Улейни сеещи апарати за зърнено-житни култури

Сеитбата е важен етап в технологията за отглеждане на зърнено-житни култури. Машините за нейното осъществяване наричаме редосеялки. Те залагат семената в почвата при междуредие от 7,5 до 15 cm. Принципната схема на една такава машина е представена на фигура 1.

фиг. 1

Работни органи: бункер – 1, бъркалка – 2, сеещ апарат – 3, семепровод – 4, ботуш – 6.

В зависимост от конструктивното изпълнение съществува голямо разнообразие от редосеялки – прикачни и навесни, с различни видове сеещи апарати, семепроводи и ботуши.

Сеещият апарат е предназначен да отдели определена порция семена от бункера, да ги формира в поток, който напуска зоната на бункера и се подава в следващите работни органи за транспортиране и размесване с почвата. На пазара се продават редосеялки с различни по конструкция сеещи апарати. Най-често се срещат машини с вградени в тях зъбни (щифтови) и улейни.

Улейният сеещ апарат е универсален. С него могат да се сеят зърнено-житни, тревни и др. култури. Той осигурява устойчиво изсяване на семената. Апаратът е надежден при работа и с проста конструкция. Улейният сеещ апарат (фиг.2) е съставен от семенна кутия 1, розетка 2, сеещо колело 3, по чиято периферия са изрязани улеи, муфа 4, подвижна клапа 5 и задвижващ вал 6. Розетката затваря семенната кутия от едната страна. Сеещото колело и муфата са свързани помежду си, като могат да се преместват осево спрямо задвижващия вал и семенната кутия. При изнасяне на сеещото колело извън зоната на семенната кутия, тази му част се заема от муфата. Под кутията се намира подвижната клапа. Разстоянието между нея и сеещото колело зависи от едрината на семената.

Фиг.2

Основен недостатък на улейните сеещи апарати е порционно подаване на семената, което води до неравномерното им разпределение по дължината на работния ход. Това в известна степен намалява добива от отглежданата култура. Друг недостатък е, че регулирането на сеитбената норма се осъществява чрез промяна дължината на частта от сеещото колело, намиращо се в семенната кутия. При намаляване на тази дължина, потокът от семена идващ от бункера се свива, което е предпоставка за повреждане на семената. Делът на травмирани по тази причина семена от пшеница според някои автори достига до 30-35%.

За преодоляване на първия от посочените недостатъци са разработени и изследвани множество модификации на базовия модел на сеещото колело (фиг.3, 1).

Фиг.3

Наблюдавана е работата на следните сеещи колела (фиг.3): с V-образно разположение на улеите (позиция 2), с винтови улеи, с наклон на винтовата линия 10, 15, 20 и 25⁰ (съответно позиции 5, 8, 4 и 7), съставено от 2 колела с еднакъв диаметър, завъртяни едно спрямо друго на ½ стъпка на улеите (позиция 6) и съставено от 4 колела с еднакъв диаметър, но по-малка широчина, като през едно са завъртяни на ½ стъпка на улеите (позиция 3).

Анализът на получените от проведените изследвания резултати показва, че с най-добри показатели, по отношение на първия недостатък, е сеещото колело с винтови улеи, с наклон 20⁰ спрямо осевата линия на колелото. При завъртане на сеещото колело винтовият улей премества семената към изсяващия отвор не с целия си обем, както при базовия модел с прави улеи, а само с част от него. Семето напуска сеещия апарат, когато центърът му на тежест се премести извън ръба на отвора. При улейния сеещ апарат, с винтово разположение на улеите, в сравнение с базовия се отстранява цикличното подаване на семена и се постига близо 2,5 пъти по-равномерно разполагане на семената, достигайки оптималното по агротехническите изисквания разстояние между растенията, което спомага за повишаване на добивите с 9,3%. Пречка за налагането му в конструкцята на съвременните сеялки е по-високата му цена поради специализираното оборудване при изработката му.

Доц. д-р Димитър Кехайов,

Аграрен университет – Пловдив