Skip to content
– Акад. Атанасов, представете Съвместния геномен център – защо и кога е създаден, как се е развивал през годините, какви са целта и мисията му? Създаването на СГЦ постигна ли целта си? Какви са най-големите плюсове и минуси във вашата работа? Какво е значението от съществуването на СНЦ за България?
– Ако трябва да бъда съвсем откровен, ако ме питате кога е създаден, за какво е създаден Съвместният геномен център, бих започнал отзад напред, че до този момент съвместния геномен център не можа да реализира истинската си цел – т.е. да стане този истински мост между науката и бизнеса в областта на селското стопанство, като визирам преди всичко земеделието, растениевъдството, животновъдството, хранително-вкусовата промишленост и дори бих засегнал и фармацевтичната промишленост. Като казвам това, какво имам предвид: когато през 2007 година на книга бе създаден Центъра между Селскостопанска академия и Софийски университет, с оглед да обслужва бизнеса,бих казал биоикономиката, защото все пак нашето селско стопанство, фармацията и хранително-вкусовата промишленост са основите, които градят, те са в основата на развитието на биоикономиката в България. Това е така, защото когато дойде времето за моето оттегляне поради пенсиониране, вече бяхме направили плана за развитието на Съвместния геномен център, като визирахме, че той ще бъде надграждане на Агробиоинститута в областта на съвременните технологии. С това исках да покажа другото стъпало, освен чистата наука, която прави своите постижения, която стимулира и изгражда основите на съвременната селекция на растенията и на животните, как тези постижения да отидат в реалния живот. Искам да кажа как биха могли те да бъдат приети от самия бизнес. Много постижения на селскостопанската наука остават нереализирани, но биоикономиката не е само Селскостопанската академия – това са редица други институти, 15 института на Българската академия на науките, аграрните университети които се оказва че са в същото положение, т.е. много пари се дават, много проекти се печелят, но всъщност много малко от това отива в бизнеса. Някой трябваше да каже,да намери кое, къде и как е създадено и да го предложи на бизнеса и ако бизнесът има съответния интерес, ние да му подадем разработките, които са създали. Или ако той не се интересува, ние да разберем съвременният бизнес има ли нужда от наши разработки или той изобщо не се интересува. Нещата се развиват навсякъде и човек трябва да знае какво търси бизнеса. Когато знаеш какво търси бизнесът, ти насочваш усилията си, ти насочваш разработките си в тази насока. Науката общо взето борави с фундаментални постановки, които се опитва методически да приложи така, че да достигне до краен резултат. Агробиоинститутът, който съм ръководил, се счита за един от фундаменталните институти на Селскостопанската академия. Така че, когато ние създадохме на книга СГЦ през 2007-ма година, аз не знаех как стои законодателно въпросът в Република България. Мислех си, че когато ние се регистрираме като малко и средно предприятие по Търговския закон, ние ставаме едно самостоятелно звено което не иска издръжка от държавата, а се опитва с това посредничество да си осигурява само необходимите средства за да може да съществува.
С други думи: ако няколко души се впрегнат и покажат, и докажат, че дадено нещо трябва да се патентова (интелектуалното право) или как тези селекциони, тези разработки по обратния начин ще породят някакъв приход, за да може не само геномния център, да получи средства, но и съответните изследователи, които са осъществили разработките, да имат своя стимул, своята печалба, за да може да се получава натрупване и съвременните сортове да се усъвършенстват непрекъснато. Без средства това не се получава. През тези години, когато ние съществуваме практически, на Селскостопанската академия, на БАН и на университетите до голяма степен, се дават пари, колкото да се поддържат университетите, обучението и съвсем малко, ако си изкараш отнякъде някакви средства, да правиш разработки.
Държавата трябва да насочи внимание към селскостопанската наука и да нейните нерешените проблеми. Ето например: почвеното плодородие – в продължение на 30 години по-голямата част от големите арендатори торяха с азотни торове. Сега започват да разбират, че това не е правилно. И „Ника“ частното предприятие, което прави почвените анализи, бързо показа че почвеното плодородие се влошава постепенно. Нерешени са проблемите с поливането, което е голям проблем за нашето селско стопанство. Ние не реализираме ефективно водните си източници, които имаме.
