Skip to content
Интервю с Петко Драганов, управител на СД „Петко и Иван Драганови С-ие”
– Г-н Драганов, Вашата фирма е на земеделския пазар над 25 години. Какво постигнахте за това време?
– СД „Петко и Иван Драганови С-ие” е една от първите фирми, създадена през юни 1991 година за внос, сервиз и продажба на агротехника. До днес все още сме на пазара, относително увеличихме дяла в продажбите, разнообразихме техниката – от такава за малки фермерски стопанства, предимно трактори с мощност 14, 25, максимум до 40 к. с. Днес вече имаме 30-40 модела трактори до 113 к. с. Не сме забравили и малките трактори, продължаваме да ги продаваме, но разнообразихме машините както по мощност, така и по предназначение. Предлагаме машини за малки фермерски стопанства, вече имаме за средни и големи стопанства в лицето на марката KIOTI, Южна Корея. С много голям успех продаваме специализирани трактори за лозарство и овощарство, такива са Antonio Carraro, Италия. Продължаваме продажбата на китайски трактори с марка Foton, едновременно с Lovol, които са трактори с общо предназначение, но със сравнително по-ниски цени и са поддържани от един вече традиционно добър и опитен сервиз.
Разнообразихме много, даже неочаквано за мен, предлагания от нас инвентар. С широка приложимост на трактори и инвентар обхванахме раздели от селското стопанство, които в България не са традиционни. Изява на това получаваме в увеличаването на обработваемите площи – там, където по-рано не е стъпвал трактор, вече минава машина с гумени вериги – това е трактор Mach 4. Така превърнахме недостъпните и каменисти почви в плодородни. Там могат да се засадят бадеми, орехи, лешници и др. Пуснахме на пазара и комбайн за прибиране на лешници и калибровъчни машини за черупкови. Предлагаме и машини за чупене на тези плодове и събиране на ядките. Тоест, обхванахме един цял сектор, който доскоро се финансираше от Държавен фонд Земеделие.
Що се отнася до овощните и лозовите масиви, в последно време стана модерно междуредовото разстояние на лозовите масиви да бъде все по-тясно, да се засаждат на декар повече лози, макар че аз не го приветствам. Междуредово разстояние под 2.60 м не го одобрявам, но там, където има такъв масив, за да се запази защитна зона в порядъка на 30-35 см, са нужни специализирани трактори с габаритна ширина под 1.60 м. Успяхме да се справим с този въпрос и в лицето на Antonio Carraro имаме трактори с ширина от 115 см и те даже могат да влязат в междуредово разстояние от 180 см, а по-малко от 180 см в България няма.
Подобно е положението в сферата на овощарството. Хората се опитват да търсят все по-достижими пазарни ниши с различни видове и сортове овошки. Стигна се до нискостеблените ябълки и до по-малкото междуредово разстояние. Тук подходящ е един от моделите на тракторите Antonio Carraro, който е висок само 184 см и свободно минава под клоните на дърветата. Той работи с отклоняващи се фрези и секции. С тях се стига до ствола на дървото и се обработва активно почвата между дърветата или между лозите и в междуредовото пространство. С такава обработка на площите се избягва на 100% прилагането на хербицидно третиране.
Предлагаме също шредери за всеки вид агротехническа дейност на италианската марка Zanon. Имаме горски шредери за унищожаване на растителност в пасищата, за унищожаване на дървесната част до 30-35 см. Едновременно с това можем да унищожим и растителността в междуредията. Там, където овощните и лозовите масиви са над 4 години и вече са формирали кореновата си система, шредерите могат да се използват с голям успех за постигане на ниска себестойност на продукцията. Когато това се обедини с фрезите с отклоняващи се секции, които работят активно вътре в реда, а шредерите в междуредовото разстояние, се постигат добри резултати. При отглеждането са нужни и едностранни ремаркета за наторяване с естествена тор. В тази комбинация от машини се избягва многократното оране, дисковане и чизеловане. Дори се използва директно шредер с отклоняваща секция за работа в овощните градини. Ние съветваме фермерите кога да обработват активно междуредово разстояние и кога обработката да бъде „пасивна” чрез шредерите, но да бъде съчетана с отклоняващи секции, т. е. вътре в реда да не се пръска с хербициди.
Произведохме и сертифицирахме и наше производство прикачен инвентар. Сега предлагаме наши висококачествени дискови брани, плугове, картофовадачки, друсащи куки и др.
Всяка една идея на даден стопанин за агротехническо мероприятие, претворяваме с конкретен трактор, окомлектован с подходящия инвентар. Може би и фирменото ни самочувствие се дължи на това, че нашите клиенти са по-многобройни, защото са главно фермерски стопанства, обработващи земя от 20-30 до 500-600 декара земя.
– Каква е състоянието на земеделието в страната?
– Степента на задоволеност с агротехника за извършване на агротехническите мероприятия в България в национален мащаб все още е недостатъчна. Това има много широк смисъл, но може да се конкретизира. В дребните стопанства на много места тя отсъства, в средните се ползва техника, на която първата регистрация е била извършена в бившите земеделски кооперативни стопанства, т.е преди повече от 25-26 г. За голяма част от земята в регионален мащаб, например в Пловдив и Пазарджик, се използват трактори още с марката ЮМЗ, Болгар, МТЗ от първите модели, Владимировец, даже и ТК 80, което е показател за остарял машинен парк.
В момента на пазара има много нова агротехника. Ако цялата тази техника отиде на полето, България няма да има нужда от земеделски машини поне за 10 години. Но това не се случва, защото водещ мотив в покупката и продажбата на техника не е толкова да се постигне по-висока степен на механовъоръженост или на механизиране на агротехническите мероприятия в България, а да се гледа като на един доста печеливш бизнес, чрез което се усвояват много повече средства. Това не е толкова лошо, но ми се иска да цитирам министър Танева, която казва, че „идеята за усвояването на паричните средства трябва да бъде с крайна цел да се механизират агротехническите мероприятия, а не само да се усвоят пари от европейските фондове”. Това изказване е много силно и всеобхватно и се надявам да промени мисленето на тези, от които зависи покупко-продажбата на агротехника в България.
Ние, като търговци, се вълнуваме от въпроса за сертифицирането на земеделската техника. Със закриването на КТИ се постигна децентрализирано управление. През 2016 година всички гратисни периоди за сертифициране на повечето модели машини изтичат. През 2017 година от гратисния период може би ще се възползват само тракторите с тясна колея. За най-новите трактори има изискване за сертифициране. Всяка година КТИ даваше една таблица, в която се вижда кой на какви изисквания според периодите трябва да отговаря. Министерският съвет има генерални планове, но има едно правило, че след като премахнем едно нещо, на негово място трябва да поставим друго, след като проблемът съществува. Изискването за сертифициране нараства. В Европа може да няма КТИ в познатия ни вид, но се постигат целите чрез специализираните структури за сертифицирането на машините. Така нараства вероятността българският пазар да се изпълни с трактори с неактуален и невалиден сертификат. Това означава, че несертифицираната техника ще бъде по-достъпна с ниските си цени, но ниско ще бъде качеството на машините. Макар и малка, но съществува вероятността несертифицирани машини да бъдат закупени с европейски средства.
– Миналата година бяхте отличени в конкурса „Принос в механизацията на земеделието”.
– Ще подкрепим Отличието „Принос в механизацията на земеделието” като участваме и тази година. Има какво да покажем. Смятам, че това е една много добра инициатива, която обединява всички, работещи в сектор земеделие и по-специално за неговата механизация.
доц. д-р инж. Милка Бобева