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Това, разбира се, има своите плюсове и минуси, както всяка промяна. Положителното е, че Академията разполага със самостоятелен бюджет и може самостоятелно да го изразходва. Също така ССА има право по свое усмотрение да разпределя приходите, които се получават от отделните звена. Има право и на преходен остатък, тоест, това, което в тази година остане като неизразходвано може да се прехвърли за следващата година, което до сега не беше възможно. Разбира се, има и негативи. Те са основно свързани с това, че определяйки бюджета, ако накрая има някакъв недостиг, трудно може да се разчита на допълнителен бюджет, защото той трябва да се търси от Министерството на финансите. Там знаем, че трудно се отпускат пари заради това, че всички търсят от тях, а това няма как да стане. В известна степен това ни задължава за кратък период от време да успеем да оптимизираме дейността си – научна, производствена и научно-приложна, за да започнем да работим в новите условия, които са регламентирани с промените в новия закон.

– Какви задачи си поставя новото ръководство на Селскостопанска академия?

– Една от основните задачи на новото ръководство на Селскостопанска академия е връзката с образованието и с университетите, които са в нашата област. Това са Аграрния университет, Лесотехническия университет, Тракийския университет, Русенския университет и други със сродна дейност. Поели сме инициативата да осъществим контакти с всички тях, за да можем да възобновим доброто сътрудничество, което ще доведе както до съвместни научно-приложни дейности, така и до намиране на студенти с желание за развитие, които да се обучават като докторанти. Смятаме, че това е изключително важно, тъй като доскоро имаше чисто административно разделяне на наука и образование. Считаме, че това е неправилно и в момента търсим допирните точки. Намираме и разбиране от страна на ръководствата на тези университети. В момента има тенденция към добро сътрудничество.

– Историята и дейността на БАН и ССА са тясно свързани.

– Отново търсим възможност за съвместна работа. Имаше една инициатива за сливане на БАН и ССА, което до голяма степен, независимо от различните изказани становища, нямаше да бъде толкова полезно за науката като цяло, защото в някои отношения ССА е специализирана. В момента това ситуиране на 2 академии според мен е правилно, но, разбира се, те трябва да работят съвместно. Научно-приложната страна на дейността на ССА е изключително важна. Тя е и част от финансирането ѝ като допълнителни средства. Участвахме активно в провеждането на юбилея 150 години БАН и поздравихме колегите с това забележително събитие.

– Как поддържате връзки с бизнеса?

– С бизнеса определено изпитваме затруднения. Все пак, се забелязва едно отваряне на бизнеса към нас с оглед на това, че земеделската наука става все по-търсена, защото климатичните промени са проблем. Освен това, в новия програмен период ЕК обръща сериозно внимание на околната среда и на земеделието като цяло, което създава условия за тесни контакти с бизнеса. Той, изпълнявайки тези нови тенденции в развитието на икономическите отношения в ЕС, търси съдействие с аграрната наука. Все повече се очаква създаване на т. нар. „климатично-неутрални технологии”, които по никакъв начин не влияят върху климата. Бизнесът търси съдействие от нас, за да може да развива нови технологии, а в тях, разбира се, науката има своето място. Става дума и за климатично-неутрални земеделски култури и породи животни. Очаква се към 2050 година населението в света да нарастне до 10 милиарда, поради което се поражда противоречие между нуждата от все повече храна, но и по-малко влияние върху климата. Тук науката има своето място и тя би трябвало да се намеси, за да се намерят верните решения.

– По какви теми и проекти работят научните работници?

– В периода 2018-2019 г. научните работници в структурните звена на ССА работят по конкретни теми, свързани със специализацията на научните институти – растениевъдство и животновъдство, растително здраве, почвознание и агрохимия, селекция и генетични ресурси, биологически науки, хранителни технологии, икономика и инженерни науки в аграрния сектор. Научните теми и проекти се определят от нуждите на аграрната политика и аграрния бизнес в страната, Европа и света. Стараем се да отразим и да посрещнем глобалните предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност, технологичния и екологичен натиск, породен от промените в климата и намаляване на природните ресурси.