Друг голям проблем, който е свързан – да се каже: имаме генбанка в Садово, но тя достатъчна ли е само с това, което тя съхранява? Можем ли ние да съберем всички останали източници, от стари или от външни сортове, за да може в селекционния процес да се вкарват нови източници, външни или вътрешни стари, традиционни сортове, които Садово въпреки всички трудности в тези 30 години успяха да запазят генбанката и там да има стари сортове, които са качествени. Ние вървим обратно към природата с оглед на това че търсим качествена храна, което означава качествен живот, качествено здраве, качествено дълголетие. За дълголетието трябва да имаме здрави хора, които да не тежат на семейството и обществото.
Запазвайки биоразнообразието изниква въпросът: Защо консумираме външни плодове и зеленчуци, когато България е уникална със своите?
Ние консумираме външни плодове и зеленчуци с което допълнително влошаваме нашето здраве, защото това, което е породено от вън, то е измъкнало от природата на техния си континент, на неговата си страна, а не на нашата Ние имаме съвместимост с нашите продукти, а нашата природа е показала, че българските продукти са едни от най-качествените защото баланса на хранителни вещества от почва, слънце, земя и т.н. се поражда най-добре в този продукт. Казвам и слънце, защото то определя и фотосинтезата до голяма степен, и допълнително фактори, които определят функцията, експресията на гените в един жив организъм. Така че, говорейки това, излиза че ние нямаме генбанка за вегетативно размножаващи се растения. Неотдавна говорих с моя колега, новият директор на Агробиоинститута. попитах го като са взели 110 дка в Костинброд, какво ще правят с тях? Това е ягодоплодната станция, която дойде към Агробиоинститута. Казах му, че те трябва да имат програма и тя постепенно да се превърне в един национален проект „Генбанка за вегетативно размножаващи се растения“. С други думи освен съществуващите сортове, там да влязат и стари, загубващи се дървета от ябълки, круши, праскови и други. Когато аз искам да имам плодно дръвче, да си купя като чист собственик, а не като акад. Атанасов, като човек, аз имам интерес да си върна стари сортове, които няма да се пръскат срещу вредители, защото старите сортове, народна селекция или създадени от природата, са устойчиви на неприятели и на болести, защото имат генния състав който отделя от съответните съставки за да може дървото да защити себе си. Оказва се, че съставките, които то отделя, за да защити организма си, са полезни и за човека. Те са същите които ние консумирамe. Тя не е такава едра и красива ябълка, а такава малка даже е малко кисела, но има всичко в себе си. Кръшата също: тя е толкова сладка, а понякога и стипчива, всички тези дръвчета лека-полека заминават: дрян, черници и т.н., в началото на века ние сме имали хиляди столетници а сега имаме няколкостотин, защо е така – защото човекът се е хранил с разнообразна, чиста, богата, собствена, свежа храна. Той произвежда и консумира веднага. Храната не е престояла, не е вносна и т.н.
