Срещи с бъдещето

Вярвам, че за нашите читатели е интересно да знаят как мислят и как работят млади специалисти по теми, тясно свързани с развитието на обществото.

В рубриката „Срещи с бъдещето” включвам проведения разговор с инж. Иван Боянов Пашев, (бр. 15, 2017 г.). Той се съгласи да отговори на нетрадиционни въпроси – защо е избрал да работи в областта на новите технологии, какви са вижданията му за бъдещето им, за развитието на техниката, включително и за земеделската. Разговорът проведохме на български, само в някои моменти той търсеше българския еквивалент на английски технически термин. Отговорите на Иван са откровени, без да  са обвързани с конюнктура, икономически интереси – възгледите на един млад човек, работещ за бъдещето, но изпълнен с уважение и любов към техниката и България.

Да осъществиш желанието си

– Инж. Пашев, честито дипломиране. Ти си 3-то поколение инженер. Това оказа ли влияние за избора на техническа специалност?

– Разбира се. Аз съм от техническа фамилия, а и израснах в семейство на инженери. Още като дете ми беше позволено и винаги съм имал достъп до механични и електрически устройства, включително до компютри, да играя, да се запозная с тях, да получавам интересна информация. Това ми позволи да се увлека от техниката и в резултат да се ориентирам към инженерна специалност. Бих казал, че средата, в която израстваш, доста помага да решиш какво да учиш. Затова съвсем естествен беше моя избор за инженерна професия, далеч преди завършване на средното и кандидатстване за висше образование.

Например, имам приятели, с които заедно следвахме информатика, софтуер, но които са първо поколение инженери, и те се запознаха по-професионално с компютри, едва когато стъпиха в университета. Бих казал, че в университета аз съм се трудил доста по-малко, а на тях им беше по-трудно.

– В кой университет  учи? Кои са най-тежките и най-хубавите ти моменти?

– Следвах в CAL POLY (Калифорнийския политехнически  държавен университет). Най-тежките моменти бяха в класа с  3-часов изпит всяка седмица в продължение на 3 месеца, с по 3 часа четене всяка вечер и нов проект на всеки 2 седмици. Има подобен клас в почти всички университети. В CAL POLY казват, че това е най-трудният клас. Учи се програмиране.

Имаше класове, които много ми харесаха, например тези за изкуствен интелект, от магистратурата. Задачите, които ни даваха, не беше ясно дали са възможни за решение. Четяхме по  20-30 публикации, за да разберем проблема, за да можем да напишем нещо, което да работи. Понякога това е стряскащо и странно, защото такива решения не са правени преди. В някои случаи успявахме да получим доста добри резултати. Например, направихме изкуствен интелект със симулация на мозък, който да играе игри. Все едно учиш човек. Това не е точен алгоритъм, а симулация на мозък, има неврони, които си предават импулси и те се изчисляват. Нужно е да се тренира мозъчната симулация, особено като увеличиш количеството неврони. В някои случаи успявахме да го научим да решава някаква задача добре, а и той се учи по-бързо, отколкото хората. Причината мозъчната симулация да няма още широко приложение, според мен, е, че е доста скъпо нещо от компютърна гледна точка и има нужда от много ресурси.

От следването си имам доста близки приятели, с които сме работили по проекти. Понякога дори си правим собствени проекти, които са извън университетските. Направихме автоматизирана вътрешна градина, автомобилни контролни системи и други проекти за забавление.

Най-много от следването ми харесва, че имах възможността да науча много. Освен че попаднах в света на компютрите, можех да уча, да поглъщам нова информация. Това е една от причините, поради които успях да се справя добре със следването.

– Каква бе темата на дипломната ти работа, може ли да прерасне в докторат?

– Темата на дипломната ми работа бе: „Автоматично ускоряване на масови операции на списъци на питонни обекти”. Питон е език за програмиране. Това е конкретно нещо в езика за програмиране с технически, абстрактни неща.  Направих софтуер, който позволява с видео карта автоматично да се ускорява различни видове изчисления. Видео картите могат да правят паралел на много неща, само че се програмират на език, който се пише по-трудно. В дипломната си работа съм направил софтуер, който позволява създаване на програма на език, който се пише много лесно, автоматично се превежда и може да се използва с видео карта. Разработката ми ускорява софтуера 200-300 пъти, но не е приложима при всички видове софтуери.