Основните изследователски приоритети са: Съхранение, проучване, поддържане и обогатяване на растителния и животинския генофонд в България. Изграждане на механизми за дългосрочно съхранение и запазване на биоразнообразието в унисон с приоритетите на ЕС за разрешаване на проблемите, продиктувани от променящите се климатични условия, повишаване на продуктивността в двата сектора и качеството на живот; Създаване на адаптивни, високопродуктивни, качествени и конкурентноспособни български сортове и на ефективни технологии за производството им; Разработване на технологии за иновативни хранителни продукти, богати на биологично активни вещества, насочени към подобряване на здравословното хранене на деца и на хора със здравословни проблеми; Подобряване на продуктивните възможности на българското животновъдство. Усъвършенстване, създаване и интродуциране на нови високопродуктивни породи селскостопански животни. Разработване на технологии за производство на животинска продукция с по-добро качество (месо, мляко, вълна и др.), отговаряща на потребностите на пазара и преработвателната промишленост; Повишаване на конкурентоспособността на земеделието за постигане на европейските стандарти за качество и безопасност на храните и околната среда; Разработване на нормативна база за съвременни обучителни програми на фермерите с оглед изпълнение на критериите за качество и безопасност на храните и околната среда, поставени от регламенти на ЕС.

По програма “Научни изследвания” учените от структурните звена на ССА работят по 26 проекта, финансирани от ФНИ (МОН) от които 7 са по програма „Млади учени“ и 3 национални научни програми с четиригодишен период на изпълнение (2018-2022). По националните програми са създадени екипи от учени от структурите на ССА, институти на БАН, Аграрния, Тракийския и Софийския университети.

В научните задачи са ангажирани около 230 учени от различни институти на ССА. Основните научни направления и научни задачи, по които се работи са с обществена значимост за страната и Европа. През 2019 година по Програма „Еразъм+“ са осъществени 107 мобилности на служители на Селскостопанска академия. Те са реализирани във висши учебни заведения и научни институти във Франция, Италия, Турция, Португалия, Испания, Хърватия, Финландия, Чехия, Гърция, Холандия, Германия, Румъния, Словакия и Република Северна Македония.

Научноизследователските институти и центрове на ССА осъществяват международно сътрудничество с учени от повече от 30 страни в рамките на съвместни изследователски проекти, участие в международни семинари, конференции, консултативни срещи, специализации в чужбина, прием на чуждестранни учени по тематика от взаимен интерес и др. Институтите от Системата на ССА имат 73 международни договорености, от които 25 на двустранна основа. Изпълняват се 8 проекта,, финансирани и подпомагани от различни международни институции.

Работи се по проекти по Програма за изследвания и технологично развитие на Европейския Съюз, по проекти по програмите за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, България и Гърция, Програма „Здравеопазване и потребители” с Европейската служба за безопасност на храните (EFSA). Учени от ССА са национални координатори или участници в 7 проекта по програма за европейско коопериране в науката и технологиите на Европейския сьюз (COST) – 7 броя, в областите: „Храни и Земеделие” и „Науки за земята и околната среда”.

ССА има валидни преки споразумения за научно-техническо сътрудничество със сходни научно-изследователски организации от Китайската народна Република; СР Виетнам, Селскостопанската академия на провинция Юннан; Румъния; Кралство Мароко; Молдова; Монголия; Украйна; Алжир; Кипър.

Най-важният продукт на фундаменталните и научно-приложни изследвания са публикациите и цитиранията на учените от системата на ССА.

Селскостопанска академия разполага със значителни и разнообразни активи от интелектуална собственост. Създаването и подобряването на сортовете продължава да бъде една от най-важните задачи. В ежегодно издаваната от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) официална сортова листа на страната до момента са вписани 340 сорта, притежание на Академията и нейните структурни звена.

Научните продукти, сертифицирани от Патентното ведомство през 2018 и 2019 г. са 28 броя сортове, хибриди и линии. Общият брой на поддържаните сертификати е 340, което представлява около 80% (най-висок дял) от всички издадени и поддържани сертификати за сортове растения и породи животни в Патентното ведомство.

Оценката на МОН за научно-изследователската дейност по направления за 2017 г. отрежда трето място на Селскостопанска академия в системата от научни организации и висши училища в областта „Аграрни науки и ветеринарна медицина”.

– Имате ли международни признания?