Трябва да имаме генбанка за нещо което вече го загубваме това означава нашето национално биоразнообразие как да бъде запазено. не само като семена, но и като посадъчен материал.Същото се отнася и за лозовия посадъчен. Там е по-лесно, защото го има събран и той трябва да се характеризира. Характеристиката изисква с новите способи, ние да можем да кажем каква е генната част, каква е химическата част, която прави растението полезно за човека. По този начин ще се разшири и бизнес спектъра – когато ти продаваш, трябва да знаеш какво продаваш. Когато аз съм купувач, а вие сте продавача, аз като купувача ще бъда убеден, че аз вземам това, което търся. Така че, като се започне от малини, къпини, трънки и трънкосливки, глог, валериана, шипка и т.н., което го има в природата,обаче. Старите хора изчезват. Те събираха билките, трънкосливките, глог, валериан, шипка и т.н., което ние си произвеждаме. Ако това се събере постепенно, тя може да покаже един модел който би могъл да се разшири. Ето, говорим за биоразнообразието, но аз веднага прехвърлям на другия проблем, трети по ред
Четвъртият проблем, скойто трябва да кажа, че академията се ангажира, – България подходяща ли е за биологично земеделие? 33% са планински и полупланински. Те са екологично чисти. Малко им трябва, за да станат биологично подходящи. Ето виждате, че няколко паралелни неща се движат, които са изключително полезни и това ние искахме да направим с геномния център. Моята цел беше именно ние да влияем на политиката в една страна и то като показваме на академиите на Науката какво трябва да правят, какво иска бизнеса. Ние не само да бъдем проводник от науката към бизнеса, но и обратното: какво иска бизнесът, какво иска света, за да можем да срещнем двете неща и тогава вече това ще реши какво преструктуриране трябват сега, нужна ли е в този си вид Селскоспотанска академия? Нужно ли е да има една БАН и една Селскостопанска академия, или толкова университети. Защо да не бъдат първоначално виртуално съединени – т.е всеки да си остане в момента така. Например когато се иска едно нещо и държавата каже аз сега целево ще решавам проблема със сушата или с поливането, с водния дефицит, ще трябва да участват всички: Селскостопанска академия, институтите на БАН, аграрните университети и бизнеса, който е въвлечен, заедно с Агенцията за вода и поливане. Всички, за да няма пропуск никъде. Ето това беше идеята която имахме – ние да играем тази посредническа, съветническа роля в чистия й, практически аспект. Вторият аспект, който беше много важен – по времето на Валери Цветанов, разработихме националните програми. Тогава се говореше и ние направихме една програма, която визираше как трябва да се създаде Българската агенция за безопасност на храните. Към този момент ветеринарната медицина, агенциите и растителна защита бяха самостоятелни. Всичко беше разпокъсано. Те бяха обединени, но в крайна сметка се оказа че има и пропуски.
Искахме да запълним една ниша за качеството и безопасността на храните. Хубавото на Центъра е, че може да бъде не само посредник, но и в чисто човешки план, той да има възможност със съвременна апаратура да запълва ниши, които никой друг не може – т.е. да има 4-5 изследователи, които да правят независима държавна експертна оценка. Не да бъдат само частните акредитирани агенции и те да осигуряват безопасността на държавата, но да има и един независим държавен. Това е една голяма отговорност. В самото начало, преди създаването, ние решихме този Център да я поеме и по този начин да осъществи две важни неща: от една страна да пренесе научните постижения към бизнеса и бизнесът да отговори обратно дали представените постижения представляват интерес за него и ако има необходимост, изследванията да се насочат в посоката, която да бъде полезна за бизнеса. Второто – като независима организация на държавата, на Министерство на земеделието, която да осигурява независима експертна оценка за качеството и безопасността на храните. Ето тези неща не можаха да се реализират в истинската им светлина.