Моят ръководител изтъкна, че това е един от най-техническите проекти, които са докладвани от години. Предложиха ми да систематизирам информацията, да оформя по-кратък материал, който да представя на компютърна конференция, както и да го публикувам в научни списания. Един член от оценяващата комисия посочи, че дипломната ми работа е интересна и може бързо и лесно да се оформи в докторат, но  някои раздели е добре да ги съкратя, а други да ги подобря и разширя. Но само че в момента нямам време и нужната нагласа, за да продължа веднага. Шегувам се, че преработката ще отнеми повече усилия, отколкото цялостното написване на дипломната работа.

– Какви специалности завърши?

– Бакалавърската ми специалност е софтуерен инженер. Изучавахме софтуерно инженерство, информатика, компютърна теория, обучаваха ни как ефективно да създаваме софтуер, как да работим с други хора и да обучаваме специалисти да пишат софтуер. Втората ми специалност е математика, по-точно дискретна математика.

Магистратурата ми е компютърна наука. Изучавах повече компютърна теория и се занимавах с изкуствен интелект. Учих компютърни мрежи и езици за програмиране. Компютърните мрежи са в областта на приложното инженерство, но изкуственият интелект и езиците за програмиране са до голяма степен теоретични.

Част от магистратурата ми бе изкуственият интелект и разпределеното изчисляване – създаваш програма и по нея се изчисляват много данни. Така работата се разпределя и се извършва от стотици и хиляди различни компютри. Занимавах се също с темата за работа с компютри.

Последният ми проект бе един транслатор на езици за програмиране. Той позволява лесно да се напише софтуер и после да се прехвърли на друг език, за да може да се работи на по-бързо работещи устройства. Той може да се прилага в практиката. Добре е в университета да получиш не само теоретични, но и практически познания. Когато отидеш да работиш в компания, цени се да можеш да пишеш добър софтуер, да могат другите да го разберат, да го ползват и поддържат. Хората, които са учили само теория, когато започнат работа, изостават и са в доста по-ниски позиции във фирмата.

Бакалавърска и магистърска степен завърших заедно за 4 години и 6 месеца. Разрешиха ми да вземам изпитите едновременно за двете степени. Позволиха ми, защото бях с отличен успех в университета, освен това около 10 държавни изпита от гимназията ми бяха признати – класове по английски, физика, математика, един клас по програмиране. Тази година на 23 юни получих едновременно дипломите си за бакалавър и магистър. Общият ми успех от следването (по българската оценителна система) е отличен 5.87.

Нашият випуск 2017 г. на CAL POLY общо е 5047 човека, от които по инженерните специалности – 1257 инженери, по специалността компютърни науки сме 29 магистри и 102 бакалаври. От инженерните специалности с отличен успех са 65 човека, а от нашата специалност сме 7. На 2 юни ректорът лично се срещна с нас отличниците.

– Как се постига такъв успех? Зависи ли от висшето учебно заведение?

– Нямам добър отговор по въпроса, може би освен когато избереш да учиш това, което ти харесва. Лично аз съм удовлетворен от избора си. Не ме интересуват толкова много успеха, дипломите, церемониите, а съм удовлетворен, че съм научил нещо и мога да върша добре работата си и хората, с които работя да са доволни. В живота не ти искат диплома, а се интересуват колко знаеш и как работиш. Избрах Калифорнийския политехнически университет и тази специалност, както споменах, защото тя отговаря на вътрешната ми нагласа. От друга страна, този университет е на второ място за най-добър държавен университет в Калифорния по компютърни специалности, след този в Бъркли, а е много по-евтин. За 1 година тук плащам такса от 9 000 долара, в Бъркли тя е 50 000 долара, а в частните университети таксата достига до 100 000 долара за година. Разбира се, че отделно имаш разходи за наем, храна и т. н.

– Още преди да се дипломираш си назначен на работа в „Гугъл”.