– Институти от системата на ССА като ДЗИ – Генерал Тошево, ИЗ – Карнобат и ИЗС – Русе изпълняват лицензионни, дистрибуторски и търговски договори с Турция, Русия, Румъния, Украйна и др., чийто брой е общо 59. Част от изпитваните български сортове са получили много добра оценка при няколкогодишните изпитвания и са регистрирани в сортовата листа на Р.Турция, Румъния, Молдова, Украйна и др. Продължаващото включване и участие на нашите учени в колективите на „Хоризонт 2020“ на ЕС, други международни и билатерални проекти, някои от които със стратегическо значение за биоикономиката на страната и Европа, може да се счита за важно международно признание, като ССА ще продължи да се бори за по-висока успеваемост в тази насока. Друго важно признание е участието на наши учени в редакционните колегии или като гост-рецензенти в престижни списания с международно признание. ССА и нейните институти са получавали многократно награди от Международната селскостопанска изложба „Агра”, която се провежда всяка година в Пловдив.

– Разработена ли е дългосрочна стратегия за развитие на агроотрасъла, с акцент на земеделската наука?

– Това е една от слабостите, която според мен, трябва да бъде преодоляна, тъй като към момента няма разработена такава стратегия. Нейното създаване и популяризиране е една от първите задачи, които новото ръководство си е поставило. Целта ни е тя да бъде реализируема, разбираема и приложима. Ще се стремим разработката да бъде детайлизирана със срокове, отговорници и да се изпълни. Разбира се, работим и по оптимизиране на устройствения правилник на ССА, който нормално, като всеки документ, създаден на базата на новия закон, има някои нови неща, които е хубаво да се оптимизират. Имаме подкрепата на ръководството на МЗХГ, тъй като тези промени трябва да се одобрят от тях.

– Как Академията работи за привличане на млади хора за научна кариера?

– По отношение на научните работници и състава им в ССА, в момента те са общо 494, от които 244 са асистенти и главни асистенти, останалите са доценти и професори. Имаме добро съотношение на млади научни работници и хабилитирани такива. Добра тенденция е и, че младите изследователи до 35 години са близо 14% от състава на научните работници. През последната година, до този момент, са назначени нови 24 асистенти. 18 асистенти са защитили докторските си дисертации. Въпреки трудностите, които са свързани с по-ниското заплащане в системата на селскостопанската наука, все още има млади хора, които имат желание да се развиват в научно отношение. Естествено, се случва, след като са защитили доктората си, някои да напускат системата, но това е неизбежно и го има в целия свят. Стараем се да има баланс, да подобряваме условията на работа, което е трудно, но не е невъзможно. Не е тайна, че земеделската наука е консервативна и промените не могат да станат изведнъж, а трябва да се работи упорито, целенасочено и търпеливо. Затова е важно да заложим правилната посока, която да остане като по-нататъшна тенденция. Не бива да забравяме, че земеделието е приоритет за България и за Европа.

Колегата от Южна Корея, който беше на посещение в ССА да представи програмата си за отглеждане на женшен на територията на България, сподели, че светът се развива в две посоки. Едната е на силна индустриализация, урбанизация и високи технологии, а другата е природосъобразният начин на живот и тук се включва и земеделието и че България трябва да избере една от двете посоки. Тъй като нашите традиции са свързани със земеделието, по-скоро това е нашето бъдеще.

– Показателно за иновативността и значението на Отличието „Принос в механизацията на земеделието“ е фактът, че земеделската наука, със 137 годишна история, е от инициаторите и организаторите му.

 – Селскостопанска академия традиционно участва в организирането и провеждането на Отличието „Принос в механизацията на земеделието”, защото е важно да се подкрепят иновациите и тяхното развитие в сектора, както и да им се даде гласност, да видим как се прилагат и какво ни липсва все още. Шестото издание на събитието е показателно, че то е важно за земеделието и се е превърнало в традиция.

Не по-малко важна е и земеделската наука, чието честване отново ще бъде на 25 октомври. Тази година ще отбележим забележителните 137 години земеделска наука и 58 години от съществуването на Селскостопанска академия! Както всеки път, отново ще се съберем и ще покажем постиженията на различните институти. Използвам случая да поздравя всички научни работници и служители на ССА с професионалния им празник и да им пожелая да са здрави, все така успешни и да имат сили и вдъхновение да покоряват нови научни висини! Честит празник!

Доц. д-р инж. Милка Бобева