Ето и няколко от причините: Още първата година след създаването на Центъра, се оказа, че според българското законодателство, създаденият Център не е малко предприятие, а голямо. Също така още първата година, Светла Бъчварова, в лицето на ръководител на Селскостопанска академия, се оттеглиха като партньор от Съвместния геномен център. Този център се създаде между Софийския университет и Селскостопанска академия, за да можем да използваме потенциала на тази сграда в лицето на Биологическия факултет и неговите специалисти, защото те най-близко кореспондират с намеренията и проблемите на селското стопанство. СГЦ се помещава в тази сграда. По този начин млади хора могат да се обучават. В процеса на обучение проблемът с липсата на кадри можеше да се решава по друг начин.Но се оказа, че като голямо предприятие ние не можем да кандидатстваме никъде. Ако кандидатстваме там, където ни се предоставя възможност, трябва да можем да осигурим съфинансиране в размер на 50%. През 2011 г. СГЦ премина през една голяма административна преграда и бяхме партньор в един голям европейски проект. Спечелихме проект за 375 000 евро. Изведнъж европейската общност го върна с аргумента, че СГЦ принадлежи към Софийски университет. Според тях ние сме свързано предприятие, което за тях означава голямо предприятие и ни казаха, че не можем да бъдем член на този състав. Това ни отряза крилете. 10 години усилия за промяна на законодателството, не можаха да доведат до резултат. Усилията ни продължават. Трябва да създадем нов Център, за да може да отговаря на изискванията. Бизнесът вече разбира, че има нужда от наука, от нови разработки, за да бъде ефективен и печеливш. Има проблеми, които трябва да се решават, не може да се разчита само на външни разработки. Докато в чистото селско стопанство големият бизнес отдавна е забравил земеделската наука, но и там има проблеми, които ние можем да открием и за които да помогнем. Понеже Геномния център не можа да се развие, връзките малко се разхлабиха и със Селскостопанска академия. Причините не са еднозначни. Честата промяна на председателите и министрите възпрепятства да бъдат доведени до край много постигнати договорки. Това е голям проблем. Когато Стефан Воденичаров беше председател на БАН, ме помоли да направя една концепция, свързана с консолидиране на науката в Бъргария и аз му казах, че по всички критерии е най-добре ССА да се обедини. Може в началото да бъде на виртуална основа със съвместни проекти. 15 института работят по проблеми на селското стопанство не знаят, че те имат проблеми. Ето например микробиологията: микробиомът стана в основата на почвеното плодородие. Милиарди микроорганизми, които населяват всеки жив организъм, населяват и почвата. Те населяват и нас и те определят нашето здраве, но те населяват и почвата, взаимодействат с растенията – като симбиоза или като патогени. Ако ние знаем кое как е и използваме възможностите в една или друга насока, ние ще увеличаваме почвеното плодородие и ще можем да елеминираме пестициди и т.н. и да ги заместваме с биоторове, биопестициди на тази основа, микробиално торене, микробиална защита. Това са нещата на бъдещето. В тази насока потенциалът е огромен, но никой не се интересува какво се прави в Института по микробиология и дали може да насочи усилията си. Преди години имаше силна секция в института Пушкаров. Към днешна дата не знам как точно стои въпросът, но не съм чувал да се работи в това направление, т.е растителната защита да мине на съвсем друга основа.
В момента е под печат книгата ми „Живот и наука през моите очи“. В нея съм се опитал много подробно да дам тези неща. Тази книга не е автобиографична, а по-скоро давам анализ на живота си или на вижданията си по редица проблеми, които са свързани със земеделието, с науката по принцип, как науката трябва да се развива в тази страна.и т.н.
Моята сила като специалист е, че аз познавам света, хората ме познават и можехме да спечелим огромни проекти за България. Ние това сме го доказвали на равнището на Агробиоинститута по мое време. Като се започне от Южно Корея, Китай като гост професор, член съм на Руската и на Украинската академии на науките, на Румънската селскостопанска академия съм Доктор Хонорис Кауза. Силата ми е, че познавам водещите специалисти и в Япония, и в САЩ и в Западна Европа и те ме уважават. Печелили сме куп проекти и това можеше да продължи. Сериозните проекти означават, че ние сме в Запада и Запада е тук.Когато през 1999/2000 г. станахме Center of Excellence ние вече бяхме познати в Европа. А България влезе в ЕС 2007 г. Ние бяхме оценени на първо място между всички присъединяващи се 13 страни, което за нас е голяма гордост, голям кредит на доверие и респект. Стъпвайки върху това и говорейки за миналите успехи, че СГЦ можеше да покаже нов връх в развитието на земеделската наука, но вече как технологични преход, публично-частното партньорство прави нова визия на България в областта на селското стопанство. А сега е различно – сега големия бизнес работи с чуждите фирми, всичко е вносно. Дори вносните семена започнаха да изместват българските, а те бяха нашата сила.сега вносни са тракторите, машините, пестицидите, торовете, породите, семената. Картината не е много радостна. Геномният център искаше именно да запълни едни такива ниши, с което да покаже силата на българското – на българската наука и творчество.