– Аз лично не съм кандидатствал за работа там. Бях поканен за интервюта още преди да се дипломирам. Според мен някой им е дал информация за мен от университета, предполага се, че деканът на факултета е предал списък на перспективни студенти. Един ден от „Гугъл” ми писаха и ме попитаха дали се интересувам от интервю за работа при тях. И аз им отговорих „да”, но бях с ниски очаквания. Имах 8 или 9 технически интервюта и може би още 2-3, в които ме питаха персонална информация. В резултат преди да получа дипломата си, бях назначен на работа при тях. Там съм софтуерен инженер, което според мен е най-популярната позиция. В моя екип, който се състои от 40 човека, има двама или трима българи, сред които и аз. Това е странно, защото не е пропорционален брой, а и българите не са много във фирмата. В екипа може би 1/3 са бели, 1/3 са азиатци и 1/3 са индийци, а жените са около ¼, като голяма част от тях са софтуеристи. Другите, които се занимават с бизнес, най-вероятно са с по-голям процент жени, но не съм запознат. „Гугъл” дават възможност на всички да работят при тях, ако се справят добре.

Всички сервизи на „Гугъл” записват информация, която след това се анализира и хората използват техните приложения. Ние правим инфраструктурата за събиране и анализиране на данните, които излизат от хората, използваме приложенията  Всеки път, когато някой кликне на реклама или влезе в Gmail, се записва, за да може ние да научим как да подобрим приложенията. Това е огромно количество данни – може би 10, 20 пета байта  на ден. Обработват се с милиони компютри едновременно. Системата ни съдържа може би около 7 екса байта, това са 7 милиона тера байта, най-вероятно ни трябват повече от 7 милиона компютри. Хората, които правят приложенията, ни доставят данните и ние ги съхраняваме, леко ги обработваме и някой, ако иска да прави анализи, ги използва. В един екип хората стоят може би около година, година и половина и след това го сменят, така че да продължава да им е интересно.

Лично аз желая в бъдеще да започна да се занимавам повече с изкуствен интелект, интересуват ме и квантовите компютри. По-големите компании ги произвеждат, компютрите използват квантова механика, за да изчисляват много по-бързо някои видове операции.

– Какво е мнението ти за земеделските машини?

– Това е интересна област. Обектите са по-сложни, изискват повече информация. Има един проект, разработен е в моя университет, на тази тема. Според мен новият вид на земеделската техника трябва да бъде абсолютна автоматизация. В момента се създават малки трактори, които се движат с GPS, снабдяват ги с изкуствен интелект и не се обслужват от тракторист. Вече са измислени голяма част от технологиите, които могат да се прилагат в тази техника, сега трябва някой да ги вкара в приложение. Слага се камера и симулират мозък, който взема решения като истински човек, но трябва изкуственият интелект да се тренира, да му се подава професионална информация. Съответно някой трябва предварително да събере всички необходими данни за извършване на процесите, така че изкуственият интелект да се научи да взема решения при сложни ситуации. Затова е необходимо да има много различни индивидуални програми за отглеждане на различни видове растения и животни.

Преди няколко месеца, още като студент направих една програма. Имах растение и една камера, насочена към него. Правех снимки всеки ден. Използвах софтуер и избирах няколко листа от растението. Според шарката, цвета на листото, може да решиш какъв е проблемът на растението и той да бъде отстранен – променят се подаваната вода, видовите химикали, торовите смеси и др. Този софтуер работи и не беше труден за написване, но трябва да имаш много професионална информация за живия организъм. Чрез автоматизиране на процесите в земеделието ще има повече плодове, зеленчуци и продукция, а по-малко хора ще работят трудоемък и непривлекателен труд. Цените на храната най-вероятно ще паднат.

Например, в Япония се посаждат растения на много етажи във вътрешни зали, където има лампи за осветление и отопление, растенията се пръскат с препарати, торят се, поливат се, всичко е автоматизирано и отглеждането е много успешно. Вероятно и в други страни са работи в областта на земеделското производство.

Това е началото, но автоматизацията бързо навлиза. Сравнете сегашните машини с тези преди 30 години. Компютърният интелект навлиза навсякъде и не ще отмине и земеделската техника.

– Как ще се развива обществото ни?

– С моите колеги и приятели споделяме, че навлизането на изкуствения интелект, роботизацията на живота ни са факт и това е необратимо. Изкуственият интелект може да се развива, но той трябва да се обучава и насочва в нужната посока. Единствената област, привилегия на човека, са емоциите. Може да не се забелязва така ясно, но изкуственият интелект навлиза навсякъде. Всички операции, които не изискват специални умения, ще се вършат от роботи. Постепенно неквалифицираният труд ще отпадне. Обществото трябва да се подготви за това.

Доц. д-р инж. Милка Бобева