Skip to content
Г-н Цветомир Найденов пред в. „Земеделска техника”
Занимавам се с лозарство от 2005 г. Първоначално започнах с 2,5 дка, в землището на с. Садовец, област Плевен, а в последствие стигнах до 100 дка лозя, като една част са моя собственост, а другите арендувам. Наех работници на трудови договори в началото на 2006 г., но към края на лятото установих, че не работят качествено и злоупотребяват с даденото им доверие, свобода на действия, работно време и липса на суровини, свързани с производството на грозде. Загубите бяха огромни, а приходите на минус. Тогава взех кардинално решение, че ако продължа в този аспект още една година ще загубя всичко, затова реших да обработвам 40 дка сам, ползвайки техника и качествени препарати. В онзи момент, лозята ги пръскахме с гръбни пръскачки и то 4 човека, за два дни, което въобще не беше рентабилно и ефикасно. Закупих си втора употреба трактор ЮМЗ 6, след това навесна вентилаторна пръскачка TARAL. Постепенно се снабдих и с друга прикачна техника за лозята. По-късно си закупих и втори трактор ЮМЗ, защото с един се губи време за откачане и закачане на прикачния инвентар. Имах намерение да си закупя нов трактор но мисля, че икономически не е изгодно, тъй като вложените средства биха се възстановили за около 20-30 години. Това е така, защото в този сектор няма сигурност по отношение реализацията на продукцията.
Аз отглеждам винените сортове – Ркацители и Мерло. Насажденията са създадени от бившето ТКЗС през 86-88 г с участието на Института по лозата и виното, Плевен. Към този момент насажденията са в силата си и качеството на гроздето от година на година е все по-добро. Свидетел съм на създаването на нови лозя, с ползването на вносен посадъчен материал, и още на 5-8 г. има страшно много пропадане на лози поради това, че са болни било от рак или други вирусни заболявания, които са причина за тяхното унищожаване.
Пазарът на грозде, както и на други селскостопански продукти, е несигурен в страната. Държавата нехае за земеделието, трябва да въведе минимални изкупни цени на реколтата във всеки един отрасъл. Случвало ми се е да товаря корито на Винпром на дадена цена и вече когато тръгва към него цената пада с 10 ст. на кг., но никога не се е случвало обратното, цената да се повиши. Също така ми се е случвало да се заплаща на захарен градус, но от блока до винпрома захарността пада, защото превозвачът си е отточил за лични нужди шира и липсата е компенсирал с питейна вода.
Проблемите в лозарството са огромни както при винените, така и при десертните сортове, но никой до ден днешен не е проявил загриженост да се запознае с тях и да се търси начин да се даде глътка въздух на сектора. Преди години сме били 3-та световна сила в износа на вина и десертно грозде, а сега сме в края на класацията.
Не искам и не участвам по никакви програми, защото има големи бюрократични спънки, утежнени процедури и непостижими изисквания. Смятах да създам масив от десертното грозде „БУЛГАР“, но на този етап ще се въздържа да правя такава инвестиция, и то най-вече заради пазара.