Но големите фирми като Синджента, Байер, която купи Монсанто и някои други, по-малки и средни, изпитват сортовете си при различни климатични условия – в Чили през върхови, крайни температури, Африка и Австралия – силно засушаване. Тези сортове вече са минали и са много гъвкави. От тези фирми знаят климатичните условия в България, започват изпитвания, а понякога и веднага внедряват в България. – особено когато са одобрени от сортовата листа на Европа. И те – знаейки силата на България – какъв е водния дефицит на Добруджа, какъв е водния дефицит на Тракия, какви са температурните крайности, какви са стресовите фактори на болест, те предлагат веднага тези сортове, които са изпитани при тези крайни условия. Те са изградени на базата на новите съвременни генетини технологии – ДНК-маркерната селекция и т.н. Ако един селекционер вижда 30-40 признака с очите си външно, по тях съди кои да подбере или да създаде нови сортове, с новите съвременни молекулярни методи – момекулярни изслевания и молекулярни маркери или химическите, боломиката могат да се видят 300-400 отделни случая, 500 признака, които външно не могат да се видят, а трябва анализът да ти покаже какво има вътре. И вече селекционерът на база на своите външни наблюдения, преценява какви кръстоски на направи. По този начин първо постига по-бързи резултати и второ той комбинира много повече ценни признаци в новия сорт. Затова чуждите семена изместват българските.
Като център ние успяхме да защитим няколко полезни модела, единият от които е свързан с билки и мед. Другият е с т.нар. „Столетник“, който е млечен продукт, пастет, заедно с колегите от Ел Би Булгарикум и заедно с Милкана Йорданова от „Родопа Милк“ в с.Смилян, създадохме този „Столетник“, който е вече в производството. Инициатор за неговото създаване бе проф. Христо Чомаков, който преди десетина години дойде при мен с предложение да го създадем и да му докажем качествата, защото той има антибактериални, антивъзпалителни и много други неща. Цялата стойност на това е, че той комбинира в себе си чисто мляко от Родопа центъра – сърцето на Родопите, където от едно и също мляко се прави киселото мляко, зрялото сирене и изварата. Това е млечната част, но към този пастет ние добавяме пребиотик. Пребиотиците това са зрял лук, червен пипер и шарлан. Събират се антиоксидатнтните качества на пробиотиците и на млечно-киселите бактерии. Знаете, че изварата съдържа едни активни съединения, сиренето други, киселото мляко трети. По този начин бактериите, които влизат във вашия стомах, преживяват по-дълго време и свършват полезната си работа срещу патогенните микроорганизми. Те го правят по-здрав срещу туморните заболявания, подобряват сърдечно-съдовата система, диабета и т.н. това е доказан естествен, чист, екологичен продукт.
Това, заедно със Странджанския манов мед, за който помогнахме да бъде регистриран в Брюксел като първото географски защитено наименование, са доведени до краен резултат взаимодействия между науката и бизнеса. Помогнали сме със съвети на над 200 български биологични фирми. В разговор аз съм им казвал кое как трябва да се направи. Ние, познавайки добре науката и бизнеса, можем да ги насочим към правилните контакти – с университети, институти, или съвети кои са най-добрите породи, сортове за целта, за това, което търсят, как да реализират технологиите си. Това е една посредническа функция, която ние, без да взимаме пари на хората, не сме си жалили времето и труда, за да окажем нужното съдействие. Това ни е моралното удовлетворение, че като не можахме да реализираме Центъра да участва в проекти, от които да получава сериозно финансиране и от вън, защото можехме и ние да помогнем да включваме по-сериозно тези проекти наши – малкия и средния бизнес. Това ми беше другата идея.
Друг проект, по който работим в момента е с фирма „Насекомо“. Това е френска фирма, с която влязохме в договорни отношения. Тук се осъществяват анализи, свързани с черната африканска муха. Ларвите на черната африканска муха са с много балансирано съдържание на протеини и мазнини. Тези ларви се хранят с отпадъци от храни. Целта е консумацията им да доведе до такъв тип ларви, които са като качествена храна за рибите, кокошките и птиците. Това в момента се осъществява. Спечелихме заедно един проект и в момента голяма част от изследванията им се провеждат тук, в Съвместния геномен център. Доволни сме от сътрудничеството, което осъществяваме и мисля, че нещата там ще стигнат до краен продукт, за да може тези ларви наистина да служат като ценен източник за храна на този тип животни. Вече почти 2 години работим с френските колеги.
