Skip to content
(Продължава от бр. 11 2020 г.)
Тритикале е изключителна култура, която може да намери своето приложение в земеделските стопанства. Сравнително по-високата толерантност на засушаване и високата студоустойчивост я правят привлекателен избор за животновъдните стопанства. Особено предимство сортовете тритикале биха намерили в планинските и полупланинските райони на страната, където култури като пшеницата и ечемика не успяват да реализират своя продуктивен потенциал. В съчетание с високата хранителна стойност и продуктивен потенциал сортовете на Добруджански земеделски институт се превръщат в уникален продукт, който би могъл да задоволи потребностите на животновъдството в страната от качествен фураж. От друга страна, големите възможности пред културата са свързани с нейното въвеждане в хлебопроизводството и в индустриалното производство на биогаз и биоетанол. Това показва, че тритикале е конкурентна култура, която чрез малко разходи би могла да реализира висока доходност за земеделските производители.
Ирник. Основна характерна особеност на сорта са неговите плътни къси класове, които се характеризират с много добро озърняване и повишена фертилност. Сортът е средно ранен подобно на повечето сортове тритикале, регистрирани в страната. На височина достига до 135-138 cm. Има ясно изразена склонност към полягане. Въпреки това сортът се отличава с много висок продуктивен потенциал – над 750 kg/da. Зърното е средно по едрина, като масата на 1000 зърна е между 43 и 45 g. Хектолитровото тегло е ниско, като се доближава до стандарта тритикале Вихрен. Студоустойчивостта на Ирник е по-ниска спрямо останалите сортове – между тази на стандартите обикновена пшеница №301 и Русалка, като силно варира в зависимост от конкретното ниво на закаляване. От друга страна сортът се характеризира с повишена сухоустойчивост – независимо от интензитета на засушаване озърняването остава значително по-високо от това на останалите сортове. Отличава се с толерантност на брашнеста мана и кафява ръжда.
Добруджанец. Сортът се отличава с много висока комплексна сухоустойчивост и дава стабилни добиви независимо от интензитета на засушаване. Характеризира се с много висока продуктивност при разнообразни условия на средата, но не понася периоди, при които се наблюдава преовлажняване на почвата. Следва типичната тенденция за тритикале да реализира по-високи добиви в години с ясно изразено почвено засушаване. Класовете на Добруджанец са едри, добре озърнени, с висока фертилност. Масата на 1000 зърна достига 43-45 g. Хектолитровото тегло е със стойност 72 kg средно за десетгодишен период. Изкласява по-рано от стандарта Ракита, но по-късно от значително по-ранния сорт Колорит. На височина достига до около 130 cm, като често е под 125 cm. Сортът се отличава с висока студоустойчивост, която е често на нивото на високо студоустойчивия стандарт обикновена пшеница Безостая 1. Характеризира се с ниска чувствителност към видовете ръжди и брашнестата мана.
Ловчанец. Отличителна характеристика на сорта е неговата много висока продуктивна братимост. Основният компонент на братенето обаче се реализира през есента, което изисква по-ранна сеитба. Броят класоносни стъбла, които се формират, често надвишава 1000 на m2 при посевна норма 550 кълняеми семена на m2. От друга страна обаче пролетно братене при сорта практически липсва. Ловчанец е средно ранен, като по изкласяване се изравнява със стандарта Ракита. На височина достига до 125 cm, което го прави сравнително по-нисък от останалите сортове тритикале. Независимо от по-малката височина на растенията, има ясно изразена склонност към полягане при високи азотни норми, което го прави по-подходящ за по-бедни на хранителни вещества почвени типове. Класовете са по-дребни, но добре озърнени. Масата на 1000 зърна е сравнително ниска – 41-43 g. Хектолитровото тегло силно варира в зависимост от периода на отглеждане. Сортът се отличава с добър продуктивен потенциал, но за постигането му се изисква правилното формиране на голям брой класоносни стъбла. По-слабо студоустойчив е от останалите сортове. Притежава добра устойчивост към кафява ръжда и брашнеста мана.
Дони 52 е най-стабилният сорт сред създадените в Добруджански земеделски институт. Добивите по години варират слабо, като сортът поддържа много висока продуктивност дори в крайно неблагоприятни условия на средата. Продуктивният потенциал е над 800 kg/da и често бива реализиран. Сортът е средно ранен, като по изкласяване се изравнява с Ракита. На височина достига 120-125 cm. Формира едри, добре озърнени, фертилни класове. Масата на 1000 зърна не е много висока – 43-45 g. Хектолитровото тегло обаче е много стабилно по години и е с високи стойности – 73-74 kg, като в отделни периоди достига до 76 kg. Подобна характеристика показва изключителен напредък по отношение на този технологичен параметър за културата тритикале. Сортът се отличава със студоустойчивост на нивото на Безостая 1. Висока е устойчивостта на видовете ръжди и на брашнеста мана. Притежава изключително добро съчетание на студоустойчивост и сухоустойчивост, което го прави най-подходящ за отглеждане при всякакви почвено-климатични особености на територията на страната.
Благовест. Сортът се отличава с висока продуктивност, която е свързана с много добре озърнения, високо фертилен клас. Характеризира се с добиви между 600 и 800 kg/da, като в отделни години може да достигне и до над 900 kg/da. Сравнително висок сорт – растенията достигат 135-140 cm. Липсва склонност към полягане. Брати добре, като броят на класоносните стъбла достига 700-800 на m2 при посевна норма 550 кълняеми семена на m2. Студоустойчивостта на сорта е между тази на №301 и Безостая 1, което е достатъчно за условията на страната. Сортът е средно ранен и изкласява на нивото на стандарта Ракита. Сравнително толерантен е на видовете ръжди и брашнеста мана. Предпочита по-богати почви и не се препоръчва за отглеждане при много високи нива на стрес.
Борислав. Сорт с изключително висок продуктивен потенциал – над 1000 kg/da. При изпитване в пунктовете на ИАСАС в страната средно за 2 години е реализирал превишение над средния стандарт от над 30%, което е изключително постижение за съвременната селекция на културата. Данните за сорта при условията на Добруджански земеделски институт показват много високи стойности на добива от над 900 kg/da. Сортът изкласява сравнително по-рано от останалите сортове, обикновено след Колорит, но преди Ракита. Височината на растенията е сравнително малка – 120-125 cm. Класовете са едри, с добра фертилност. Борислав се отличава с много високи стойности на масата на 1000 зърна – над 50 g, като често може да достигне и до 55 g. Същевременно хектолитровото тегло е по-ниско – 71 kg. Студоустойчивостта на сорта е много добра – на нивото на стандарта Безостая 1. Устойчив е на видовете ръжди и на брашнеста мана.
Д-р Христо Стоянов, ДЗИ – Генерал Тошево