Skip to content
Интервю с Георги Радев, земеделски производител
– Инж. Радев, представете се пред нашите читатели.
– Роден съм в град Сливен през 1980 г. Завърших средното си образование в Нова Загора в Селскостопанския техникум, след това продължих висшето си в Русенския университет „Ангел Кънчев”. Завърших 2 магистратури. През 2014 г. станах млад фермер на годината.
Женен съм, имам дъщеря на 5 години. Постоянно е с мен, давам й да кара трактора, както на 7 години ми е давал моя дядо.
– От кога се занимавате със земеделие?
– Със земеделие се занимавам самостоятелно от 2003 година. Тогава си купих първия собствен трактор. Баща ми, още като са раздавали земята от ТКЗС, е имал малко земя, а през 2003 имахме 200 – 300 декара. Сега обработваме 10 000 декара. Земя, машини – всичко е купувано от мен с кредит от банката, без субсидии. Имал съм много трудни моменти, докато изплатя взетите кредити. До миналата година обработвах 3000-3500 декара, тази година станаха много изведнъж. Така се случиха нещата. Трудно ми е, защото скокът е голям, но се справям.
Отглеждаме основно зърнено-житни култури – ечемик, пшеница, царевица рядко, защото нямаме поливни площи, също слънчоглед, рапица. Имам 980 декара трайни насаждения, от които 600 декара орехи, 50 декара праскови и 320 декара череши. Проблемът ни е, че няма дъжд, тук се получават течения и в резултат в града вали много, обаче в селата около Сливен не вали. Не мога да си обясня защо, наблюдавал съм го многократно.
В Сливенския район почвите са доста разнообразни по тип. Има местности с по-леки, песъчливи почви, например около река Тунджа. Има и места с чернозем, има и местности, на които се работи много трудно, защото почвите са лепкави. Но ние се стараем да спазваме технологиите. Налага се да използваме и по-разнообразна техника, както по мощност, така и по предназначение.
Трудно е да си земеделски производител. Проблемът според мен идва и от факта, че много хора започнаха да се занимават със земеделие в България. Например строителен предприемач, който не разбира от това производство, но има готови пари и ги налива в някакъв сектор, например в зърнопроизводство и се брои за земеделец. Това пречи на нас, които сме учили и обичаме земеделието, защото цените на техниката, на семената, торовете, на земята и т. н. скачат.
– Какви семена, торове ползвате в стопанството?
– Използвам семена на Лимагрейн от 2 години. Пробвал съм семена на много други фирми, но според мен това е фирмата, която предлага най-подходящите семена за нашите условия. Ако селекцията и качествата на семената са добри и ако се отгледа посевът добре, резултатите са добри, но са свързани и с климатичната обстановка. Добивът на пшеница зависи много от годината. Например, миналата година получихме по 800-850 килограма от декар, докато някои мои колеги имаха по 400 на декар. 2014 година беше дъждовна и от дъждовете засятата пшеница се разболя и добивите тази година бяха по-ниски
Торовете, които ползваме са основно минерални. Когато имаме възможност внасяме и органични торове, най-често оборски тор.
– В такъв случай отглеждате животни?
– Не. Купувам органичен тор и го обработвам допълнително. Сега той се използва и за биогаз и цената му е доста висока и непрекъснато расте. Първата година, когато започнах да го взимам, ми се молеха да го купя, защото имат много, а няма какво да го правят и къде да го складират. Втората година торът стана 5 лева на кг, третата – 10, а вече е 15 лева и спрях да купувам. Тази година карам на химия, може би следващата пак ще трябва да взема истински, органичен тор. В него има не само амоняк и азот, но и други необходими за растенията химични елементи.
– С каква техника разполагате и как я поддържате?
– Работя с различни марки трактори: ползвам два Case с мощност 310 и 220 конски сили и един Jonh Deere – 330 конски сили, два трактора марка New Holland с мощност 110 и 85 конски сили и два комбайна Lexion с мощност 600 конски сили. Имам плугове, сеялки, пръскачки, ремаркета – цялата нужна техника за растениевъдство и овощарство. Колкото по отношение на поддръжката, аз поддържам машините. Принципът на трактора е един и същ, марката не е толкова от значение. Механизаторите сме общо четирима – трима трактористи и аз съм четвъртия. Това съм учил и обичам да работя със земеделската техника. В САЩ посетихме един фермер, който обработваше около 2000 декарa, но по време на жътвата и дъщеря му, и сина му караха комбайни. Това е правилно и нормално за фермер.
– От кога членувате в Сливенското сдружение? Как усещате европейските програми?
– Вече от доста време съм член на Сдружението „Хаджи Димитър”, съответно на Националната асоциация на зърнопроизводителите. По-добре е в сдружението, защото не се чувстваш сам, имаш гръб зад себе си. Хубаво е, защото ако имам проблем, значи имат го и всички останали фермери и обратното. Не си сам и по-лесно може да се справиш.
Относно европомощите всичко е относително. Когато нямаше субсидии, нафтата ми беше по 1 лев литъра, пшеницата се купуваше на 30, 40 стотинки за килограм. Сега, когато имам субсидии, нафтата ми е 2 лева, а за пшеницата получавам 20 стотинки за килограм. Мен, ако ме питате, по-добре да няма субсидии, но да имаме по-ниска цена на горивата и по-висока изкупна цена на продукцията.
– Мислили ли сте да развиете и странична дейност, освен земеделието?
– Не. Аз съм най-добър в земеделието и смятам, че човек трябва да прави това, в което е най-добър. Доказал съм го. Миналата година станах млад фермер на годината. Щом са ме оценили, значи съм успял донякъде в този труден, но интересен занаят. Ако не се чувстваш на мястото си, по-добре да не се занимаваш с нещо, в което не си сигурен. Ако не усещаш удоволствие от работата, трябва да я смениш. Чудесно, макар и трудно да е, да се чувстваш на мястото си в земеделското производство.
доц. д-р инж. Милка Бобева