Имаме и други разработки, които са свързани с хранително вкусовата промишленост, които са казвали, че искат да заместят, да речем Е-тата, т.е ххимически агенти, които осъществяват консервацята, оцветяването, засоляването и как биха могли до голяма степен да бъдат заместени.
Друга разработка е свързана с това как да стане заместването на животинскот. Как то ще бъде заместено изцяло с растителните белтъчини, т.е нови месни продукти на базата на растителните протеини. Това е проблем, върху който мислим и събираме информация в момента.
Друга интересна разработка е свързана с екологичното земеделие, която е с 2 агента: екстрасол и наносяра. Екстрасол е бактериален препарат. Това е разработка на Института по микробиология в Санкт Петербург в Русия, който осигурява имунна защита и по-ефективно усвояване на хранителните вещества в почвата за растенията. Няма значение кое е растението, има си технологии, които са разработени и ние се стремим да помогнем на фирма „Биотор“, която да докара до съотвентия растителен вид как по-ефективно да се прилага – така че ние участваме в някои физиологични разработки. Осъществяваме горе в оранжерията за тях фотосинтеза, растеж и развитие и т.н. Наносярата, която е като агент, която е заместител на фунгицидите и който за разлика от обикновената сяра влиза в междуклетъчните пространства и служи като фунгицид – унищожава спорите на болестите по-ефективно.
Разбира се, ако някой предложи конкретен проект, ние сме готови да сформираме екип, който да предложи най-ефективното разработване. Но обикновено малкият и средния бизнес не е в състояние да плати една такава разработка. Той гледа ако може да я вземе по някакъв начин и да я използва, а големият бизнес направо купува от големите фирми. Периодът е труден за геномния център, но мисля, че ситуацията е сходна и в останалите селскостопански институти. Загубихме връзката и контактите, няма селекционери. Агробиоинститутът беше предназначен да ускорява, да помага на селекционните институти, за да могат те да създават нови сортове и по-ефективни, с повисока принадена стойност, по-конкуретноспособни, но за съжаление все още нещата не могат да излязат от статуквото.
Разбира се, спечелихме един голям проект към Министерство на икономиката, програма „Конкурентноспособност“ – „Офис за технологичен трансфер“. Това беше проект за 240 000 лв., от които 120 000 лв. кофинансиране. Софийски университет ни помогна, но временно и ние трябваше да си върнем парите. Изкарахме 4 години проект, който беше много труден за нас, защото програма „Конкурентноспособност“, както знаете, иска първо да инвестирате, да покажете резултата и тогава тя да ви даде.
От една страна проектът беше труден, но от друга страна ни показа, че правилно си вършим работата и точно това е пътят. Сега замисляме да видим дали да не създадем паралелна организация, но пак да бъдат доказани хора, а не мошеници, за да можем да печелим пари, а да се използва Геномния център да се извършва определена работа. В момента мислим кои хора можем да създадем фондация или НПО. Тя отново ще е Геномен център, но Съвременен геномен център, който да може да кандидатства по проекти, докато не съм си загубил контактите, защото колегите, които съм познавал най-добре, ценяли са ме и са участвали в наши консултативни съвети, те са в пенсия отдавна. Влиза ново поколение, което аз не го познавам толкова отблизо. Но за радост моите контакти и връзки са запазени – в Холандия, Белгия, Франция. Но една голяма част са пенсионери и са извън активната работа. Ще видим какво ще стане. Преди 2-3 години бяхме замислили създаване на Южноевропейски център за здравно дълголетие. Проф. Димитър Иванов беше инизиатора и с водещи институти от Америка и Сингапур, които се занимават със здравно дълголетие. Това е голям обществен проблем, за който нашата държава не мисли. Има план за възстановяване и устойчивост. Отново този проект го изкарахме от папките и го представяме на временното правителство. Но ако ние не върнем традициите си и да се знае, че Млечников е казал, че там има една малка страна, която е страната на столетниците. Ние трябва да покажем причиите които са довели българите да се водят за такава държава.
