Skip to content
Днес, новата Европейска комисия представя своята инициатива „Зелената сделка на ЕС“ /European Green Deal/, а заедно с това и Стратегията Farm to Fork – „От фермата до трапезата“ за трансформация на хранителните системи.
„Залозите са огромни за председателя на комисията Урсула фон дер Лайен и нейния заместник, Франс Тимерманс, в чийто ресор попада „Зелената сделка“. Стратегията Farm to Fork е перфектен лакмус тест за тяхната амбиция. Тя ще разкрие дали новата комисия е готова да преразгледа някои от най-неустойчивите политики на ЕС и интересите, които се крият зад тях.“, коментират от Euractiv.
Европейската комисия е в правото си да поставя храната в центъра на вниманието. Хранителните системи са отговорни за почти една трета от емисиите на парникови газове, създадени от човека. Около 20% от произведената храна се разхищава или изхвърля, което представлява годишна загуба от 143 милиарда евро. Пестицидите и азотните торове водят до бърза загуба на биологично разнообразие и екологичните услуги, които се предоставят и са в равняват на около 3% от глобалния БВП.
Резистентните към антибиотици инфекции, свързани с прекомерната употреба на антибиотици в животновъдството струват около 1,5 милиарда евро всяка година допълнителни разходи за здравеопазване и производствени загуби. Тъй като малките и средните ферми бързо изчезват, концентрацията на земя в Европа е почти наравно с Бразилия, Колумбия или Филипините. И макар евтината храна за масово производство да е имала за цел да осигури хранителната сигурност за всички, все още 43 милиона европейци са изложени на риск от хранителна бедност. Междувременно разпространението на нездравословни хранителни режими води до растеж на диабет, сърдечни заболявания и други хронични заболявания, които сега представляват до 80% от разходите за здравеопазване в ЕС и ни струват около 7% от БВП, обобщават данните от Euractiv.
Следователно формата и обхватът на Farm to Fork стратегията ще помогнат да се отговори на някои належащи въпроси, например – може ли Европа да изпълни своите ангажименти за спиране на загубата на биологично разнообразие, да намали своите емисии на парникови газове извън сегашната си цел на намаление с 40% до 2030 г., за да стане климатично неутрален до 2050 г. и да поддържа здравето на почвата, както обеща да направи в законодателните си предложения относно Общата селскостопанска политика след 2020 г.? Въпроси, на които ще се търсят отговори в стратегията. Приемайки подхода „от фермата до трапезата“, Европейската комисия признава, че тези проблеми не могат да бъдат решавани изолирано. Земеделските производители няма да могат да възприемат устойчиви практики, ако не им бъдат предоставени възможности за маркетинг, справедливи цени и гаранции, че те няма да бъдат подбивани от вноса от по-малко регулирани пазари. Потребителите няма да преминат към здравословно и устойчиво хранене без всеобхватни действия, за да направят тези опции лесни и достъпни за всички и без защита от подвеждащи здравни претенции. И хранителната бедност няма да бъде разрешена чрез продължаване на същата икономика на евтини храни, която не успя да се справи с това и вместо това генерира големи разходи за здравето на хората и околната среда, коментират от Euractiv.
Ето защо учените, фермерските организации и групите на гражданското общество – от защитниците на околната среда и общественото здраве до групите за защита на потребителите и мрежите за борба с бедността се събират, за да призоват за Обща хранителна политика.
Следователно Farm to Fork стратегията на комисията е много навременна: тя има потенциала да осъществи обединение за исканите действия в цялата хранителна система, и може да покаже, че ЕС слуша своите граждани.
Стратегията „От фермата до трапезата“ ще разкрие дали новата комисия е готова да преразгледа някои от най-неустойчивите политики на ЕС и интересите, които стоят зад тях, но изтеклите проекти на документа предполагат, че тя няма да бъде наистина системна и трансформираща. Това коментира Оливър Де Шутър, бивш специален докладчик на ООН за правото на храна в периода 2008-2014 и настоящ съпредседател на Международния експертен комитет по устойчиви хранителни системи (IPES-Food).
На първо място, търговските политики до голяма степен липсват от уравнението. На вицепредседателя Тимерманс му е възложено да изпълни „данъка върху въглеродните граници“. Това е важна стъпка: без данък върху вноса държавите-членки ще се борят да наложат собствените си данъци върху въглеродните емисии, а компаниите от ЕС ще продължат да възлагат производство на стоки за страни с по-малко взискателни екологични стандарти. ЕС обаче трябва да надхвърли това: той трябва да използва своята търговска политика, за да наложи силни, изпълними социални и екологични условия.
Второ, Farm to Fork стратегията започва да се развива точно когато завършва реформата на Общата селскостопанска политика, където след 2020 г. ще има цели, обхващащи цялата хранителна система. Държавите-членки на ЕС обаче ще бъдат помолени да изпълнят тези цели с до голяма степен непроменен набор от инструменти, все още базирани на подпомагани на хектар земеделски стопанства, по-нисък бюджет за развитие на селските райони и постоянен фокус върху технологии, свързани с прецизно земеделие и нови геномни техники.
Трето, управлението на стратегията „От фермата до трапезата“ остава неясно. Заместник-председателят на Европейската комисия има задачата да контролира Зелената сделка, която е ключова за подобряване на съгласуваността на политиките. Но също така се нуждаем от обвързани с времето ангажименти и набор от показатели за наблюдение на напредъка, което позволява координиран преход да се осъществява в различни секторни политики. Най-важното е, че ние се нуждаем от отговорността на институциите на ЕС за резултатите и да бъдем по-добре подготвени да се поучим от многото новости, които се появяват в хранителните системи.
Европейската политика за устойчива храна не трябва да работи само за хората. Тя също така трябва да се изгражда съвместно с хора, като се включват участници в системата на храните в разработването, прилагането и оценката на политиките.
Стратегията за F2F трябва да се разглежда не само като промяна за подобряване на съгласуваността в различните области на политиката за осигуряване на здраве на европейците, а също трябва да се възползва като уникална възможност за укрепване на демокрацията в ЕС и възстановяване на доверието в институциите на ЕС, казват в заключение от Euractiv.
По материали на Институт по агростратегии и иновации