Skip to content
България получи висока оценка на международните институции и ветеринарните служби за приложените мерки за овладяване на заболяванията
Заболяванията Чума по дребните преживни животни (ЧДПЖ) и Африканска чума по свинете (АЧС) са овладяни и под контрол у нас, но България продължава да е със статут на страна, инфектирана с ЧДПЖ, тъй като има неликвидирано огнище в гр. Болярово. Това съобщи днес на брифинг за медиите изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Дамян Илиев. Мерките от страна на ветеринарните власти за превенция и контрол на заболяването, както и рестрикциите на Европейската комисия са облекчени, но надзорът продължава – целта е да се възстанови статутът на страната и да се възобновят търговските отношения, съгласно стандартите на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). Това ще се случи най-рано 6 месеца след ликвидиране на последното огнище.
„Всички южни области в България са под специален надзор за ЧДПЖ. Изпълняваме мерки по две програми – THRACE и GF-TADs. Пред Европейската комисия (ЕК) агенцията пое ангажимент, чиято цел е да покажем липса на инфекция. Продължават клиничните прегледи и взимането на проби, но най-важни са самоконтролът и отговорността на стопаните. Ситуацията за фермерите обаче е облекчена, защото в тези региони вече има свободно движение на животни за клане и свободна реализация на продуктите от тези животни“, коментира д-р Александра Митева от отдел „Хуманно отношение към животните“.
В този контекст темата с фермата в гр. Болярово продължава да е актуална заради неликвидираното огнище и отказа на стопаните и техните сподвижници да спазват ветеринарномедицинските правила. „Във фермата в Болярово имаше доказан вирус, а огнището продължава да е активно“, заяви още Дамян Илиев. Експертите на БАБХ са категорични, че в условията на протести и изказвания на политически лица и неспециалисти, ветеринарните власти са възпрепятствани да наложат необходимите мерки за противодействие на заболяването. „Страната и фермерите щяха да са се възстановили от епизоотината криза с ЧДПЖ, нямаше да се стигне до тези преки и непреки загуби, статутът на България щеше да е в процес на възвръщане, ако компетентните действия на БАБХ не бяха възпрепятствани“, коментира д-р Дамян Илиев. Той също подчерта, че отговорността на собствениците определя бъдещите мерки и отношението на ЕК и трети страни към България. Възстановяването на статута на страната е от огромно значение, защото от това зависи доверието към българския фермер и дава основата за безопасна търговия с животни, допълни д-р Илиев. Ръководството на БАБХ предостави и резултати за разходите на агенцията във връзка със заболяването ЧДПЖ до момента, които възлизат на над 1,3 млн. лева. В тях не се включват разходите на други институции, като МВР. „Държавата и фермерите нямаше да претърпят такива загуби, ако мерките на агенцията бяха изпълнени. 200 животни подложиха на риск бизнеса на всички фермери в страната“, категоричен е Дамян Илиев.
По отношение на другото опасно заболяване у нас през последната половин година – Африканска чума по свинете, от БАБХ коментираха, че след появата на първото огнище през август 2018 г. то е било ликвидирано за 24 часа. Оттогава досега няма случай на заболяване при домашни свине, с което разпространението е предотвратено. Първият случай на АЧС при дивата популация бе установен край румънската граница, два дни по-късно на 500 метра от това място е открито второ прасе с положителни проби, а впоследствие в ловно стопанство Зеленка са констатирани още два случая. Последният е от 27 декември 2018 г. По тази причина ЕК вкара България в зоните за превенция, а между нас и Румъния има буферна зона, където се взимат проби и контролът е увеличен. „Важно е населението да съобщава за съмнителни случаи на домашни прасета и при всеки случай на умряло диво прасе“, коментира д-р Георги Чобанов, директор на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните“. Международните експерти са констатирали, че мерките в индустриалните ферми са ефективни, но проблемът за властите са фермите тип „заден двор“ – стопаните отглеждат прасета без да са информирали ветеринарните власти. „Най-притеснителни са свинете, които се отглеждат в домове на ловци. В тези случаи е особено важно домашните прасета да са прегледани от регистриран ветеринар“, коментира д-р Чобанов. Вече е факт и мобилно приложение за ловците, с което те да подават лесно и бързо информация към компетентните органи. В тази връзка през януари бе проведена първа за Европа мисия за обмяна на опит по отношение на АЧС. Оценката на международните институции е, че у нас е въведена биосигурност на много високо ниво в индустриалните ферми и по време на лов, и има добра система за идентификация и регистрация. Фокусът трябва да се насочи именно към стопанствата тип „заден двор“, за да се предотврати нелегалното отглеждане на животни.
От БАБХ апелираха гражданите да бъдат внимателни при консумация на сурово сушени домашни месни продукти. Това е предпазна мярка и срещу болестта трихинелоза.