Ние нямаме такива секции, а работим гъвкаво, съобразно обстановката – на кого как можем да помогнем. В страните, в които е добре развит малък и среден бизнес, криза няма – Норвегия, Швеция, Финландия, Холандия, Белгия. Те нямат икономически кризи, но винаги гледат с 10-15 години напред. Това съм научил аз от моите колеги – никога не трябва да гледаш само под носа си, да гледаш само днешния ден.
Контактите – подобни центрове в чужбина и в страната – това бяха силата ни, когато бях директор 25 години на Института, но при липсата, когато не можеш да кандидатстваш, да поддържаш. Поддържането означава ти да работиш с тях. А ние, не можем да предложим партньорство
Подкрепяте ли Отличието – като видите как е кръстен геномния център, ще разберете и позицията ми. Затова е кръстен съвместен – за да се прави заедно всичко, а не разединено.
Подкрепяте ли отличието – да
Как ще продължи сътрудничеството със ЗТ – както и досега, винаги сте добре дошли.
В момента е под печат книгата ми „Живот и наука през моите очи“. В нея съм се опитал много подробно да дам светлина върху тези неща. Тази книга не е автобиографична, а по-скоро давам анализ на живота си или на вижданията си по редица проблеми, които са свързани със земеделието, с науката по принцип, как тя трябва да се развива в тази страна и т.н.
Моята сила като специалист е, че аз познавам света, хората ме познават и можехме да спечелим огромни Европейски и други международни проекти за България и да докараме огромни инвестиции. Ние това неведнъж сме го доказвали на равнището на Агробиоинститута по мое време. Силата ми е, че познавам водещите специалисти и в Япония, и в САЩ и в Западна Европа и че те ме ценят и уважават. Печелили сме куп проекти и това можеше да продължи. Сериозните проекти означават, че ние сме в Запада и Западът е тук. Когато през 1999/2000 г. станахме Center of Excellence, ние вече бяхме познати в Европа. А България влезе в ЕС 2007 г. Ние бяхме оценени на първо място между всички присъединяващи се 13 страни, което за нас е голяма гордост, голям кредит на доверие и респект. Стъпвайки върху това и говорейки за миналите успехи, че СГЦ можеше да покаже нов връх в развитието на земеделската наука, но вече как технологичния пренос, публично-частното партньорство прави нова визия на България в областта на селското стопанство. А сега е различно – сега големият бизнес работи с чуждите фирми, всичко е вносно. Дори вносните семена започнаха да изместват българските, а те бяха нашата сила. Сега вносни са тракторите, машините, пестицидите, торовете, породите, и напоследък семената. Картината не е много радостна. Геномният център искаше именно да запълни едни такива ниши, с което да покаже силата на българското – на българската наука и творчество.
Като център ние успяхме да защитим няколко полезни модела, единият от които е свързан с билки и мед. Другият е т.нар. „Столетник“, който е млечен продукт, пастет. Заедно с колегите от Ел Би Булгарикум и с Милкана Йорданова от „Родопа Милк“ в с.Смилян, създадохме този „Столетник“, който е вече в производството. Инициатор за неговото създаване бе проф. Христо Чомаков, който преди десетина години дойде при мен с предложение да го усъвършенстваме и да му докажем качествата, защото той има антибактериални, антивъзпалителни и много други свойства. Цялата му стойност е, че той комбинира в себе си чисто мляко от с. Смилян,сърцето на Родопите, където от едно и също мляко се прави киселото мляко, зрялото сирене и изварата. Това е млечната част, но към този пастет ние добавяме пребиотици. Те са зрял лук, червен пипер и шарлан. Събират се антиоксидатнтните качества на пробиотиците и на млечно-киселите бактерии. Знаете, че изварата съдържа едни активни съединения, сиренето други, киселото мляко трети. По този начин бактериите, които влизат във нашия стомах, преживяват по-дълго време и свършват полезната си работа срещу патогенните микроорганизми. Те го правят по-здрав срещу туморните заболявания, подобряват сърдечно-съдовата система, диабета и т.н. това е доказан естествен, чист, екологичен продукт.
Това, заедно със Странджанския манов мед, за който помогнахме да бъде регистриран в Брюксел като първото географски защитено наименование, са доведени до краен резултат и показват какъв е резултатът от взаимодействието между науката и бизнеса.
В момента работим по проект с френската фирма „Насекомо“. Тук се осъществяват анализи, свързани с черната африканска муха. Ларвите на черната африканска муха са с много балансирано съдържание на протеини и мазнини. Тези ларви се хранят с отпадъци от храни. Целта е консумацията им да доведе до такъв тип ларви, които служат като качествена храна за рибите, кокошките и птиците. Това в момента се разработва. Спечелихме заедно един проект по мярка 16.1 и в момента голяма част от изследванията им се провеждат тук, в Съвместния геномен център. Доволни сме от сътрудничеството, което осъществяваме и мисля, че нещата там ще стигнат до краен продукт, за да може тези ларви наистина да служат като ценен източник за храна на този тип животни. Вече почти 2 години работим с френските колеги.
Друга интересна разработка е свързана с екологичното земеделие, където работим с два биологични агента: екстрасол и наносяра. Екстрасол е бактериален препарат. Това е разработка на Института по микробиология в Санкт Петербург в Русия, който осигурява имунна защита и по-ефективен при усвояване на хранителните вещества в почвата за растенията. Няма значение кое е растението, има си технологии, които са разработени и ние се стремим да помогнем на фирма „Биотор“, която да докара до съотвентия растителен вид как по-ефективно да се прилага. Така че ние участваме в някои разработки,
свързани с физиологията и биохимията на растенията. При оранжериите, които притежаваме на тавана на Биологическия факултета, осъществяваме опити, свързани с оценка на фотосинтеза, растежа и развитието на съответните растения и т.н. Наносярата, като агент, се явява заместител на фунгицидите и за разлика от обикновената сяра, влиза в междуклетъчните пространства и служи като фунгицид – унищожава спорите на болестите по-ефективно.
Друга разработка е свързана с това как постепенно да се заместят животинските с растителни белтъчини, т.е нови месни продукти на базата на растителните протеини. Това е проблем, върху който мислим и събираме информация в момента.
Разбира се, спечелихме един голям проект към Министерство на икономиката, програма „Конкурентноспособност“ – „Офис за технологичен трансфер“. Това беше проект за 240 000 лв., от които 120 000 лв. кофинансиране, поради това, че се водим като голямо предприятие, за което стана дума по-горе. Софийски университет ни помогна, но временно и ние трябваше да си върнем парите. Изкарахме 4 нелеки години проект, който беше много труден за нас, защото програма „Конкурентноспособност“, както знаете, иска първо да инвестирате, да покажете резултата и тогава тя да ви даде нужните финанси. Макар и много труден, този проект ни показа, че правилно си вършим работата и точно това е верният път, по който трябва да се развива технологичня пренос и публично-частното партньорство в България.
Помогнали сме със съвети на над 200 български фирми в земеделието, хранително-вкусовта и фармацевтична промишленост. В откровени разговори, ние сме им казвали, кое, какво и как трябва да се направи. Ние, познавайки добре науката и бизнеса, можем да ги насочим към правилните контакти – с университети, институти, или съвети кои са най-добрите породи, сортове за целта, за това, което търсят, как да реализират технологиите си. Това е една посредническа функция, която ние, без да взимаме пари на хората, не сме си жалили времето и труда, за да окажем нужното съдействие. Това ни е моралното удовлетворение. Разбира се, ако някой предложи конкретен проект, ние сме готови да сформираме екип, който да предложи най-ефективното разработване.
Убеден съм, че рано или късно ще се намерят подходящите държавници, които не само ще определят нужните приоритети за развитие на България, но ще определят най-подходящте средства, форми и инстрименти за тяхната реализация. И съм убеден, че времето на СГЦ, който си беше изпреварил времето, най-после ще дойде.
Още от своето създаване Съвместния геномен център си сътрудничи успешно с вестник „Земеделска Техника”. Това сътрудничество ще продължи и занапред.
Дияна-Петя Делчева